Белчища

селище в Република Македония

Белчища (изписване до 1945 година: Бѣлчища; на македонска литературна норма: Белчишта) е село център на община Дебърца на Северна Македония.

Белчища
Белчишта
— село —
Сградата на община Дебърца
Сградата на община Дебърца
41.3028° с. ш. 20.8303° и. д.
Белчища
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областДебърца
Надм. височина780 m
Население437 души (2002)
Пощенски код6344
МПС кодОН
Белчища в Общомедия

География

редактиране

Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Западно от селото са изворите на река Сатеска, наречени Сини вирове.[1]

Етимология

редактиране

Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Белчо, хипокористична форма от личното име Бело, Бельо, съкратено от Бели-мир, Бело-слав, подобно на сръбските лични имена Бела, Бело. На Белчища точно съответства сръбският топоним Beočići.[2]

Средновековие

редактиране

Селото е споменато в 1358 година като Βελτζίσθα.[2]

В Османската империя

редактиране

В XIX век Белчища е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Белчища има 90 къщи.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Белчища е населявано от 650 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Белчица е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 90 къщи.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белчища има 752 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война десет души от Белчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

редактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Църквата „Свети Никола“ е обновена в 1977 година. Иконостасът е от XIX век, откогато са и престолните икони, рисувани от Серафим Зограф и Аврам Дичов.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 437 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 436
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

До 2004 година Белчища е център на община Белчища. При окрупняването на общините в страната към нея е прибавена община Мешеища и новата община е прекръстена на Дебърца.

Личности

редактиране
Родени в Белчища
  •   Андон, български революционер от ВМОРО, четник в Белчищката чета, загинал в 1903 година[9]
  •   Андон Христов Янков, български революционер от ВМОРО[10]
  •   Бимбил Нейков Наумов, български революционер от ВМОРО[11]
  •   Благоя Силяноски (р. 30 март 1948), северномакедонски новинар, политик и писател
  •   Богоя Силянов, български революционер от ВМОРО[12]
  •   Георги Илов, български революционер от ВМОРО[10]
  •   Голоб Илов Стефанов, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Йонче Христов Силянов, български революционер от ВМОРО[12]
  •   Лазар Гиновски (1913 – 1997), югославски партизанин и политик, деец на НОВМ
  •   Христо Димов, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Христо Трайчев (1885 – ?), български революционер от ВМОРО
  1. а б Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  2. а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 177.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162 – 163. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
  7. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007 
  9. Борбата в Костурско и Охридско (до 1904 година). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, Книга ІІІ, Съобщава Л. Милетич, София, П. Глушков, 1926, стр. 100.
  10. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
  11. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  12. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македониј, 2016.