Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангел Михаил.

„Свети Архангел Михаил“ (на македонска литературна норма: Беровски манастир „Свети Архангел Михаил“) е женски манастир в малешевското градче Берово, Република Македония, част от Струмишка епархия на неканоничната Македонска православна църква.[1][2][3]

„Свети Архангел Михаил“
„Свети Архангел Михаил“
църквата
църквата
Карта Местоположение в Берово
Вид на храмаправославен манастир
Страна Република Македония
Населено мястоБерово
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияСтрумишка
Архиерейско наместничествоБеровско
Изграждане1818 г.
Статутдействащ храм
„Свети Архангел Михаил“ в Общомедия

Манастирът е разположен на изхода на града, на пътя, който води към стената на Беровското езеро. Главната порта гледа към града, а останалите две към реката и боровата гора.[1]

Манастирската църква е ранновъзрожденска, изградена е в периода от 1815 до 1818 година. Осветена е в 1818 година, като на осветяването и присъства и възрожденският просветен деец Йоаким Кърчовски.[1]

Легендата за построяването на църквата е следната. В началото на XIX век Берово имало около двеста къщи и само една малка църква, затова местните първенци решили да изграят нова църква на мястото, наречено Могила. Парохийският свещеник поп Пецо издействал позволение за градеж от валията в Радовиш, но при много тежки условия – църквата да бъде изградена ниско под нивото на пътя и да не се вижда, граденето да завърши за четиридесет дена, а поп Пецо, най-малката си щерка, Султана, да я даде в харема. С голям труд и пожертвование на вярващите църквата била иззидана и покрита с каменни плочи за четиридесет дена. За да не се набива на очи, външните стени са измазани със сажди и вар. Но валията видял, че църквата е изградена над земята и разгневен наредил тримата църковни настоятели веднага да бъдат убити пред нея, а тъй като Султана избягала в Кюстендил, поп Пецо бил затворен. Той бил пустнат от затвора след три години, а неговата щерка се върнала в Берово след убийството на валията от хайдути.[1]

Около 1840 година са изградени конаците на манастира. Първите калугерки в манастира били снахата и щерката на поп Христо, зет на поп Пецо, които се замонашели с благословията на игумена на Рилския манастир. Първата игуменка е Евгения, като след нея следват още две със същото име. Четвъртата игуменка е Евлампия, произведена в чин игуменка в 1958 година от архиепископ Доситей Охридски и Македонски. В най-големия си подем в първата половина на XX век, манастирът има до шестдесет монахини, развита богата икономика, богословско училище, тъкачница. Първата монофазна хидроцентрала в този край е манастирската.[1]

Църквата е с голям трем, изградена е в архитектурите традиции на XIX век и доминира в манастирския двор. Иконите са в характерен стил, който отстпва от византийските канони. От първоначалния иконостас е запазена само една икона на Светия пророк Ной, дело на иконописеца Георги Велянов от Струмица, изработена в 1818 година.[1] Велянов е автор и на престолното Разпятие с фигурите на Богородица и Йоана също от 1818 година. Георги Велянов се е подписал на централно място в църквата, което показва, че той е основният иконописец при първоначалното ѝ изписване.[4] От 1899 до 1920 година в църквата работи зографът Гаврил Атанасов.[1][5] Целувателната икона „Успение на Пресвета Богородица“ е дело на зографа Григорий Пецанов от Струмица, изработена в 1878 година.[1]

Литература

редактиране
  • Китанов, В. и Б. Карадакова. Беровският девически метох „Св. Архангел Михаил“ по време на Първата световна война. (По документи от ДА-Благоевград). Списание „Македонски преглед“, 2015, кн. 1, стр. 117-126.
  1. а б в г д е ж з Берово – манастир Свети Архангел Михаил // Македонска православна црква. Посетен на 27 април 2014 г.
  2. Цркви и манастири // Посетете го Берово. Архивиран от оригинала на 2016-05-13. Посетен на 2 септември 2016.
  3. Илиевска-Арсова, Весна. Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки!. Штип, Центар за развој на Источен плански регион, 2011. ISBN 978-608-65253-0-9. с. 29. (на македонска литературна норма)
  4. Василиев, Асен. Няколко неизвестни иконописци от Македония. София, Македонска мисъл, кн. 3-4, год. 1, 1945. с. 163 – 164. Посетен на 27 април 2014 г.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 297.