Свердловска област
Свердловска област е субект на Руската Федерация, влизаща в състава на Уралския федерален окръг[2] . Площ 194 226 km2 (17-о място по големина в Руската Федерация, 1,13% от нейната площ). Население на 1 януари 2021 г. 4 290 067 души (5-о място в Руската Федерация, 2,94% от нейното население). Административен център град Екатеринбург. Разстояние от Москва до Екатеринбург 1667 km.
Свердловска област Свердловская область | |
Субект на Руската федерация | |
Свердловска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Екатеринбург |
Площ | 194 226[1] km² |
Население | 4 290 067 души (2021) |
Адм. център | Екатеринбург |
Федерален окръг | Уралски федерален окръг |
Губернатор | Евгений Куйвашев |
Часова зона | UTC +6 |
МПС код | 66, 96, 196 |
Официален сайт | www.midural.ru |
Свердловска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеПървите руски градове на територията на Свердловска област възникват в края на ХVІ в. – Верхотуре (1598 г.) и Туринск (1600 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени селищата: Екатеринбург 1722 г., Ирбит 1775 г., Камишлов и Красноуфимск 1781 г. Всичките останали 41 града са признати за такива през ХХ в. Свердловска област е образувана на 17 януари 1934 г. при разделянето на отделни части на бившата Уралска област.
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеСвердловска област е разположена в западната част на Азиатска Русия, а част от нейната територия се намира и в Европейската част на Русия. На североизток граничи с Ханти-Мансийски автономен окръг, на изток – с Тюменска област, на юг – с Курганска и Челябинска област, на югозапад – с Република Башкортостан, на запад – с Пермски край и на северозапад – с Република Коми. В тези си граници заема площ от 194 307 km2 (16-о място по големина в Руската Федерация, 1,13% от нейната площ).[3]
Релеф
редактиранеОбластта заема основно източните склонове Среден Урал и части от Северен Урал и западните покрайнини на Западносибирската низина, а крайните ѝ югозападни части попадат по западните склонове на Среден Урал, в Европейската част на Русия. Около 1/4 от територията на областта е заето от планинските хребети на Урал. В Северен Урал се намират най-високите точки на областта – върховете Конжаковски Камен (1569 m) и Денежкин Камен (1492 m). Хребетите на Среден Урал са силно заоблени и ниски, като по-високи са западните им разклонения (средна височина 300 – 500 m). На изток се простира хълмистата меридионална полоса на Зауралския пенеплен (средна височина 200 – 300 m), а на югозапад малка площ заема слабохълмистото Предуралие (средна височина 250 – 300 m) – части от Уфимското плато и Силвинското възвишение. Около 1/3 от територията на Свердловска област на североизток и изток съставляват плоските участъци на Западносибирската низина (средна височина 100 – 200 m и по-малко).[3]
Климат
редактиранеКлиматът е континентален. Зимата е студена и продължителна със средна януарска температура в равнинните части на Зауралието от -20 °C на север, до -17 °C на югоизток и -15 °C на юг. Лятото е умерено топло, а на югозапад горещо със средна юлска температура от 16 °C на север и 19 °C на югоизток. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е до 160 денонощия. Годишната сума на валежите в равнините на Зауралието варира от 500 mm на север до 350 – 400 mm на югоизток, а в крайните югоизточни части и в планините на Урал до 500 – 600 mm и повече.[3]
Води
