Отваря главното меню

Белая (на руски: Бе́лая; на башкирски: Ағиҙел (Агидел)) е река в Европейска Русия, протичаща през републиките Башкирия и Татарстан. Тя е ляв и най-голям приток на Кама и най-дългата река в Башкирия. Дължината ѝ е 1 430 km, която ѝ отрежда 27-мо място по дължина сред реките на Русия.

Белая
Мост через реку Белую (Ишимбай).jpg
Река Белая при град Ишимбай
Relief Map of Bashkortostan.jpg
54.5427° с. ш. 59.0566° и. д.
55.916° с. ш. 53.5501° и. д.
Местоположение в Башкирия
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Република Башкортостан
Република Татарстан
Дължина 1 430 km
Водосборен басейн 142 000 km²
Отток 858 (при гр. Бирск) m³/s
Начало
Място Южен Урал
Република Башкортостан
Координати 54°32′33.72″ с. ш. 59°03′23.76″ и. д. / 54.5427° с. ш. 59.0566° и. д.
Надм. височина 744 m
Устие
Място Нижнекамско водохранилище
КамаВолгаКаспийско море
Координати 55°54′57.6″ с. ш. 53°33′00.36″ и. д. / 55.916° с. ш. 53.5501° и. д.
Надм. височина 58 m
Белая в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Кама
Карта на водосборния басейн на река Белая

Съдържание

Географска характеристикаРедактиране

Извор, течение, устиеРедактиране

Река Белая води началото си от източното подножие на хребета Аваляк (част от планината Южен Урал), на 744 m н.в., на 2 km югозападно от село Новохусаиново, Учалински район на Република Башкортостан. Първите 360 km тече в посока юг-югозапад, след което постепенно завива на запад и тече в тази посока около 200 km. В този участък протича през западните нископланински части на Южен Урал. В най-горното ѝ течение долината ѝ е сравнително широка и заблатена. След село Тирлянски долината ѝ рязко се стеснява, като на отделни участъци склоновете ѝ са стръмни, на места отвесни и силно залесени. При град Мелеуз и устието на десният ѝ приток Нугуш Белая напуска планината е навлиза в равнината, като завива на север. Долината ѝ значително се разширява, а след устието на най-големия си приток река Уфа Белая завива на северозапад и представлява вече типично равнинна река. В този последен участък от течението си (487 km) реката тече по обширна заливна тераса, изобилстваща от старици, меандри, ръкави и острови. Десният бряг на долината ѝ е малко по-висок от левия, който е почти незабележим. Влива се от югоизток в Нижнекамското водохранилище на река Кама на 58 m н.в. в близост до град Агидел, Република Башкортостан. Последните 83 km от течението си служи за граница между Република Башкортостан и Република Татарстан.

Водосборен басейн, притоциРедактиране

Водосборният басейн на Белая обхваща площ от 142 хил. km2, което представлява 28,01% от водосборния басейн на река Кама. Във водосборния басейн на реката попадат части от териториите на Република Башкортостан, Оренбургска област, Пермски край, Свердловска област, Република Татарстан и Челябинска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на север – водосборните басейни на реките Буй и Чусовая, леви притоци на река Кама;
  • на изток – водосборния басейн на река Об;
  • на юг – водосборния басейн на река Урал;
  • на югозапад – водосборния басейн на река Самара, ляв приток на река Волга;
  • на запад – водосборните басейни на река Ик, ляв приток на река Кама.

Река Белая получава множество притоци с дължина над 20 km, като 15 от тях са дължина над 100 km. По-долу са изброени тези 15 реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km2) и мястото където се вливат.

  • 1098 → Узян 116 / 1590, при село Новосубхангулово
  • 837 ← Нугуш 235 / 3820, при село Василевка
  • 743 → Ашкадар 165 / 3780, при град Стерлитамак
  • 700 → Куганак 102 / 1480, на 2,5 km югоизточно от село Покровка
  • 585 ← Зилим 215 / 3280, при село Сарт Наурузово
  • 561 ← Сим 239 / 11 700, при село Симски
  • 504 → Уршак 193 / 2230, южно от град Уфа
  • 487 ← Уфа 918 / 53 100, в град Уфа
  • 475 → Дьома 535 / 12 800, в град Уфа
  • 387 → Кармасан 128 / 1780, при село Яблочни
  • 382 → Чермасан 186 / 3970, при село Старобаскаково
  • 262 ← Бир 128 / 2200, при село Улеево
  • 115 ← Танип (Бързи Танип) 345 / 7560, при село Старий Буртюк
  • 110 → База 123 / 1590, при село Марино
  • 83 → Сюн 209 / 4500, при село Новомедведево

Хидроложки показателиРедактиране

Подхранването на Белая е предимно снегово и в по-малък процент дъждовно и подземно. Пълноводието на реката е от началото на април до края на юли (средно 75 дни), като през този период преминава около 60% от годишния ѝ отток. По време на пълноводието ѝ мътността ѝ достига до 900 мг/л, а през останалото време се колебае около 50 мг/л. Среден годишен отток при град Бирск (при 262 km) 858 m3/s. Замръзва през втората половина на ноември, а се размразява в средата на април.

СелищаРедактиране

По течинето на реката са разположени множество населени места в Република Башкортостан, в т.ч. 10 града: Белорецк, село Старосубхангулово (районен център), Мелеуз, Салават, Ишимбай, Стерлитамак, Уфа (столицата на Република Башкортостан), Благовещенск, село Кушнаренково (районен център) Бирск, Дюртюли, Агидел.

Стопанско значениеРедактиране

Основно водите на река Белая се използват за напояване на хиладите хектари зеленчукови градини в нейната долина и ограничено количество за водоснабдяване. По течението на реката е планирано изграждането на три големи водохранилища, от които през 2003 г. е пуснато в експлоатация първото от тях – Юмагузинското. При пълноводие реката е плавателна до село Табинское (при 656 km), а регулярно корабоплаване се извършва до град Уфа (при 487 km).

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Белая (приток Камы)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.