Белишка река (приток на Юговска река)

река в България, приток на Юговска река

Белишка река е река в Южна БългарияОбласт Пловдив, община Лъки, десен приток на Юговска река. Дължината ѝ е 20 km. Отводнява северозападните склонове на Преспанския дял на Западните Родопи.[1]

Белишка река
41.7356° с. ш. 24.9397° и. д.
41.8503° с. ш. 24.8425° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Пловдив
Община Лъки
Дължина20 km
Водосб. басейн74 km²
Начало
Мястона 200 m северно на
връх Крива чука,
Переликско-Преспански дял,
Западни Родопи
Координати41°44′08.16″ с. ш. 24°56′22.92″ и. д. / 41.7356° с. ш. 24.9397° и. д.
Надм. височина1730 m
Устие
Мястодесен приток на Юговска река – Чепеларска рекаМарицаБяло (Егейско море)
Координати41°51′01.07″ с. ш. 24°50′33″ и. д. / 41.8503° с. ш. 24.8425° и. д.
Надм. височина645 m

Белишка река извира на 1730 m н.в., от северното подножие на връх Крива чука, в Преспански дял на Западните Родопи. Тече в посока север-северозапад в тясна, дълбока и много красива долина. Между село Белица и устието си образува къс каньон със скален мост. Влива се отдясно в Юговска река на 645 m н.в., на 1,2 km североизточно от град Лъки.[1]

Площта на басейна ѝ е 74 km2, което представлява 22,3% от водосборния басейн на Юговска река.[1]

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Дермендере
  • ← Солакдере
  • → Караташ дере
  • ← Скелдере
  • → Амъзовско дере

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е през май, а минимумът – август.[1]

Единственото селище по течението на реката е село Белица.[1]

Поради факта, че през тоталитарния период долината на реката нагоре от село Белица е била забранена зона, не само за външни хора, но и за местното население природата по долината и басейна на реката е девствена и една от най-чистите в България. Басейна на реката попада в ловно стопанство „Кормисош".[1]

Водите на реката се използват за електродобив (малка ВЕЦ в устието ѝ).[1]

Вижте също

редактиране

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране