Отваря главното меню

Бирюса̀ (Голя̀ма Бирюса̀, О̀на) е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Иркутска област и Красноярски край лява съставяща на река Тасеева, ляв приток на Ангара. Дължината ѝ е 1012 km, която ѝ отрежда 46-то място по дължина сред реките на Русия.

Бирюса (Она)
Birjusa.jpg
Река Бирюса в средното си течение
Relief Map of Krasnoyarsk Krai.jpg
53.8632° с. ш. 97.4258° и. д.
57.722° с. ш. 95.4219° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Иркутска област
Красноярски край
Дължина 1012 km
Водосборен басейн 55 800 km²
Отток 349,7 (на 200 km от устието) m³/s
Начало
Място Джуглимски хребет
Източни Саяни
Иркутска област
Координати 53°51′47.52″ с. ш. 97°25′32.88″ и. д. / 53.8632° с. ш. 97.4258° и. д.
Надм. височина 11916 m
Устие
Място ТасееваАнгараЕнисейКарско море
Координати 57°43′19.2″ с. ш. 95°25′18.84″ и. д. / 57.722° с. ш. 95.4219° и. д.
Надм. височина 102 m
Ширина 170 m
Бирюса (Она) в Общомедия
Карта на водосборния басейн само на река Ангара без този на езерото Байкал

Река Бирюса води началото си под името Голяма Бирюса от северния склон на Джуглимския хребет в планината Източни Саяни, на 1916 m н.в., в югозападната част на Иркутска област. На протежение от 343 km, до устието на река Тимбир тече в планински район в тясна долина със стръмни склонове, бурно и бързо течение. След това реката навлиза в южната част на Приангарското плато, където долината ѝ значително се разширява, руслото ѝ се разделя на ръкави с непостоянни острови между тях. До устието на река Туманшет посоката на течението ѝ е северна, след това завива на североизток, на север и северозапад и навлиза в Красноярски край. Тук Бирюса запазва северозападното си направление до устието на река Кайтим, където рязко завива на север и след 60 km се съединява с идващата отдясно река Чуна (Уда), на 102 m н.в. и двете заедно дават началото на река Тасеева, най-пълноводният приток на Ангара.

Водосборният басейн на Бирюса има площ от 55,8 хил. km2, което представлява 43,59% от водосборния басейн на река Тасеева и обхваща части от Красноярски край и Иркутска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на североизток и изток – водосборния басейн на река Чуна (Уда), дясна съставяща на Тасеева;
  • на запад – водосборните басейни на реките Туба и Кан, десни притоци на Енисей и река Усолка, ляв приток на Тасеева.

Река Бирюса получава множество притоци, като 9 от тях са с дължина над 100 km:

Подхранването на реката е смесено, снежно-дъждовно (80%). Пълноводието е през май, като постепенно намалява до октомври в резултат от обилните дъждове през този сезон. Среден годишен отток при село Почет, на 200 km от устието 349,7 m3/s. Ширина в устието 170 m, средна дълбочина 4,5 m, средна скорост на течението 1,4 m/s. Замръзва в края на октомври или началото на ноември, а се размразява в края на април или началото на май.

Средномесечен отток на река Бирюса (в m3/s) в хидрометрична станция Почет (на 200 km от устието) за периода от 1937 до 1980 г.[1].

По течението на реката в са разположени множество населени места:

  • Иркутска област – град Бирюсинск и селищата от градски тип (посьолки) Шиткино и Новобирюсински;
  • Красноярски край – няколко села, в т.ч. селата Шивера, Луговая и Уст Кайтим, населени от старообрядчици, които и до сега отчетат времето от сътворението на света, поддържат управление на селата си без намесата на официалните органи на властта и се прехранват само от своя поминък.

Река Бирюса не е плавателна, но се използва за транспортиране на дървен материал

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Biryusa At Phedino. // Статистика на сайте R-ArcticNET. Посетен на 3 февруари 2014.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бирюса (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.