Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за река Чая. За индуистката богиня със същото име вижте Чая (богиня).

Асеница (до 29 юни 1942 г. Чая, до 27 април 1945 г. Асеновица, до 25 юли 1989 г. Чепеларска река)[1] е река в Южна България – област Смолян, община Чепеларе и област Пловдив, общини Асеновград, Родопи и Садово, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 86 km, която ѝ отрежда 39-о място сред реките на България. Отводнява източните склонове на рида Чернатица, северозападните части на Преспанския дял и рида Добростан на Западните Родопи.

Асеница
Chaya river.jpg
Изглед от река Асеница в Асеновград
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
41.6517° с. ш. 24.6964° и. д.
42.1567° с. ш. 24.8981° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Смолян
Община Чепеларе
Област Пловдив
Община Асеновград
Община Родопи
Община Садово
Дължина 86 km
Водосборен басейн 1010 km²
Отток 12 m³/s
Начало
Място курорта „Пампорово“,
Западни Родопи
Координати 41°39′06.12″ с. ш. 24°41′47.04″ и. д. / 41.6517° с. ш. 24.6964° и. д.
Надм. височина 1550 m
Устие
Място десен приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°09′24.12″ с. ш. 24°53′53.16″ и. д. / 42.1567° с. ш. 24.8981° и. д.
Надм. височина 148 m
Асеница в Общомедия
Асеница в село Бачково

Съдържание

Географска характеристикаРедактиране

Извор, течение, устиеРедактиране

Асеница води началото си от 1550 m н.в. в курорта „Пампорово“. От извора си до село Хвойна тече на север, след това до село Бачково – на североизток, а след селото и до устието си – отново на север. От извора до град Асеновград протича в тясна, дълбока и красива долина, по която има две малки долинни разширения – в районите на град Чепеларе и село Хвойна. След Асеновград реката навлиза в Горнотракийската низина, където коритото ѝ става широко и песъчливо и от него наляво и надясно се отделят напоителни канали. Влива се отдясно в река Марица на 148 m н.в., на 2,5 km южно от село Рогош, Община Марица.

Водосборен басейн, притоциРедактиране

Площта на водосборния басейн на реката е 1010 km2, което представлява 1,9% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Никалски дол
  • ← Янчова река
  • → Керечменска река
  • → Камбурска река
  • → Сивкова река
  • ← Изворски дол
  • → Пичуров дол
  • → Вълчи дол
  • ← Лопухска река
  • ← Богутевска река
  • → Брезовско дере
  • ← Острицки дол
  • → Бурви дол
  • ← Василковски дол
  • ← Куцева река
  • → Забърдовска река
  • → Белия дол
  • → Михаилско дере
  • ← Селското дере
  • → Орещица (Орешецка река)
  • ← Тодорова река
  • → Реката
  • ← Лютидол
  • Юговска река
  • → Улендол
  • → Дъсков дол
  • → Оршин дол
  • → Раздол
  • Луковица

Хидроложки показателиРедактиране

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът – август. Среден годишен отток при село Бачково – 12 m3/s, като през горещите летни месеци оттокът под под 1 m3/s.

СелищаРедактиране

По течението на реката са разположени 6 населени места, в т.ч. 2 града и 4 села:

Стопанско значение, екологияРедактиране

Водите на реката се използват за електродобив (обща максимална мощност 8300 KW/h) – ВЕЦ „Чепеларе“, „Асеница I“ и „Асеница II“, а в Горнотракийската низина – за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване. След село Катуница коритото на реката е обезопасено срещу наводнения с водозащитни диги.

По долината на реката, на протежение от 59,3 km, от Асеновград до село Проглед преминава участък от второкласен път № 86 от Държавната пътна мрежа Пловдив – Смолян – Рудозем – КПП „Еледже“.

В края на XX век водите на реката са силно замърсени от оловно-цинковите флотации в Лъки, но с изчерпването на рудниците замърсяването намалява. За това спомага и изграждането на пречиствателни станции от предприятията по поречието. Битовото замърсяване продължава да е фактор. Водите са чисти, но остатъците от рудата (финия, необичаен за реката пясък) могат да бъдат срещнати по поречието на реката.

ЕтимологияРедактиране

Реката носи името си по названието на град Чепеларе, от 1989 г. официалното име на реката е Асеница – по името на Асеновград, а името до 1942 г. Чая получава от множеството липи по поречието си. В картографските издания и в справочниците на Националния институт по метеорология и хидрология при Българска академия на науките се използва името Чепеларска река.[1]

Вижте същоРедактиране

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 229.