Беседа:София/Архив 1

Това е архив на стари беседи. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, моля, направете го на текущата беседа.

Разрешение

Използвал съм някои материали от www.sofia.bg. Ето разрешението:

Подател: Veselina Hristova <vhristova@sofia.bg> 
Относно: Re: Sofia.bg Contact Form 

Zdraveite g-n Doychev,
Razbira se, izpolzvaite informaciata i snimkovia material koito Vi e
neobhodim.

S uvajenie:
Veselina Hristova 

Ако някой иска да се задълбочава на тема "София", там в раздел "Расте, но не старее">"София - 120 години столица" има много материали, които могат да се използват за основа на статии. --Горан 20:46, 26 мар 2004 (UTC)

Здравей, статията е супер. Може да сложиш разрешението на една твоя потребителска страница, примерно Потребител:Горан/Разрешение София и да я защитим за промяна, а в статията ще сложим "Тази статия се основава на материал от Столична община, използван с Разрешение". --5^ko 21:35, 26 мар 2004 (UTC)

По принцип нямам нищо против да напишем това на края, но не ми харесва самото формулиране, защото "се основава на материал..." означава, че съм взел един материал и съм го разкрасил, а те бяха повече материали (не само от там), наистина История е директно копирано, но останалите са само частично използвани (можеш да погледнеш как изглеждат техните статии: [1]). --Горан 22:09, 26 мар 2004 (UTC)

Напиши го както мислиш, че е най-подходящо. Може "... се основава отчасти на материали..." или нещо друго. --5^ko 22:30, 26 мар 2004 (UTC)

Изправен съм пред следния проблем: трябва ли вуз-овете да ги направя като вътрешни или като външни препратки?--Горан 10:26, 27 мар 2004 (UTC)

Вътрешни са само препратки към страници в Уикипедия. Всичко останало води навън. --Борислав 10:39, 27 мар 2004 (UTC)

Е на мен това ми е ясно, въпросът ми е дали да сочат към официалните страници на университетите (като може и някои да нямат такива) или към бъдещите страници за тези университети в Уикипедия. --Горан 10:49, 27 мар 2004 (UTC)

Ами, засега май е по-добре да са външни, пък, ако се създадат статии, ще станат вътрешни. --Борислав 11:42, 27 мар 2004 (UTC)

Категория "Софиянци"

Какво ще кажете за Категория:Софиянци, Категория:Варненци, Категория:Пловдивчани? Прекалено много хора има, които са родени в тези градове, и за които има статии. Положението е най-"трагично" със софиянци. Предлагам критерият за пускане на подкатегория градчани да бъде да има 10 статии за хора, родени в съответния град. В случай че се създадат такива подкатегории (на Категория:Българи, да речем), трябва да уточним дали ако някой израсне в София е софиянец; дали ако е живял 25 години в София е софиянец, и такива работи. --Webkid 17:59, 15 ное 2004 (UTC)

От практическа гледна точка е полезно. Иначе е малко деликатно. Аз (почти) цял живот съм живял в София, но не се смятам за софиянец (намирам го малко offensive ). Може би ще спестим бъдещи спорове, ако ги кръстим просто Категория:Родени в София и т.н. (въпреки че е по-тромаво). --Спас Колев 07:51, 16 ное 2004 (UTC)

Ами не е лошо като идея. Въпреки че е тромаво, май няма друг неутрален вариант. --Webkid 12:18, 16 ное 2004 (UTC)

Не мисля, че е тромаво, малко по-дълго - да. Но ще ни трябват "родени в", "умрели в", "свързани с / живели в". Макар че се чудя дали последното не е един вид надкатегория и как тогава да се обозначат хората, които някога през живота си само са били там и са свършили нещо важно. -- Златко ± ^{(беседа)} 14:32, 16 декември 2005 (UTC)

Тя дискусията е малко поотмряла. И сегашния вариант със списъците върши работа, особено ако довършим автоматичното адаптиране с бот (това беше една от целите на биоинфо-шаблоните). --Спас Колев 15:15, 16 декември 2005 (UTC)

И на мен ми харесва повече "Родени в ..."/"Умрели в ...". И тъй като родените в съответният град ще са най-разнородни личности, този клас категории може да са подкатегории на категория посветена на града и/или на евентуално "Бележити българи"/"Известни личности" --GVF 15:28, 16 декември 2005 (UTC)

Тя дискусията поотмряла май понеже нямало много хора да насмогнат . Мога само да повторя, че категориите и списъците имат различни (макар и припокриващи се) цели. Класификацията ще се подобри ако има подкатегории, отколкото да насипем всички в категорията на града. Пък и нека да мислим отсега как да си подредим къщата за 700000 статии, а не "после ще му мислим". Много е трудно да смениш основите, когато си дигнал 15 ката. Знам, че високо се меря, ама пусти мерак . -- Златко ± ^{(беседа)} 17:45, 16 декември 2005 (UTC)

Нищо не пречи на някоя личност да е родена в Пловдив да речем и да се напише в статията в Пловдив, но ако е живяла в София да се запише и там като допринесла за града. Това се отнася и за категориите според мен. --Ванка5 18:11, 16 декември 2005 (UTC)

Точно защото нищо не пречи съответната личност да е в двата (N-те) списъка или статията за нея да е в двете (N-те) категории търсим как ще е най-добре да го отразим нине, вовеки и присне . -- Златко ± ^{(беседа)} 19:13, 16 декември 2005 (UTC)

Не знам за софиянци, но бургазлии плачат за оформяне . -- Златко ± ^{(беседа)} 13:05, 17 декември 2005 (UTC)

Това е защото умишлено изчаквам с тези в София . Грубо към 3/4 от българите, за които имаме статии, (няколкостотин души) са умрели в София. Родените са по-малко . --Спас Колев 12:39, 19 декември 2005 (UTC)

Списъци със ресторанти, пицарии, кафенета и т. н.

Мислите ли, че е редно да се привеждат списъци със "заведения" или пък да се дават препратки кън сайтовете им? Според мен евентуално само за някои исторически места или световно известни вериги може, макар и тук да съм леко резервиран. Има толкова сайтове, които вземат пари за да публикуват информация (и ще е далеч по-пълна), имат добро или лошо търсене и можем във външните препратки да ги споменем, та ако някои иска по Интернет да си търси пицария да си намери. --GVF 12:29, 16 декември 2005 (UTC)

Напълно съм съгласен (виж У:НЕЕ). Въпросът е обсъждан и в Беседа:Бургас#Хотели.... --Спас Колев 14:12, 16 декември 2005 (UTC)

Аз не виждам нищо лошо в това да има и такава информация в Уикипедия. В този си вид списъците не са това, което могат да бъдат, но ако се създадат статии с информация няма да е никак лошо. --Ванка5 18:08, 16 декември 2005 (UTC)

За изписването на вековете

Нямаше ли правило (или препоръка ...) за това вековете да се изписват с римски цифри? Върти ми се в главата, но не мога да го открия ... --GVF 19:17, 27 декември 2005 (UTC)

В Уикипедия е прието да се използват арабски цифри или пренасочване с римски цифри, за повече информация тук. --Sharkb ^{(беседа)} Нестабилен 19:22, 27 декември 2005 (UTC)

София е номинирана за статия за подобрение на седмицата на английската Уикипедия

В момента София е номинирана за статия за подобрение на седмицата на английската Уикипедия, можете да гласувате тук. Ако я изберем повече хора ще я видят и ще я подобрят, допишат информация и т.н. Гласувайте до 15 януари 2006. --Ванка5 06:28, 4 януари 2006 (UTC)

Нева, предлагам за по-пригледно да сложиш Руската църква след българските църкви, а синагогата след църквите. Има ли там нещо за джамията или не видях?

