Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Бориславци.

Бериславци или Берислав (срещат се и формите Бориславци и Борислав, на гръцки: Περίκλεια, Периклия, до 1925 Μπερίσλαφ, Берислав,[1] на мъгленорумънски: Birislav, Birislăv, Бирислав) е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен (Алмопия), Гърция.

Бериславци
Περίκλεια
— село —
Стенопис на света Злата Мъгленска, 1862 г. от църквата „Света Петка“ с гръцка и славянска сигнатура
Стенопис на света Злата Мъгленска, 1862 г. от църквата „Света Петка“ с гръцка и славянска сигнатура
Гърция
41.1011° с. ш. 22.2625° и. д.
Бериславци
Централна Македония
41.1011° с. ш. 22.2625° и. д.
Бериславци
Воденско
41.1011° с. ш. 22.2625° и. д.
Бериславци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областВлахомъглен
Надм. височина570 m
Население301 души (2021 г.)

Георгафия

редактиране
 
Карта на Влахомъглен

Селото е разположено на 570 m надморска височина[2] в североизточната част на областта Мъглен, в малка котловина между планините Суха Рупа от изток, Паяк (Пайко) от югоизток и Кожух (Дзена) от северозапад, на около 23 km североизточно от Къпиняни. На 2 km на север е село Лугунци (Лангадия), на 5 km на запад е Нъте (Нотия), а на 4 km на юг към Паяк е Ошин (Архангелос). На 8 km на север е границата със Северна Македония.[3][4]

Около селото минават три рекички, притоци на Мъгленица – Драгни (Ντράγκνι), Зайкова река (Ζάικουβα) и Усеа (Ουσέα). На юг от селото има пещера, в която жителите в миналото са се криели при нашествие.[3]

В Османската империя

редактиране

„...Бориславъ, отдалечено нѣщо единъ часъ и находяще се въ източния край на равнината... Селцето брои 45 кѫщи и е Нонски чифликъ. Азъ слѣзохъ при разпоредителя Дучу. Той ми расправи за теглилата имъ, какъ господаритѣ имъ отъ Нонте ги скубятъ, какъ ги скубитъ сѫщо правителството, поляцитѣ и проходящитѣ войници и какъ съвсѣмъ безсилни трѣбва да си свиватъ рѫцѣтѣ въ джебоветѣ. Въ селото владѣе най-голѣма бѣдность, кѫщитѣ сѫ само едноетажни и двѣ-три фамилии живѣятъ въ една почти тъмна стая. Храната имъ е царевиченъ хлѣбъ, кромидъ, чесанъ, сирене и млѣко. Мѣсо ядатъ само въ особенни случаи.“[5]

На хълма Свети Атанасий, където някога е било старото село, има следи от елинистическо селище с некропол.[6] През 1969 г. на същото място е построен сегашният параклис „Свети Атанасий“.[3]

В края на XIX век Бериславци е влашко (мъгленорумънско) село във Влахомъглен. Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от 1850 година. Изписана е през 1862 година.[3] Сред фреските има и изображение на Света Злата Мъгленска с надпис на български „Света Злата Мегленская“.[4] Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Перислав (Périslav), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[7]

В 90-те години на XIX век в селото се появява румънската пропаганда. В 1894 година в селото е отворено румънско училище от Рика Плана, който преподава в него три години. Училището работи периодично до 1912 година. До попадането на селото в Гърция в него няма румънска църква.[8]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Бориславъ (Бориславци) живеят 380 власи християни.[10] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Берислав има 360 власи и в селото има влашко училище.[11]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 280 жители.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бериславци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1919 година селото заедно със съседното Лугунци е самостоятелна община. В 1925 година селото е преименувано на Периклия. В 1997 година общината е присъединена към дем Ексаплатанос.[13]

През Първата световна война, поради близостта на фронтовата линия населението на селото е интернирано от българските военни власти във вътрешността на България. След края на войната жителите му се връщат, но не всички.[2]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бериславци (Бьриславци) има 50 къщи власи християни.[14]

В 1925 година осем семейства емигрират в Румъния и се установяват в добруджанското село Сансалай.[2]

В 1935 година е построена нова сграда на училището, след като старата на площада изгаря в 1916 година по време на Първата световна война.[3]

Селото пострадва и по време на Втората световна война от януарската българска офанзива през 1944 година.[2] На 7 април 1944 година край селото се разиграва голяма битка между германските окупационни части и силите на гръцката комунистическа съпротива ЕЛАС, в която загиват 30 германци.[4] По време на Гражданската война (1946 – 1949) селото се разпада напълно и повечето му жители емигрират в Югославия. След нормализирането на положението, селото е обновено.[2]

Според изследване от 1993 година селото продължава да е чисто влашко (373 жители в 1981 г.) и влашкият език в него е запазен отлично.[15] Жителите на селото се занимават с животновъдство и земеделие, в частност оглеждане на картофи.

