Белчища
Белчища (изписване до 1945 година: Бѣлчища; на македонска литературна норма: Белчишта) е село център на община Дебърца на Северна Македония.
| Белчища Белчишта | |
| — село — | |
 Сградата на община Дебърца | |
  Белчища | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 780 m |
| Население | 437 души (2002) |
| Пощенски код | 6344 |
| МПС код | ОН |
| Белчища в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Западно от селото са изворите на река Сатеска, наречени Сини вирове.[1]
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Белчо, хипокористична форма от личното име Бело, Бельо, съкратено от Бели-мир, Бело-слав, подобно на сръбските лични имена Бела, Бело. На Белчища точно съответства сръбският топоним Beočići.[2]
Средновековие
редактиранеСелото е споменато в 1358 година като Βελτζίσθα.[2]
В Османската империя
редактиранеВ XIX век Белчища е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Белчища има 90 къщи.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Белчища е населявано от 650 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Белчица е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 90 къщи.[4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белчища има 752 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]
При избухването на Балканската война десет души от Белчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
редактиранеСлед Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Църквата „Свети Никола“ е обновена в 1977 година. Иконостасът е от XIX век, откогато са и престолните икони, рисувани от Серафим Зограф и Аврам Дичов.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 437 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 436 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
До 2004 година Белчища е център на община Белчища. При окрупняването на общините в страната към нея е прибавена община Мешеища и новата община е прекръстена на Дебърца.
Личности
редактиране- Родени в Белчища
Андон, български революционер от ВМОРО, четник в Белчищката чета, загинал в 1903 година[9]- Андон Христов Янков, български революционер от ВМОРО[10]
- Бимбил Нейков Наумов, български революционер от ВМОРО[11]
Благоя Силяноски (р. 30 март 1948), северномакедонски новинар, политик и писател- Богоя Силянов, български революционер от ВМОРО[12]
- Георги Илов, български революционер от ВМОРО[10]
- Голоб Илов Стефанов, български революционер от ВМОРО[13]
- Йонче Христов Силянов, български революционер от ВМОРО[12]
Лазар Гиновски (1913 – 1997), югославски партизанин и политик, деец на НОВМ- Христо Димов, български революционер от ВМОРО[14]
- Христо Трайчев (1885 – ?), български революционер от ВМОРО
Бележки
редактиране- ↑ а б Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162 – 163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007
- ↑ Борбата в Костурско и Охридско (до 1904 година). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, Книга ІІІ, Съобщава Л. Милетич, София, П. Глушков, 1926, стр. 100.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македониј, 2016.