Здравей, моля те разписвай се, за да знам с кого говоря. Няма нищо за джамията, движа се по наличния материал, който е добър, но нахвърля само най-общо картинката за София. Понеже секцията, в която сега работим (с теб? :), е Културни забележителности (или нещо от сорта), не съм подреждала нищо по логика или азбучен ред, а просто започнах от горе надолу да попълвам със снимки и детайли. Предлагам първо да разширим информацията в този смисъл и после да направим подразделения на Културни забележителности (храмове, театри и пр.). Какво ще кажеш? --Neva 18:37, 9 януари 2006 (UTC)

По логика, типове, значение или каквото и да е, но горката синаногога между църквите сигурно се чуства неудобно. За подразделения е може още рано? Какво Ти коства да подредиш храмовете по важност? Аз се боя, да не стане фал с картинките, иначе бих го направил. "Просвети и мен душата" за г-н Сидеров, но го върнах, защото друга подобна информация на бг не намерих в интернета. А и сигурна ли си, че няма друг човек с това име? Утре пак ще чета Сидеровата статия и ако намеря нещо екстремално ще махна препратката. За джамията ще сложа малко утре :-). Потребител AveAven 20:16, 9 януари 2006 (UTC).

Здравей, нямах време да се обадя по-рано. Мисля, че "важност" е много разтеглив критерий (някой ще каже, че Синагогата е по-важна от всички по-малки храмове... или че ротондата "Свети Георги" е най-важна по старшинство). Така че явно подредбата трябва да е по хронология, големина или азбучен ред. Впрочем, по азбучен ред катедралата ще дойде първа - така съгласен ли си? А за Сидеров, моля виж избрани цитати тук и прецени при Исус ли му е мястото. Поздрави! (П.П. Можеш ли да намериш още стари гравюри, рисунки и въобще интересни картинки от столицата?) --Neva 20:31, 11 януари 2006 (UTC)

Здравей, линка за Сид. го махнах отдавна, току-що разместих забележителностите. Повече стари гравюри за София нямам, но имам от Търново, Несебър, Видин, Русе и др. - сложих една и на Троянски манастир. За сканиране (ако се наложи) неудобно - би трябвало да ги вадя от рамките, под стъкло са. Потребител AveAven 12:51 23 януари 2006 (UTC).

Здравейте аз съм човекът който написа статийте за софийските забележителности. Повечето! Виждам, че сте ги поредактирали. Нищо, така са по хубави. Ами аз имам доста стари снимки на София, обаче те са от една книга и не знам дали мога да ги сложа на страницата. А всъщност какво стана със страницата на София в английската енциклопедия? Виждам, че почти нищо не е пипнато. Като погледна статийте за другите балкански столици:Букурещ,Белград,Атина. Направо ми става жал за София. Нейнаста страница е най- малка. Аааа да и да ви кажа как бях подредил храмовете. Бяха подредени по- годините им на изграждане. Първо Свети Героги, Света София, Руската Църква и Александър Невски. Знаете ли какво. Аз имам един голям доклад за София. 12 страници. Пълен е с полезна информация. Думите са мой и разрешавам да се публикуват. Обаче! Обаче нямам никакво време да допълня статията за София. Ако някой желае да се захване с тази работа. С най-голяма радост ще му предоставия доклада. Само трябва да даде маейл. Ако ли пък не ще го копирам тук в беседа. Ако смятате, че в доклада има пропуски, то няма проблем да ме питате аз ще ви дам допълнителна информация. Примерно за архитектурните забележителнсти мога да ви кажа още доста неща които не са вписани в доклада. Много, моля някой да се захване със допълването на статията за София. Ще помогна с каквото мога. Аз нямам време да се занимавам не ми остава почти никакво свободно време от това учене.

И така София спечели тазседмичното гласуване за AID в английската уикипедия и в момента се работи по нея.--Soul assassin 23:37, 5 февруари 2006 (UTC)

Да, страхотно е това! Като гледам вече доста се е добавило. Да пишем здраво, да не изпускаме момента! --Ванка5 03:54, 6 февруари 2006 (UTC)

Само да добавя, че според тази информация разрешение от Столична община имаме право да ползваме снимковия и всякакъв друг материал от Столична община, така че има сума ти снимки и друга полезна информация, която може да се добави не само към английската, но и към българската версия. Лично прегледах всички снимки, има невероятни снимки, които могат да се пуснат тук. Поздрави, --Ванка5 04:13, 6 февруари 2006 (UTC)

В тази връзка бях писал на Потребител:Горан преди известно време, тъй като той е взел разрешението, защото имаше питане на английската версия на София дали могат да използват снимките навсякъде. Горан още не ми е писал. Ако някой има представа, нека да каже. Вижте и английската версия, там коментара ми още седи. --Ванка5 08:31, 19 февруари 2006 (UTC)

             Ще пусна тук малко информация за София. Който има време да вписва.