редактиранеРечната мрежа на Свердловска област е представена от 18 414 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина над 68 хил. km и принадлежи към два водосборни басейна: на река Об (84,6% от територията), вливаща се в Карско море и река Волга (15,4%), вливаща се в Каспийско море. Основните реки принадлежащи към водосборния басейн на река Об са притоците от първи, втори и трети порядък на река Тобол (ляв приток на Иртиш, ляв приток на Об) Исет, Тавда и Тура (притоци на Тобол); Ница, Пишма и (притоци на Тура; Лозва, Сосва и Пелим (притоци на Тавда). Основните реки принадлежащи към водосборния басейн на Волга са: Чусовая (ляв приток на Кама, ляв приток на Волга) с притока си Силва и Уфа (десен приток на Белая, ляв приток на Кама. Уралските планински реки се характеризират с дълбоко врязани долини, бързо течение, каменисто дъно и многочислени прагове и бързеи. Реките в равнините са със спокойно течение, протичат в широки долини и образуват множество меандри. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното, съставляващо 85 – 90% в южните части и 60 – 65% в пределите на Урал. Реките от водосборния басейн на Волга имат високо пролетно пълноводие, лятно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Водният режим на реките, принадлежащи към басейна на Об, се отличава със слабо изразено и разтегнато във времето пролетно пълноводие, устойчиво лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. В крайните южни части някои от по-малките реки през лятото пресъхват.[4]
В Свердловска област са разположени 8850 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1350 km2 (езерност 0,7%), като само около 2 хил. от тях са площ над 10 дка. По произход езерата се отнасят към тектонските, крайречните (старици), ерозионно-акумулативните, суфозионните и карстовите. Най-голямото естествено езеро в областта е Пелимски Туман (65 km2), на река Пелим в североизточната част, а най-големите изкуствени водоеми са Белоярското и Волчихинското водохранилища на реките Пишма и Чусовая. Блатата и заблатените земи заемат 10,53% от територията на областта – 20 461 km2.[4]
Почви, растителност, животински свят
редактиранеПодзолистите почви заемат 36,7% от цялата площ, подзолисто-блатните, торфено-блатните и заблатените почви – 18,2%, ливодно-подзолистите почви – 14,8%, сивите горски и ливадните почви – 12,9%, черноземните и ливадно-черноземните (на югоизток и югозапад) – 11,3%.[3]
Голяма част от територията на областта лежи в горската зона, а на югоизток и на места на югозапад – в лесостепната зона. Горите заемат 61% от нейната територия, в т.ч. иглолистни гори – 2/3. Запасите от дървесина се изчисляват на 1,5 млрд. m3 (от тях бор и смърч – 0,9 млрд.m3). Значителни са запасите от залежи на торф – 3,6 мрд. тона.[3]
Преобладава типичната фауна за тайгата: белка, заек, лисица, лос, собол и множество видове птици.[3]
Население
редактиранеНа 1 януари населението на Свердловска област наброява 4 325 256 души (5-о място в Руската Федерация, 2,94% от нейното население). Средната гъстота е 22,26 души на km2 градското население е 84,78%. При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на областта е следният: руснаци 3 684 843 души (90,6%), татари 143 803 (3,5%), украинци 35 563 (0,9%), башкири 31 183 (0,8%).
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Свердловска област се дели на 68 областни градски окръга, 5 муниципални района, 47 града, в т.ч. 43 града с областно подчинение, 2 града с районно подчинение (Нижние Серги и Михайловск) и 2 града с особен статут (Лесной и Новоуралск) и 27 селища от градски тип, в т.ч 2 сгт с особен статут.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Екатеринбург (km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
1. МО гр. Алапаевск | 1082 | 43 640 | гр. Алапаевск | 37 653 | 180 | |
2. МО Алапаевско | 4282 | 24 762 | сгт Верхная Синячиха | 9795 | 200 | |