В началото на 90-те години на ХХ век е възстановена малката църква „Света Богородица“ на входа на селото. Четвъртата църква на селото е параклисът „Свети Йоан Предтеча“ на пътя за Лугунци.[3]

Селото е планинско и бедно, като населението се занимава със земеделие и скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Бериславци на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Чафка[16] Τσιάφκα Митакас Μύτακας[17] граничен връх в Кожух на СЗ от Бериславци[16]
Племничур[16] Πλεμνιτσούρ Ахирона Άχυρώνα[17] река в Кожух на СЗ от Бериславци[16]
Върдзаки[16] или Бърдзаки[18] Βαρτζάκι Демени Δεμένη[17] връх в Кожух на СЗ от Бериславци[16][18]
Мала Дзена[16] Μικρή Τζένα тис Евгенияс[17] της Ευγενίας връх в Кожух на СЗ от Бериславци[16]
Летница[16] Λέτνιτσα Перасма Πέρασμα[17] местност в Кожух на СЗ от Бериславци[16]
Винатор[18] Βίνατορ Рематаки Ρεματάκι[17] река на СЗ от Бериславци[18]
Сух дол[18] Σούχ Ντὸλ Ксери Ремата Ξερή Ρεματιά[17] река в Кожух на СЗ от Бериславци[18]
Раур[16] Ράουρ Алетри Άλέτρι[17] връх в Кожух на СЗ от Бериславци[16]
Църни дол[16] Τσερνιντὸλ Маврорема Μαυρόρεμα[17] река в Паяк на Ю от Бериславци и на З от Ошин[16]
Мъгленица[16] Μογλένιτσα Рема Ρέμα[17] река в Мъглен[16]
Извор[16] Ίσβόρ Пиги Πηγή[17] извор на ЮЗ от Бериславци[16]
Дол[16] Ντὸλ Като Корифи Κάτω Κορυφή[17] връх в Паяк на И от Бериславци (662,7 m)[16]
Скрека[16] Σκρέκα Врахокорфес Βραχοκορφές[17] връх в Паяк на И от Бериславци и на СИ от Ошин[16] (848 m)[18]
Пополе[16] Πόπολη Вриси Βρύση[17] извор на СИ от Бериславци[16]
Вале Сек[16] Βάλε Σέκ Ремата Ρεματιά[17] река на СИ от Бериславци[16]
Скор Гола[16] Σκορ Γκόλα Гимни Γυμνή[17] връх в Паяк на СИ от Бериславци[16]
Заграда[16] Ζαγράδα Фрактис Φράκτης[17] местност в Паяк на СИ от Бериславци[16]
Балкач[16] Μπάλκατσι Псари Ψάρι[17] река на С от Бериславци[16]
Кури[16] Κουρί Дасаки Δασάκι[17] връх в Кожух на СЗ от Бериславци[16]
Чор[16] Τσορ Мавро Μαύρο[17] река на С от Бериславци, минаваща през Лугунци[16]
Винатор[16] Βινατόρ Фотиес Φυτιές[17] местност в подножието на Кожух на С от Бериславци[16]
Апу Раца[16] Άποτ Ράτσα Рематаки Ρεματάκι[17] река на СИ от Бериславци[16] (Цара Алпа)[18]
Ледин[16] Λεντίν Профитис Илияс Προφήτης Ήλίας[17] местност на СИ от Бериславци в подножието на Паяк[16]
Скорк Дикориц[16] Σκορκ Δικορίτς Катарактис Καταρράκτης[17] връх в Паяк на СИ от Бериславци[16]
Цара Алпа[18] Τσάρα Άλπα Палео Παλαιό[17] река на СИ от Бериславци (Апу Раца)[18]
Патичика[16] или Патичико[18] Πατίτσικα Монопати Μονοπάτι[17] крайгранична местност на СИ от Бериславци срещу Хума[16]
Горица[16] Κουρίτς Корици Κορίτσι[17] връх на ЮЗ от Бериславци[16] (591 m)[18]
Вакъфско[16] Βάκούφικο Аятико Άγιάτικο[17] местност на ЮЗ от Бериславци[16]
Мочор[16] Μουτσιόρ Неростагма Νερόσταγμα[17] местност на СИ от Бериславци в подножието на Кожух[16]
Бела поляна[18][16] Πέλλα Πολιάνα Аспрос Камбос Άσπρος Κάμπος[17] връх в Кожух на С от Бериславци[16][18]
Поляна де Рупа[16] Πολιάνα Ντέ Ρούπα Микрос Камбос Μικρός Κάμπος[17] крайгранична местност на С от Бериславци[16]
Салница[16] Σάλνιτσα Липаро Λιπαρό[17] крайгранична река на С от Бериславци, началото на Мъгленица[16]
Гроб[16] Γκροπ Тафос Τάφος[17] крайгранична местност на С от Бериславци[16]
Градища[16] Γκράντεστι Синора Σύνορα[17] крайгранична местност на С от Бериславци[16]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 340[2] 200[2] 271[2] 413[2] 178[2] 372[2] 393[2] 373[2] 354[2] 382 341 301

Личности

редактиране
Родени в Бериславци
  •   Въчо Димов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[19]
  •   Георги Попчев (Γεώργιος Πόπτσης), гръцки андартски деец от трети клас[20]
  •   Георги Чагрев (Γεώργιος Τσάγρης), гръцки андартски деец от трети клас[20]
  •   Петре Георгиев (Пене, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Славко Радоев[21]
  •   Стоян Дешов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[19]
  •   Ташко Кьопо, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  •   Ташо Пенов Шопов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 83. (на македонска литературна норма)
  3. а б в г д е Τοπική Κοινότητα Περίκλειας // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 16 юни 2014.
  4. а б в Η Περίκλεια // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  5. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 32.
  6. Αρχαιότητες στην Περίκλεια // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-05-02. Посетен на 1 май 2018.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  8. Minda, Theodor. Meglenoromânii: Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)
  9. а б в Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 165 и 831.
  13. Περίκλεια.
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  15. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  16. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  17. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
  18. а б в г д е ж з и к л м н о Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  19. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
  20. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  21. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 165.