              Град София и неговите забележителности

В света има стращно много градове, едни големи други малки, едни стари други съвсем млади. Едни много красиви, други само красиви. Както при хората. Не не както при хората, както при звездите, на небосвода толкова вного звезди, но само една е твоя, само тя грее специално за тебе, и само ти единствен мечтаещ да стигнещ до нея. И както казах в света много градове, но само един е твоя град. Градът в който живееш и градът, които и да искаш не ще можещ да забравиш. Сердика, Улпия Сердика, Триадица, Средец, София, няма значение името, мястото е едно и също. България! Земята е Бъргария, водата е България, небето е България. А България? България е държава на духа, а духа на българина е огън. София, както всички знаете означава мъдрост. И на дали не е бил мъдър онзи който е вписал на герба на столицата ни фразата “Расте но не старее”. Аз няма да се спирам на географското положение, площа и броя на населението на града защото името на доклада ми ме освобождава от описанията, но вярвам вие сте вече добре запознати с тях. Ще кажа само, че съвременна София е град със над 7000 годишна история, което я нареждав списъка на най- старите градове в Европа. Този факт ще ми даде насока да развия доклада си като почна първо от най старите архитектурни забележителности на града ни. Нека прудолеем за малко бариерата на времето и да прекрачим в сравнително точно определените граници на първата крапостна стена на древна Сердика. Източната част на крепоста се е простира от зелената площ пред хотел ”Рила” до минералния извор на пресечката между улецете “Сердика” и “Искър”. Северната стена е достигала до ъгъла на ул. ”Егзарх Йосив” и бул.”Мария Луиза”, от тук стената правила чупка в югозападна посока и минавала под Халите. Западната стена е следвала посоките на улиците ”Вашинктон” и “Лавеле”,и е стигала до Съдебната палата Южната стена е вървяла под сградите на ”Алабин”, за да се свърже с източната стена(х. Рила) Нека направим една мислена разходка из руините на крепоста Сердика- Средец. В карето, обособено във вътрешния двор между президентството и хотел “Шеротн” се намира уникален археологически ансамбъл, сред които се откроява една от най- интересните забалежителности в столицата и паметник на културата с национално значение. Ротондата св. Георги.(2) Специалистите я определат като една от най- красивите построики в т.н константинов квартал, оцеляла макар и частично до днес. Тя е част от голяма антична култова сграда от 4ти век. Построе на е от червени печени тухли и е с услажнен симетричен план. Самата ротонда представлява централно куполно помещение с кръгъл план върху квадратна основа с полу кръгли ниши в ъглите. Още от 4ти век тя се е използвала за покръствания по времето на масовите покръствания. Купола и се идига на 13,70 см. от пода. В нея са били изложени мощите на националния ни светец - Иван Рилски, докато са били пренасяни от Търново към Рилския манастир. През 16ти век, църквата е преустроена в джамия и през 19ти век отново си връща старото предназначение. Въпреки неголемите размери, този паметник от ранно-християнската епоха има внушително въздеиствие и е обект на археологически иследвания от страна на световно известни археолози. Преди време реших да съкратя пътя от фонтана пред президентството до площад “Св. Неделя”и минах покрай ротондата а там една жена я гледаше, и двама души и обясняваха на английски език, че тя, както се вижда е част от средновековен дворец. Но всъщност това не е така! Тя е част от византииска обществена сграда. И пропуснах да кажа че е най- старата построика в София. Нека сега оставим църквата и се върнем пред президентството, като поемем курс към министерския съвет, посредством подлеза пред бившия партиен дом. Но това не е какъв да е подлез. Няколко стъпала по на долу се очертават смътните очертания на руини свидетели на ве лики победи и печални разгроми. Изправени пред откритата тук източна градска(3) порта на древна Сердика, ние само до някъде добиваме представа за яката крепостна стена опасвала някогашния главен град. И всъщност когато вървим ние не осъзнаваме че стъпваме по орегинална настилка на повече от 1400 години, която е била част от път водещ до центъра на Сердика. В самия град се е влизало през четири главни градски порти. Като всяка от тях е била увенчана с голям каменен блок с тържествен надпис. И в подлеза е поставен такъв каменен блок, обаче не от източната, а от северната порта, разкрита под Халите. Всъщност тази крепостна стена не е била достатъчно яка и затова е прустроивана, като стените се издигали на 10 метра над земята а кулите на 14 метра. След като излезем от подлеза на бул. Дондуков и тръгнем по улица “Сердика”, ние се узоваваме пред североисточната кръгла ъглова кула и част от крепостна стена бранила града до 14 век. Завиваме на ляво и излизаме на ул. Егзарх Йосив. В подземието на магазин “София”, сега затворен поради реставрация , се намират останки от триъгълната кула на крепоста. Ако слезем със ескалатора на долния етаж на централните Хали, пред очите ни ще се открият отанки от крепостната стена, която в случая се явява като вътрешен пояс строен по т.н система “смесен градеж”. Ако някой е слизал на долния етаж на Халите и са му правили впечатление руините а всъщност не е знаел какво са, защото пред уточняващата табелка винаги стои един продавч, който си е разположил сергията за вестници, то аз ще ви кажа какво пише на табелката, А там пишеше,че крепоста е имала островърхи кули и е била обвита с външен тухлен пояс достигащ до 1,80см. Не далеч от Халите, мужду улиците “Вашинктон” и “Цар Борис”, могат да се видят останките от западната порта, а пък под Булбанк, античен комплекс- внушителни градежи от древна Сердика. Сред най-големите културно-исторически богатства на София и една от неините светини е още една църква. Въпреки многоброините в столицата ни се отличава базиликата “Св. София”(4) Тази забележителна творба заема основно място в историята на града ни –София /носещ името и – синвол на божията премъдрост/ Изградена е върху стари църкви от 4ти век, което личи от разкритите няколко строителни периода. Първият говори за малка гробищна църква, чийто под е запазен до днес. През 16ти век, по време на османско владичество, базиликата е превърната в джамия. Обаче поради заметресение през 1858 година минарето и пада, и турците възприемат това като знак, че трябва да я напуснат. “Св. София” днес представлява величествена трикорабна куполна базилика, която погледната от високо наподобява формата на кръст. Моето скромно мнение е, че когато влезеш в сградата се усеща особенно силно духа на православната църква , а тои съчетан със древната и архитектура, и останките под стъклата на пода, ни зарежда с много силна положителна енергия. Имам само една малка забележчица, главния вход доста често е заключен, поради това тогава може да се минава само през малките вратички, които са много тесни и мъчно се преминава през тях. Вингаи съм казвал че центърът на София е замислен и направен много стилно. Редица основания ми дават да твърдя това. Едно от тези основания е подлеза свързващ, хотел “Шератон” с ЦУМ. Красотата на градът ни се крие в очевадния ярък контраст между модерното и средновековното. А в този подлез несъмнено си личи противопоставянето. Защото докато си вървиш сред лукса на магазините за сувенири, пред теп се явява една старинна църква от 15 век. Не може мирното съжителство между старо и ново да не ти направи впечатление. Тази църква се нарича ”Св. Петка Самарджииска”(5). Тя е малка еднокорабна построика частично вкопана в земята.. Мястот под нея е старо култово място където са открити стари римски гробници. Стените на църквата са дебели 1 метър, изградени от тухли и камъни. Интересното тук е, че според проучванията на известния български писател Николай Хайтов,

в “Св. Петка Самарджийска” е погребан Апостола на Свободата.

Ако се изкачим по стълбите водещи към Шератон пред нас ще се яви образа на една друга величествена църква. Това е Св. Неделя. Тя е построена през1878, на мястото на друг средновековен храм. За известно време, преди освобождението Св. Неделя е носила името Св. Крал, заради положените в храма мощи на сръбския крал “Св. Стефан Милутин”, които се съхраняват и до днес. За повече информация. Г робът откъм южната външна стена е на Егзарх Йосив I, и по време на тоталитарния режим било решено църквата да се бутне, защото пречела на плановете на тогавашните архитекти за преустроиство на центъра, коуто включвало още бутането на двореца на Батенберг и одължаване на ларгото на запад. За наша радост проекта не се е осъществил поради разноглазия между съствавителите. София грабва окото на посетителя както вече казах съ с многочислените си църкви. Ще се спра още на три и свършвам със тяхното описание. За първата “Св. Седмочисленици” намираща се на графа ще кажа само, че е била джамия , после сменила предназначението си, като служела за затвор. Сего пред нея прави впечатление една чешмичка завършваща с пластика изобразяваща феникс защитаващ малките си. Гнездото синволизира желанието на България да бъде приета в евросемеиството.Скулптурата е изваяна от Георги Чапкънов а възложител е правителството на НДСВ решило да отпусне средства по програмата за демонстраци- онни проекти. Следващата църква на която ще се спрем е руската “Св. Никола Летни”(7). Издържана е в чист московски стил(както манастира край Панагюрище), характеризиращ се със старинна северна шатрова дървена архитектура. Тя е строена по фиг.7 проект на арх. Преображенски и е била ос вете на на 11 ноември 1914. Петте малки купола на църквата са от злато, а камбаните са дарение от руският цар Николай II. И верен на максимата “най- хубавото за на края” сега ще ви разкажа за една църква известна на цяла Европа, една църква в която всеки божий служител мечтае да отслужи литургия, една храм каращ съседните нам народи да завиждат на огромните ни постижения и да скланят глава пред българският несломим дух и неугасваща надежда.Това е един храм които бие във всякакви направления дори и руската “Св. Никола Блажений”. Това е той! Храм- паметника Ал. Невски (8). Строен е през 1904-1912. Още през 1880 година било решено да започне строителството му и за целта княз Батенберг се обръща с прокламация към българския народ, с чиито средства е изграден. Основния камък е положен1882 година при изключителна тържественост. По стар обичай в основите на храма вграждат метална кутия в която са записани иметната на членовете на правителството. Строен е по проект на руският арх. Померанцев. Петкорабната църква е строена във византииски тип- кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. При вътрешната украса на храма са употребени изключително качествени и скъпи строителни материяли: разноцветни италянски мрамори, он икс от Бразилия, алабастър и др. Главния купал е висок 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата “Отче наш”. Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Заемащ площ от 3170 кв. м., храма може да побере 5000 души, колкото и най-голямата зала в НДК. Канбанарията на храма е висока 50,52м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най голямата канбана тежи 12 тона а най- малката 10 кг., а общото тегло на всичките канбани е 23 тона. Храма е обявен за паметник на културата през 1924 г и в криптата му са експонирани най- красивите български икони. И сега най- новото по край “Александър Невски”, е че светия синод е позволил в канбанарията на храма да се пускат туристи. Във София има още много църкви. Но ние няма да се спираме на тях, защото ще ни отнеме много време, а ще се разгледаме няколко паметника покрай които често минаваме, но не сме се замисляли какво всъщност представляват.Първият паметник за който ще ви разкажа се намира на ул. Граф Игнатиев. Той е открит в памет на Патриарх Евтимий. Проекта е дело на професор Марко Марков и е реализиран през 1939 година. Самият Патриарх Евтимий е наричал София “Един от славните и прочути градове в Европеиските предели”. И тук ако позволите една вметка . Въпреки че паметника е малък по размери и не прави голамо впечатление на туриста, аз ви го описвам защото явно софиянци не полагат особенни грижи за него. Смятам че не е редно върху поменика на такъв виден българин да се лепят рекламни листовки и чистачките на улиците да си подпират метлите и лопатите на него. Не забравяите че Патриарх Евтимий, не само е бранил старопрестолно търново, но е основател и на търновската книжовна школа, чийто традиции оставят траина следа в Българската, Румънската, Сръбската и Руската книжовност И като сме тръгнали по “ул. Граф Игнатиев”. Нека продължим. Нека продължим да ходим докато стигнем до пл. Славеиков. Тои е наречен така заради една пеика на която са седнали скулпторните кампозиции на двамата български писатели: Пенчо и Петко Славеикови. И пеиката и скулпторите са излети от бронз, а човека който е направил това е не безизвестният скултор Георги Чапкънов. И понеже всичко е свързано ще продължа с една друга работа на Георги Чапкънов, а именно статуята на св. София(9), разположена срещу бившия партиен дом. В денят на о ткриването през 2000 година, кметът на столицата Стефан Софиянски изрази надежда статуята да стане емблематична за София както Айфеловата кула за Париж. Несъмнено Айфел е най- голямата атракция на френската столица. Аналогично, ако кмета ни смята паметника на св. София да е най- голямата атракция за града ни. То тог ава аз не очаквам много от господин Софиянски. Всъщност статуята не е статуя на Св. София а е статуя само на София. Защото светия синод изрично забранява да се правят скулптори на светци. А и другото нещо което не се харесало на висшите ни духовници е, че на ляват златна ръка на скулптората е кацнала сова, която била предвесница на ноща. И така да оставим статуята на София и да продължим. Да продължим към докторския паметник. Той е ездегнат в неголямата докторска градина. Строен е в периода 1880-1883г. По проекг на арх. Томашек в памет на загиналите медицински членове- лекари и санитари загинали през руско-турската освободителна воина. Паметника представлява пресечена пирамида изградена от едри дялани каменни блокове, хоризантално подредени един върху друг. Имената на загиналите са издълбани върху тях. От четирите страни високо горе са изписани местата където са водени сраженията.(Плевен, Пловдив, Шипка, Мечка/Плевенско/. Всички алеи в градината водят към паметника и около него са оставени каменни късове с надписи, части от надгробни плочи, колони, корнизи, които са археологически находки от различни исторически периоди. Докторския паметник е една малка част от паметниците построени в чест на загиналите в Руско- Турската освободителна воина. Такива са обелиска върху братската могила в Борисовата градина, Руския паметник, Цар Освободител и Паметника на Съветската Армия. Последния е най мащабен. Висок е 34 метра. По проект за цялостна архитектура на колектив с ръководител арх. Митов. А за отделните скулптури, творчески колектив с ръководител профиесор Иван Фунев. Интересното около този паметник е, че миналото лято имаше идея той да се бутне или по точно да се премести, под предлог че бил, по меко казано, неприветлив. И на негово място да се построи стъклена пирамида, наподобяваща Лувъра. До тук добре. Само че хората дето се обявиха за проекта не можаха да обяснят от къде ще се намерят пари за тази пирамида. За това за наше щастие или нещастие паметника още си стои на същото място и около него е пълно със скеитъри и колоездачи показващи маисторските си умения. Паметника на Цар Освободител или коня както сме свикнали да го наричаме е едно от архитектурно-скулпторните постижения на своя създател- известният италиянски скулптор Арнаалдо Цоки./Дзоки/ Построен е по инициатива на тогавашната българска опълченска организация. Основният камък е положен на 23 април /Гергьовден/ 1901г. На освещаването му на 30 август 1907г. присъствали участници от воината и самият Арнаалдо Цоки. Изграден от полиран гранит, паметникът се състои от цоклен постамент, средната част с фигури и масивен ренесансов корниз, завършен със скулптората на руския цар Александър II качил се на спокоино уравновесен кон. И за малко повече информация. Бронзовият венец, поставен в основата на паметника, е дарен от румънската страна в памет на загиналите румънски воини. В София има и паметници на някой от управниците на града и страната. Ше започна с един, който убеден съм не сте виждали. Тои се намира срещу паметника на съветската армия от другата страна на улицата. Н сте го виждали защото е много малък, но за сметка на това, много стилен. Направен е от черен камък и е белязъл мястото където е убит Димитър Петков. Д. Петков е бил столичен кмет, които бил определян като строителят на нова София. Не случаино ви казвам за него, защото по негово време се оформят главните площади, булеварди и улици. Подменя се канализацията, разширява се градската градина. Изграждат се Лъвов и Орлов мост, правят се проучвания за въвеждане на електрически транваи и др. Ще насоча вниманието ви върху още два паметника. Единият на Стефан Станболов и другия паметника-мавзолеи на първия княз на България след освобождението, а именно на Александър Батенберг. Паметника на Ст. Стамболов се намира в градинката срещу военния клуб, който всъщност и спонсорира проекта за изграждането му. Тук е редно да се каже, че Ст. Стамболов, освен че е извел България на първо място сред Балканските държави, по ръстеж на икономическите показатели, както е и сега но не си личи, е бил и пряк участник и ръководител на Априлското въстание. Мавзолеят на Ал. Батенберг е строен през 1897г. от швейцарският арх. Херман Майер. Построиката е висока 11м., като куполът и завършва с корона. В специален стъклен шкаф са изложени сабията, калпака и боиният шинел на княза. Тялото му е погребано в подземието на гробницата, намира се на бул. Левски, от лявата страна за към университета. На скоро бяха отпуснати пари за пълната реставрация на гробницата, защото покрива беше в окаяно състояние. Добре че най- накрая оправиха мавзолея, защото беше срам и позор за България да не почита както по добава паметта на първия си монарх обединител на Княжество България с Източна Румелия. Макар и изгонен от страната ни последната воля на германския принц е била след смърта му да бъде погребан в България.Така и става. Но надали това е щяла да бъде последната му воля, ако е знаел че днес малко хора знаят къде се намира гроба му, и че следващите първи, няма да оставят и едно цвете в мавзолея, заети от това да коленичат пред паметниците на руските воини. Но както и да е. Продължаваме на татък. Ще се спрем на един паметник, който за голяма негова радост не го е сполетяла участта на мавзолея-гробница на Батенберг. Това е паметника на един българин, достоен да се нарече син на маика

България. Това е паметника на Левски. Няма да се спирам на биографията на Апостола, защото убеден съм я знаете перфектно.