3. Арамилски ГО | 22 | 18379 | гр. Арамил | 15 102 | 24 | |
4. Артьомовски ГО | 2027 | 56 592 | гр. Артьомовски | 30 938 | 120 | |
5. Артински ГО | 2774 | 27 864 | сгт Арти | 13 003 | 286 | |
6. Асбестовски ГО | 768 | 66 955 | гр. Асбест | 64 666 | 86 | |
7. Ачитски ГО | 2072 | 16 031 | сгт Ачит | 4937 | 213 | |
8. Белоярски ГО | 1323 | 34 954 | сгт Белоярски | 11 972 | 60 | |
9. Берьозовски ГО | 1126 | 74 344 | гр. Берьозовски | 57 194 | 8 | |
10. Бисертски ГО | 1289 | 9965 | сгт Бисерт | 9626 | 100 | |
11. ГО Богданович | 1498 | 45 971 | гр. Богданович | 29 311 | 99 | |
12. ГО Верхнее Дуброво | 34 | 5078 | сгт Верхнее Дуброво | 5078 | 37 | |
13. ГО Верх Нейвински | 49 | 4949 | сгт Верх Нейвински | 4949 | 79 | |
14. Верхнесалдински ГО | 1847 | 75 737 | гр. Верхняя Салда | 72 733 | 195 | |
15. ГО Верхни Тагил | 311 | 12 784 | сггр. Верхни Тагил | 11 171 | 91 | |
16. ГО Верхняя Пишма | 1045 | 83 017 | гр. Верхняя Пишма | 69 117 | 13 | |
17. ГО Верхняя Тура | 265 | 9167 | гр. Верхняя Тура | 9167 | 227 | |
18. ГО Верхотурски | 4926 | 16 076 | гр. Верхотуре | 8651 | 306 | |
19. Волчански ГО | 471 | 9140 | гр. Волчанск | 8885 | 454 | |
20. Гарински ГО | 16 774 | 4045 | сгт Гари | 2148 | 415 | |
21. Горноуралски ГО | 3625 | 33 479 | сгт Горноуралск | 3503 | 168 | |
22. ГО Дегтярск | 167 | 16 188 | гр. Дегтярск | 16 141 | 58 | |
23. МО гр. Екатеринбург | 1143 | 1 488 406 | гр. Екатеринбург | 1 455 904 | ||
24. ГО Заречни | 299 | 31 207 | гр. Заречни | 27 617 | 60 | |
25. Ивделски ГО | 20 786 | 21 990 | гр. Ивдел | 16 090 | 510 | |
26. МО гр. Ирбит | 64 | 37 443 | гр. Ирбит | 37 443 | 204 | |
27. Ирбитско МО | 4722 | 28 653 | сгт Пионерски | 3081 | 201 | |
28. Каменски ГО | 2141 | 28 323 | гр. Каменск Уралски | 100 | Мартюш | |
29. МО гр. Каменск Уралски | 144 | 171 727 | гр. Каменск Уралски | 169 929 | 100 | |
30. Камишловски ГО | 52 | 26 538 | гр. Камишлов | 26 538 | 143 | |
31. ГО Карпинск | 5523 | 29 607 | гр. Карпинск | 26 957 | 431 | |
32. Качканарски ГО | 318 | 41 579 | гр. Качканар | 39 338 | 294 | |
33. Кировградски ГО | 662 | 26 335 | гр. Кировград | 19 712 | 99 | |
34. ГО Краснотуринск | 719 | 62 602 | гр. Краснотуринск | 57 514 | 348 | |
35. ГО Красноуралск | 1627 | 23 629 | гр. Красноуралск | 23 142 | 119 | |
36. ГО Красноуфимск | 428 | 39 304 | гр. Красноуфимск | 38 731 | 224 | |
37. МО Красноуфимски окръг | 3412 | 26 001 | сгт Наталинск | 1539 | 245 | |
38. Кушвински ГО | 2386 | 38 599 | гр. Кушва | 28 409 | 96 | |
39. ГО гр. Лесной[5] | 359 | 51 035 | гр. Лесной | 49 149 | 248 | |
40. Малишевски ГО | 155 | 10 707 | сгт Малишева | 9254 | 100 | |
41. Махньовско МО | 5754 | 5971 | сгт Махньово | 3108 | 269 | |
42. Невянски ГО | 1842 | 41 451 | гр. Невянск | 23 348 | 99 | |
43. Нижнетурински ГО | 1940 | 25 942 | гр. Нижняя Тура | 20 217 | 243 | |
44. МО гр. Нижни Тагил | 4106 | 358 724 | гр. Нижни Тагил | 355 693 | 149 | |
45. ГО Нижняя Салда | 591 | 17 672 | гр. Нижняя Салда | 17 380 | 208 | |
46. Новолялински ГО | 6206 | 21 745 | гр. Нова Ляля | 11 974 | 320 | |
47. Новоуралски ГО | 421 | 84 229 | гр. Новоуралск | 81 577 | 84 | |
48. ГО Пелим | 4905 | 3953 | сгт Пелим | 3225 | няма път | |
49. ГО Первоуралск | 2054 | 147 520 | гр. Первоуралск | 124 447 | 45 | |
50. Полевской ГО | 1551 | 70 233 | гр. Полевской | 62 259 | 57 | Столбовая |
51. Пишминска ГО | 1899 | 19 537 | сгт Пишма | 9748 | 186 | |
52. ГО Ревда | 1106 | 64 291 | гр. Ревда | 62 632 | 42 | |
53. Режевски ГО | 1949 | 47 730 | гр. Реж | 37 420 | 83 | |
54. ГО Рефтински | 24 | 16 201 | сгт Рефтински | 16 201 | 104 | |
55. ГО Свободни[5] | 280 | 8682 | сгт Свободни | 8682 | 189 | |