Ще кажа само, че паметника е пострен на мястото където е обесен Дякона. Основния камък е положен още през първото десетилетие след освобождението. И е официално открит 20 октомври 1895 година. Правен по проект на първия градски архитект на София- арх. Колар. А направата е възложена на италиянеца Абраму Перукети. В градинката между университета и народното събрание се намират два паметника. Единият е на Климент Охридски, ученик на Кирил и Методи, които също имат паметник точно пред народната библиотека. . Паметника на Климент Охридски е изваян от маисторските ръце на Любомир Далчев. И по нищо не отстъпва на скулпторите на светеца в Македония. Другия паметник намиращ се в градинката е на българския летец. Издигнат с помоща на Академичния Аероклуб. В дясно от него е поставена голяма плоча. В памет на загиналите за родината Български летци. И още един мемориял е поставен тук- Огромен орел с разперени крила е стъпил върху изправена плоча с надпис. “На геройте парашутисти загинали в отечествената воина 1944-45 при Стражин, Страцин, Куманово и Унгария и на героите парашутисти загинали при изпълнение на служебния си дълг.”. И летецът, и орелът гледат високо горе в небето верни на девиза ”Все по-високо и по-високо”. Описах ви част от паметниците в столицата, нека се отклоним малко от темата и да поговорим за архитектурата на София. Тя е различна и много разнообразна. Аз обяче я деля на две. Архитектура преди 1944г. и архитектура след същата година. За архитектурата преди 44г. е характерно голямо украшателство на сградите, както е Военния клуб, Народния Театър, Халите, Операта и др.а след 44г. са характерни сградите тип Брутализъм и БаоХаус, като БТА, НДК, министерство на външните работи, бившият партиен дом и др. Ще се спрем само на някои сгради. За двореца на Батенберг ще кажа че е бил турски конак, преустроен от виенския арх. Румпелмайер а днес е етнографски музеи и национална художествена галерия. . За сградата на Народния театър споменавам че е горяла няколко пъти, и че нито атинския, нито белградския, а още повече румънския или македонския театър могат да се сравняват със Народен Театър “Иван Вазов”. Както по архитектура на самата сграда, така и по маисторство на актьорите в нея. Минералната баня е строена по проект на арх. Момчилов и е част от модата заляла София, да се строят сгради в тъи наречения несебърски стил. НДК- тук ще си позволя да прочета малко факти:

   Предложението: на Людмила Живкова (днес почти никой от служителите в двореца не казва Людмила Живкова. Казват с респект "покойната Людмила") да се създаде голям национален форум, който да стане средище за световен културен диалог. 

Решението за създаване на НДК е взето на заседание на политбюро на ЦК на БКП през 1978 г. Основите - два пресичащи се квадрата със скосени ъгли - древен български символ, подчертан от още едно по-очевидно внушение - висящите каменно-бетонни пана на фасадата, обърнати към четирите посоки на света. Времевите граници между монтирането на първата колона в сградата - на 12 юли 1979 г. и последната покривна ферма - на 25 октомври 1980 г. поемат още доста проза: - Използвани са 10 000 тона метални конструкции - колкото Айфелова кула и половина или три Аспарухови моста. - Най-тежкият монтиран метален елемент е 53 тона. - За металните конструкции са използвани 240 тона заваръчни материали. - Монтирани са 61 400 кв. м окачени тавани. - Разгънатата площ на двореца е 123 300 кв. м, а височината на сградата е 51 метра. - В залите му могат да се съберат едновременно 7500 души. - Обектът е изграден за по-малко от 4 години, а не за 12, каквато е световната практика за съоръжение от такъв мащаб. - Похарчени са 178 млн. тогавашни лева за строителството. - В НДК има електронен орган "Рембранд 3000" и пет рояла на реномираните марки "Стейнуей" и "Блюхер". Това е прозаичната история на НДК. Обикновената проза и обикновеният делник на колектива, проектирал сградата - с ръководител арх. Александър Баров и конструктори инж. Богдан Атанасов и проф. Милчо Брайнов. И на колектива, проектирал околното пространство и парка - арх. Атанас Агура, инж. арх. Валентина Атанасова .... Те създадоха НДК като един от най-мащаб-ните като кубатура и с най-широка функционалност конгресни центрове спрямо подобни образци в Европа и САЩ. За сравнение: в Прага и Берлин те са с обем от по 700 000 куб. м спрямо 576 800 на НДК. Дворецът издържа конкуренцията и на конгресните центрове в Париж, Лондон, Женева, Виена, Москва, Ню Йорк и Вашингтон. През 80-те години мълвата разнасяше слухове за невиждан лукс и ВИП-стаи, предназначени за забавление и отмора на партийни величия в почивките на конгресите. При откриването по случай 1300-годишнината от основаването на българската държава НДК изглежда като едно луксозно бижу. Много добре лъснато и осветено, но недостъпно за обикновените хора. В онези години Дворецът се охранява от 200 служители на МВР, а разходките из неговите зали се осъществявали с екскурзовод. Днес репортерска проверка показа, че обзавеждането е в духа на най-доброто от соцреализма. Мебелите са българска изработка, капиталистически екстри са италианските тапети, които не са мръднали и до ден днешен. Тук-там из залите и фоайетата се вижда и двадесет и пет годишен - мръсен, но здрав германски мокет от по 10 бивши германски марки квадрата. Най-дълбокото място на сградата е на етаж минус 3. Там е рампата, от която камиони разтоварват техника и декори. В мазето се намират склад, печатница, дърводелска и тапицерска работилница. Професионална автоматична пералня изпира най-дългото перде в България, което оформя фона на сцената в Зала 1. Два пъти в годината голямата къща се почиства, а основен ремонт и техническа профилактика се правят всеки август. Алпинисти мият германските стъкла на НДК, които са двойно звуко- и термоизолирани. Катерачи свалят глобус по глобус и търкат кристалните лампи. В хода на реформите и на техническия прогрес 16 телефонистки са останали без работа. Преди 20 години те са свързвали с всички точки на света журналистите, отразяващи партийни конгреси и международни форуми. 80 новинари са могли да следят заседанията в залата от индивидуални черно-бели монитори, тракайки дописките си на пишещи машини. В НДК на всеки 4 години се раждат и умират партии и идеи. Най-важното политическо събитие - парламентарните избори - вече се отразява с повече удобства. Най-новата придобивка на НДК е пресцентърът с 32 работни места, извод за телефон, компютър и интернет. При проектирането на сградата е разчетено тя да издържи на земетресение от седма степен по Рихтер. В основите, дълбоки 15 метра, са заложени датчици, които подават информация на сеизмична станция в БАН. Трябва в цялата страна да спре токът, за да изгаснат светлините в НДК. Дворецът се захранва с електричество от три подстанции и е вързан с енергийния пръстен на София. При евентуална авария лампите ще продължат да светят без прекъсване, а електрозахранването на останалите съоръжения ще бъде възстановено до 40 секунди. При пожар в НДК ескалаторите автоматично се включват в режим за движение надолу. Заради правилата за противопожарна безопасност най-голямата зала - Зала 1 може да се заключва само отвън. 3880-те души, които тя побира, се евакуират през 15-те й врати. Зала 1 може да бъде адаптирана към различни акустични изисквания. Стените й могат да се местят и въртят, а таванът да се пусне под втори балкон. Голямата авансцена разполага с потъващи части за оперна оркестрина и с извеждащи се амфитеатрални части за конгресни президиуми. За оборудването на многофункционалната сграда са използвани изцяло български, модерни за времето си материали, съоръжения и инсталации: информационни осветителни пиктограми, високоговорители, декоративни осветителни тела, прожектори за фасадно осветление, усилвателни панели, метало-халогенни лампи, ламперии, окачени гипсови и метални тавани, противопожарна защита за стоманените конструкции, асансьори, товарни подемници, системи за автоматичен контрол в колекторите, пулт за управление на техническите съоръжения и много други. НДК може да послужи като емблематичен пример за синтез на архитектурата с пластичните изкуства. Огромните пространства са одухотворени с над сто произведения на монументалната живопис, скулптурата, дърворезбата, гоблена, металопластиката и други жанрове. Знакът - символ на НДК е слънце в стилизирана форма, напомняща таваните на старите български къщи. Изработен е от бронз с диаметър около 7 метра. От вдлъбнатата полусфера като лъчи излизат житни класове с дължина 2.60 и 1.80 м. НДК е град в града, но без неговия шум и скука; светилище на изкуството, но не музей, а съприкосновение с него. Залите избухват в многолюден аплауз или стихват пред интимно преживяване - и в двата случая се е родила идея, творец, произведение. Личното е изживяно интимно, общественото - публично. Чрез площадната оживеност или камерно вглъбяване. Това е и значението на НДК. В този смисъл ние притежаваме едно монументално богатство, формулирано най-точно от Петър Първанов: "Националният дворец на културата е най-скорошният, внушителен и представителен символ на София, веществен и метафоричен знак на времето, което обхваща не само различни събития, стойности, движения, а и много поколения". Това е НДК ! Нека продължим с последната арх. забележителност, която ще разгледаме. И по точно народното събрание. Ще дам едно кратко описание.Сградата е проектирана от арх. Константин Йованович, възложена за строеж на арх. Грюнангер. Архитектурата на парламента е изчисена без излишно украшателство. Общото впечатление е за едно леко, здраво и красиво сдание. Няколко интересни подробности: По времето но Сръбско-Българската воина, когато България се е била на два фронта, турски и сръбски, и пак е победила, народното събрание е било използвано за болница. А също така в същата тази сграда се е провел първия телефонен разговор в София. Като цяло това е моя град, като цяло тове е и твоя град. В общи линий това е нашата София. Имало е периоди когато е била нападана и ограбвана, има периоди когато е била град на градовете. Имало е период когато, заради вяра е събаряна, със надежда е очаквала с любов да бъде градена и с мъдрост опазвана. Градът ни няма монументални останки от крепостни стени, както Белград или Охрид не защото зидовете не са били здрави, а защото са съдавали толкова проблеми на турците при опитите им да превземат Сердика, че най- накрая, когато са успели, са съборили стените не за да може да се влиза от повече места, а от яд и от страх, да не би отново да трябва да превземат града. Аз умишлено забравих за един паметник, паметник не толкова претенциозен и забележителен, но пък национална светиния на република България, до него зорко бди един лъв, работа на проф. Андрей Николов, лъвът пази незнаините воини загинали за отчеството ни. Пази онези воини, които са дали живота си, за да може България да я има до днес, за да можеме ние да се наречем българи и да се гордеем с миналото на страната ни, която за доуточнение е третата по древност страна в Европа запазила първоначалното си име. Вечния огън в паметника осветява изсечените във витошкия гранит думи: “Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха.”, казани от поета Иван Вазов. Всъщност това изречение е част творбата му ”Новото гробище над Сливница “ и така патриарха на българската литература отдава почит на воините загинали в сръбско-българската воина. Така и ние отдаваме почит на всички знаини и незнаини воини загинали “За България” Забравих да кажа че пред този толкова почитан паметник, Президента и не само той, посреща гоститеот чужди страни. Искам да отбележа, че Софя е една достоина приемница на старата столица на България- Велико Търново. Аз не се гордея с това ,че Александър Невски е най- голямата църква на Балканите, а че е строена с дарения от българския народ, който с постъпката си е засвидетелствал признателноста си към Русия. Не се гордея, че цар Освободител е по проект на известния Арнаалдо Цоки, а с едно друго нещо. Ако сега паметника стой пред парламента, само за украшние, то нека ви прочета малка част от книгата на Артър Смит- “Спомени от Македония”, за да разберете за какво е служил тогава Цар Освободител.

“Нито Сърбия, нито Белград са толкова приятни, колкото България и София, но в "Белия град" човек получава първите си впечатления от Балканите и от хората тук. Съзаклятничеството се носи във въздуха. Тълпите по белградските кафенета се държат като заговорници. На всяка крачка има войници. Понастоящем Сърбия се управлява от военна клика, кралят е само една марионетка и поради това тази страна не е особено приятно място за чужденци. Високомерното отношение на военните, което се забелязва из цялото кралство, не е привлекателно. Цивилните никога не са застраховани срещу евентуални оскърбления. 

Но да продължим: Сърбия в нито едно отношенне не е толкова интересна страна, колкото България. Управлявана е лошо, селячеството е мърляво, невежо и заблудено, а преминавайки през гарнизонните градове, лесно се забелязва, че най-приветливите сгради са казармите. За училище служи колиба, а много от селяните живеят почти в дупки, издълбани по склоновете. Във всички случаи България е най-важният фактор на Балканите. Като всички други малки нации от района, който е синоним на романтика, тайнственост, смели и рисковани постъпки, тя изнемогва от многото злини, но не чак толкова, колкото нейните съседи. Румъния е по-богата, но й липсва здравото, упорито и трудолюбиво селячество, което е гръбнакът на България. Между другото, може да се отбележи, че то е и най-оригиналното. Вече споменах за нелепите за един американец контрасти, с които София изобилствува. В трамваите могат да се видят селяни от близките села – в широки бели панталони, стеснени под коляното, с цървули и везани елечета, които се качват провирайки се под страничния парапет с маниер на Бруклинец, бързащ за в къщи. Жените носят по няколко поли, които стигат до под коляното, и елечета с много шевици. Най-разпространената шарка при шевиците са клонките червени рози със зелени листенца. Зеленият цвят е предпочитан и се счита за национален. Момите ходят гологлави и сплитат косите си на плитка, отзад на гърба. Омъжените жени носят бели забрадки, които когато са чисти, им отиват много. В селските области на България никой не носи европейски панталони. Даже в София много от по-бедните жители са запазили националните си носии. София е разположена красиво върху едно поле 550 метра над морето, обградена от всички страни от планини. От запад и от юг над града като стена се издига отвесно планината Витоша. Ако в ранните сутрешни часове е мразовито, хората поглеждат към Витоша: има ли сняг по върха – това е лош знак, но ако е изчезнал или се топи, тогава разбират, че слънчевата топлина се увеличава. Вечер жителите поглеждат към дефилето в десния склон на Витоша, известно като "Барометъра". Щом през него се вижда ясно небе, според традицията, времето на следващия ден ще бъде приятно. На няколко пъти през годината климатът се разваля, но винаги е здравословен. Възможно е от пръв поглед Софня да изненада своя посетител. Всичко събужда чувство за нелепост. Има толкова претенция, такъв очевиден стремеж към себепоказване, като в комична опера. Градът е явна имитация на някои от по-големите европейски столици. Държавният протокол се прилага с цялата му тържествена пищност и официалност. Тържественото шествие на крал Едуард, когато отива в парламента, е относително по-малко впечатляващо от това на княз Фердинанд по улица "Цар Освободител" до Народното събрание. Ако някой вникне по-надълбоко, лесно може да стане по-снизходителен. Българите се стремят към усъвършенствуване – стремят се с дръзката енергичност на един млад народ, упорит и горд. Те искат да са цивилизовани. Преди 30 години бяха роби без идеали, без изявени стремежи, без национално чувство. По онова време София е била село с една-единствена представителна сграда – църквата "Света София", построена преди осемстотин годнни и превърната в джамия от турските завоеватели. Жителите на града изтъкват, че мизерните колиби от кал, които градът е представлявал на времето, сега се използуват за краварници. Вярно, трудно е да не се изсмееш, когато файтонджията ти съобщи, че развалената улица, по която се друсате, особено с дупки, които котка трудно би могла да изкатери, е булевард "Левски". Трябва само да се има пред вид, че по време на турското иго булевардът е бил пущинак. Същият булевард сега е осветен от електрически лампи и засаден със сенчести дървета. Понякога софиянци се изсилват и после се сгромолясват. Неотдавна започнал строеж на нова общинска сграда, която трябвало да бъде толкова голяма, колкото сградата в Ню Йорк, ако не и повече. След като била построена част от основите, властите установили, че няма повече пари. От друга страна, в момента се строи – с пари, внесени от селяните – катедрала, която ще е облицована с мрамор и ще бъде най-голяма на Балканите. Друго нещо, с което новодошлият трудно свиква, е военната парадност. Тя изглежда безсмислено екстравагантна за една млада и бедна държава. Човек забелязва, че двете най-големи сгради в града принадлежат на Офицерския клуб и на Министерството на войната. Този въпрос заслужава да се разгледа по-подробно. Човек открива, че готовността на хората да поемат разходите, свързани с една голяма армия, не е привидна, а съвсем истинска. Те не роптаят срещу това бреме или срещу факта, че една трета от годишния бюджет отива в Министерството на войната. Всички, включително и образованите, които в повечето случаи са против политиката на правителството, са единодушни, че армията е необходимост – необходимо зло, както се изрази един. До преди година тези хора са живели в постоянен страх от Турция – не толкова от турците, колкото от мисълта, че биха се оказали неподготвени да използуват първата възможност за извоюване на своята пълна независимост и освобождението на Македония. В подготовка за възможна война с Турция българската армия е приведена в състояние на висока бойна готовност и предполагам, че по относителна численост тя не отстъпва на нито една в Европа. Въоръжението е напълно съвременно. Веднъж присъствувах на една огромна демонстрация, организирана от революционния комитет в София по повод посещението на Великия княз на Русия Владимир – син на цар Александър II. Една колона от 3 – 4 хиляди души, която се образува пред ресторант "Балкан", една от главните квартири на македонските последователи в София, начело с музика премина по улиците към двореца. Непосредствено след оркестъра вървяха ветерани от голямото македонско въстание през 1903 г., които носеха знамена с черен креп и надписи "Скърбим за Македония". Колоната изви към двореца, но за момент спря на ъгъла на "Цар Освободител", единствената прилично павирана оживена улица в София. По силата на съдбата в същия момент зад ъгъла изскочи лека двуместна карета. На капрата – кочияш и лакей с червени фесове, а зад тях седеше симпатичен мъж в редингот и фес. Това бе турският комисар. Виковете на тълпата прераснаха в мощен рев. Макар и без думи, смисълът му бе ясен. Комисарят се наведе напред, втренчен в пътя. Видях как ръката му се плъзна в страничния джоб. Мигновено една група офицери и стражари, стоящи пред портала на двореца, се впусна напред и се строи пред екипажа, отстранявайки със сила тълпата, удряйки наляво и надясно с тъпото на сабите. Кочияшът подкара конете, комисарят с хладнокръвно любопитство кимна учтиво на офицерите, които се бяха притекли на помощ, и каретата изчезна в галоп. По-късно същата сутрин аз стоях на стъпалата на Народното събрание и наблюдавах тълпата, която се беше разраснала с още няколко хиляди. Тя коленичеше в праха пред конната статуя на Александър II, Освободителя, която се намира на големия площад с лице към Народното събрание. Очевидно цяла София бе зарязала работата си, за да участвува в демонстрацията. Оркестърът провлачено свиреше траурен марш, група свещеници излязоха напред и прочетоха молитва, а пред паметника бяха поставени венци. След това един поп започна да се моли и хората на площада като един паднаха на колене. Макар че слънцето палеше, виждаха се само гологлави хора. Над тях като стена се извисяваше планината, която на кристално чистото небе изглеждаше толкова близко, сякаш ще се строполи на площада. Тук и там се открояваха конни стражари, също без шапки. Цареше пълна тишина, прекъсвана само от случайно прошепнати възклицания, като вълна от звуци, като ехо на непрекъснатото монотонно пеене на свещеника. – Какво означава това? Какво правят? – попитах един македонец, който беше пътувал по света. – Какво означава? – отговори, самият той изгнаник. – Какво означава? Това значи тирания, робство, унищожение! Означава, че Европа дреме, доволна от гледката на заклани жени и деца, и само се заканва с пръст на ухиления звяр в Цариград: "Ах, ти палавнико!" – Пфу! Те се молят за Македония, приятелю, за Македония – измъчена, опожарена и опустошена. Те повтарят думите от Библията: "Докога, господи, докога?" И аз започнах да проумявам.”

Да, както разбрахте вече, това е била България, това е била София, била е такава каквато е от части и днес. София няма триунфалната арка на Букурещ, фонтаните на Скопие, или калето на Белград. През София не минават големи реки като мекедонския Вардар, като сръбската Сава или румънската Дъмбовита. През столицата ни тече една друга река сляла любовта, вярата, надеждата и мъдроста в своето корито. А водата в реката е жива вода. И от нас зависи дали ще пием от нея и дали ще я пазим чиста. Чудите се как ще завърша. Ами както и започнах. В света има стращно много градове, едни големи други малки, едни стари други съвсем млади. Едни много красиви, други само красиви. Както при хората. Не, не както при хората, както при звездите, на небосвода толкова вного звезди, но само една е твоя, само тя грее специално за тебе, и само ти единствен мечтаещ да стигнещ до нея. И както казах в света много градове, но само един е твоят град. Градът в който живееш и градът които и да искаш не ще можещ да забравиш. Сердика, Улпия Сердика, Триадица, Средец, София, няма значение името, мястото е едно и също. България, земята е Бъргария, водата е България, небето е България. Тогава какво е България. България е обич. А какво е обич? Обич е любимото ми стихотворение от Дора Габе, която казва.

Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми! Ти ли, моя майчице направи тая обич толкова голяма, че света във нея се побира, че в света на нея равна няма? Че прегръщам с обичта си, майко, нашата земя, с цветя покрита, с пресен дъжд на пладне оросена и с дъга, на златен сърп извита. Че ми греят право във сърцето: златно слънце, ниви позлатени, утрин рано сребърна зорница, в топла вечер облаци червени! Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми... Да определено. Това е София едно от божествените лица и багри на нашето свидно отечество- България. Станислав Георгиев

Забележителностите да се отделят в свои си статии

Не смятате ли, че е логично кратките статии за арх. забележителности в София да се отделят в собствени статии, като в статията София има линкове към тях с кратко описание. С удоволствие бих го направил за Св. София примерно. --Boll Weevil 19:51, 8 април 2006 (UTC)

Определено. Някои забележителности имат вече статии, като Александър Невски примерно. Има прекалено много информация на статията на София за тях, може да се премести в съществуващи статии или да се направят нови, като се остави кратичко описание на статията на София. --Ванка5 20:00, 8 април 2006 (UTC)

Вие, най вероятно искате да направим нашата статия за София,като ангилсийката и версия ли? Ами не знам, аз съм въздържал се! И понеже,както виждам, тук се дават доста идей защо и аз да не дам една-две. Примерно трябва да сложим повече снимки от софия и задължително да се махне онази там дето са показани "колоните"- аз не виждам нищо толичително в тази сграда което да показва спецификата на ахтиектурата на София. По скоро тази картина показва колко е мръсен града ни и какъв ужасен навик имаме да лепим хартийки по равните повърхности. Друго нещо което може да се направи за тази статия е да се изнамерят побратимените гладове на София и да се запишат в табличка или нещо подобно. Има какво да се работи още, но належащ проблем са ни фотосите. Разгледайте, английските статий на другите балкански столици и вище колко сме изостанали. Със нищо не показваме, че сме по интелигенти и работливи и, че София е къде, къде по хубава от Букурещ и Београд. --steeev

Административно устройство

Исках да попитам към кой район спадат Княжево и Черния кос в административното устройство на София? Благодаря. --Ванка5 00:02, 15 юли 2006 (UTC)

Княжево и Черния кос спадат към район Витоша на Столична община. Поздрави --Svik 03:17, 15 юли 2006 (UTC)

Мерси, Свик. Питам, защото липсват в статията за София, а и също от страницата за район Витоша. --Ванка5 00:22, 15 юли 2006 (UTC)

Няма проблем :), в статията за район Витоша Княжево съм го упоменал мисля --Svik 03:43, 15 юли 2006 (UTC)

Според мен не си го направил правилно - не е нужно да слагаш Княжево в категорията на район Витоша, защото той е включен като квартал на район Витоша. По тази логика там трябва да сложиш и Бояна или Драгалевци. Към район Витоша би трябвало да ги има само включените села, а не кварталите, които се подразбират, а и ги има в статията за района. Виж статията квартал Бояна и по-добре направи такава за Княжево, а можем и заедно да направим, ако искаш - поздрави --Svik 04:07, 15 юли 2006 (UTC)

Добре, махнах Княжево. --Ванка5 01:37, 15 юли 2006 (UTC)

супер и поздрави на всички в Бърлингейм :) --Svik 04:54, 15 юли 2006 (UTC)

Хехе, ще предам. --Ванка5 01:55, 15 юли 2006 (UTC)

София към Македония ли е?

София към коя от основните три области на България спада - Мизия, Тракия или Македония?

Областите на България не само три! София не спада нито към Тракия, нито към Македония а още повече към Мизия, която е от другата страна на стара планина. София се намира в софийското поле, което ние тук от околностите на града го наричаме още "шопско поле". Ако си запознат с българския фолклор трябва да знаеш, че той се дели на седем фолклорни области. Мизия/северняшко/, Тракия, Македония, Родопи, Странджа, Добруджа и Шоплук. София е бил и си остава главен град на големия шоплък. Ще бъде неправилно да се включи към Тракия, Мизия или Македония. Просто няма начин.

Ех главен град на Шоплука - а Ниш? --Мико Ставрев 14:35, 23 юли 2006 (UTC)

Хаха, искаш да кажеш, че Ниш е главен град на шуплука? 

Погледни шопското землище и виш, че Ниш се пада в периферята му. Поразрови се и намери снимки на народни носий от Ниш и ги сравни със шопските! После искам да ми кажеш имат ли нещо общо! и все пак не отричам, че Ниш е имал важно значение за българите но по скоро, той е бил второстепенен. Аз не съм чувал за Нишки санджак а за Софийски. Аз лично знам две шопски песни в които става дума за Ниш и то те са леко сърбизирани, докато София се споменава доста често. Тоа говори кой град е бил и е по известен. И все пак си прав, че в ниш има шопи. Тъй наречените нишавци!

Ооо не в този дискурс, аз отказвам да бъда въвлечен - напълно достатъчен ми е македонският. Само искам за пореден път да обърна внимание на потребителите, „които са донякъде шопи“ по тяхната собствена дефиниция, че статията Шопи е най-меко казано в недобро състояние. Мико

Чакайте един шоп да се намеси :)). Това аджеба, в коя от трите исторически области се намира София е спорно... Ако приемем, чe превез има историята, то тогава София е част от Мизия или по-точно от Горна Мизия. Ако се осланяме на географията, икономиката и геополитиката то тогава Софийско е по-скоро част от Югозападна България, респективно Македония. Но, ако следваме оформилите се етнографски региони, то София е е център на Съшинския Шоплук. Според някои автори Големият Шоплук обхваща цяла Северозападна България, областите Софийска, Пренишка, Кюстендилска, както и земите на Западните покрайнини, Пиротско, Лесковачко, Нишко и Поречието (Района на Зайчар) - демек говорим пак за Горна Мизия... Но поради различната съдба на тези земи (разделени между България и Сърбия), и насъпилите икономически, геополитически и инфраструктурни реалности днес е много трудно да се каже къде е мястото на София --Пакко

На страницата на София не трябва ли да вмъкнем нещо за шопите? Примерно в раздел култура! --steeev

София 1 януари 2007

Ако някой от вас ще ходи на Батенберг на нова година задължително да си вземе апаратчето. Поканен е един от най- известните пиротехници в света за да освети София послучай влизането на БГ в Евросъюза. Аз за съжаление няма да съм в София. Снмимайте, за да можем да сложим някоя, наистина, хубава снимка тука. Казват че всички сгради на Батемберг ще бъдат осветени с нови прожектори. Ще има звук и светлина в София. Песните ще бъдат 3 но аз си спомням само две. Химна на ЕС, нашя химн и третата не мога да се сетя. Какво ще кажете за това? www.pbase.com/ngruev/sofia_at_night --steeev

Герб

Как да вмъкна под герба на София да излиза препратка "Герб на София" без да деформирам шаблона? Ще ми се да го направим отделна статия? --Darsie 09:58, 9 май 2007 (UTC)

А и къде да пробутаме девиза?--Мико Ставрев 10:15, 9 май 2007 (UTC)

и това също. в en добре са го направили, но това значеше да сменя шаблона и оставих да чуя дизайнерите му какво ще кажат.