56. Североуралски ГО | 3504 | 41 169 | гр. Североуралск | 26 543 | 512 | |
57. Серовски ГО | 6690 | 106 217 | гр. Серов | 97 762 | 388 | |
58. Сосвински ГО | 4813 | 14 040 | сгт Сосва | 8275 | 493 | |
59. ГО Среднеуралск | 84 | 23 479 | гр. Среднеуралск | 22 896 | 17 | |
60. ГО Староуткинск | 612 | 3162 | сгт Староуткинск | 3068 | 126 | |
61. ГО Сухой Лог | 1682 | 48 734 | гр. Сухой Лог | 34 018 | 114 | |
62. Сисертски ГО | 2088 | 62 285 | гр. Сисерт | 20 962 | 50 | |
63. Тавдински ГО | 6539 | 39 456 | гр. Тавда | 33 666 | 360 | |
64. Талицки ГО | 4448 | 44 071 | гр. Талица | 15 874 | 219 | |
65. Тугулимски ГО | 3332 | 20 234 | сгт Тугулим | 5738 | 268 | |
66. Турински ГО | 7474 | 26 132 | гр. Туринск | 17 316 | 263 | |
67. МО сгт Уралски[5] | 10 | 2455 | сгт Уралски | 2455 | 41 | |
68. Шалински ГО | 4852 | 20 049 | сгт Шаля | 6470 | 147 | |
Муниципални райони | ||||||
1. Байкаловски | 2294 | 15 226 | с. Байкалово | 8368 | 257 | |
2. Камишловски | 2217 | 28 959 | гр. Камишлов | 143 | ||
3. Нижнесергински | 3690 | 40 503 | гр. Нижни Серги | 9481 | 120 | гр. Михайловск, Атиг, Верхние Серги, Дружинино |
4. Слободо-Турински | 2709 | 13 210 | с. Туринская Слобода | 7209 | 343 | |
5. Таборински | 11 367 | 3121 | с. Табори | 1916 | 359 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Свердловской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Икономика
редактиранеПолезни изкопаеми
редактиранеСвердловска област е изключително богата на полезните изкопаеми: злато, платина, азбест, боксит, желязо, никел, хром, и мед. Това определя и характера на местната регионална икономика, в която преобладаващи отрасли са рудодобив и металургическа промишленост.
Промишленост
редактиранеВ структурата на промишления комплекс доминират черната и цветната металургия (съответно 31% и 19% от обема на промишленото производство), обогатяване на уран и обогатяване на железни руди, машиностроене.
Уралската металургия започва да се развива още през 1703 г.
Свердловска област заема второ място в Русия по обема на промишлено производство, тук са разположени предприятията "Качканарски рудодобивен комбинат „Ванадий“, „Уралмаш“, „Богословски алуминиев завод“ и „Уралски алуминиеви заводи“.
Сред машиностроителните отрасли преобладава „тежкият военно-промишлен комплекс“ (производство на бронетанкова техника и боеприпаси), а също и тежко индустриално машиностроене (оборудване за добивната, енергийната и химическа промишленост).
Селско стопанство
редактиранеНа цената на производството; 40% от селското стопанство е култура. Отглеждат фураж и зърнени култури култури, както и картофи и зеленчуци. Има пчеларство.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 1521[6] | 1516,3[7] | 1334,1 | 1175,1[7] | 959,6[8] | 851,9 | 866,4[8] |
Транспорт
редактиранеСвердловска област е важен транспортен възел. През нея преминават железопътни, автомобилни и въздушни магистрали от общонационално значение, в това число Транссибирската железопътна магистрала.
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Площадь Свердловской области сократилась на 81 квадратный километр – Областная газета // Архивиран от оригинала на 2021-08-18. Посетен на 2021-12-17.
- ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Свердловска област (Свердло́вская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 29. Румъния – Сен-Жан-де-Луз [Румыния – Сен-Жан-де-Люз]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-366-8. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Свердловска област
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Свердловска област
- ↑ а б в закрито административно-териториално образувание
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))