Отваря главното меню

Чу̀на (У̀да) е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Иркутска област и Красноярски край дясна съставяща на река Тасеева, ляв приток на Ангара. Дължината ѝ е 1203 km, която ѝ отрежда 32-ро място по дължина сред реките на Русия.

Чуна (Уда)
Transsiberian RW crossing Chuna River.jpg
Мост на Транссибирската жп магистрала над река Чуна в района на град Нижнеудинск, Иркутска област
Relief Map of Krasnoyarsk Krai.jpg
53.8285° с. ш. 96.8006° и. д.
57.722° с. ш. 95.4219° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Иркутска област
Красноярски край
Дължина 1203 km
Водосборен басейн 56 800 km²
Отток 300 (на 168 km от устието) m³/s
Начало
Място Удински хребет
Източни Саяни
Иркутска област
Координати 53°49′42.6″ с. ш. 96°48′02.16″ и. д. / 53.8285° с. ш. 96.8006° и. д.
Надм. височина 1782 m
Устие
Място ТасееваАнгараЕнисейКарско море
Координати 57°43′19.2″ с. ш. 95°25′18.84″ и. д. / 57.722° с. ш. 95.4219° и. д.
Надм. височина 102 m
Чуна (Уда) в Общомедия
Карта на водосборния басейн само на река Ангара без този на езерото Байкал

Река Чуна води началото си под името Горна Уда от ледниково езеро, разположено на северния склон на Удинския хребет в планината Източни Саяни, на 1782 m н.в., в крайната югозападната част на Иркутска област. На протежение от 138 km Горна Уда тече в посока изток-югоизток в тясна планинска долина между Джуглимския и Удинския хребет. При село Алигджер, при 1065 km приема отдясно притока си Кара Бурен, завива на север и тече в дълбока проломна долина в Източните Саяни под името Долна Уда (525 km). В този участък реката прорязва няколко хребета на планината и по течението ѝ има множество прагове (Тюменец, Ворон, Аракан, Косой и др.) и бързеи. При град Нижнеудинск излиза от планината и навлиза в южната част на Приангарското плато, като долината ѝ съществено се разширява, руслото ѝ се разделя на ръкави, с непостоянни пясъчни острови между тях, а скоростта на течението ѝ намалява. При посьолок Чунски, Иркутска област Долна Уда приема отдясно притока си река Чукша и от тук до устието си, на протежение от 540 km тече под името Чуна. След село Березова, Иркутска област Чуна завива на запад, като долината и още повече се разширява и тече през сибирската тайга. При село Октябърски навлиза в Красноярски край и след 190 km се съединява с идващата отляво река Бирюса (Она), на 102 m н.в. и двете заедно дават началото на река Тасеева, най-пълноводният приток на Ангара.

Водосборният басейн на Чуна има площ от 56,8 хил. km2, което представлява 44,38% от водосборния басейн на река Тасеева и обхваща части от Красноярски край и Иркутска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на север и изток – водосборните басейни на реките Карабула, Мура, Кова и Ока, леви притоци на Ангара;
  • на юг – водосборния басейн на река Голям Енисей, дясна съставяща на Енисей;
  • на запад – водосборния басейн на река Бирюса (Она), лява съставяща на Тасеева.

Въпреки значителната си дължина река Чуна има тесен водосборен басейн и притоците ѝ са относително къси, като само 6 от тях са с дължина над 100 km и са само десни:

Подхранването на реката е предимно дъждовно (63%), подземно (25%) и снежно (12%). Пълноводието е през май, като постепенно намалява до октомври в резултат от обилните дъждове през този сезон. Среден годишен отток при село Чунояр, Красноярски край, на 167 km от устието 300 m3/s, в горното течение, при устието на река Кара Бурен 70 m3/s. Замръзва в края на октомври или началото на ноември, а се размразява в края на април или началото на май.

Средномесечен отток на река Чуна (в m3/s) в хидрометрична станция Чунояр (на 168 km от устието) за периода от 1978 до 1999 г.[1]

По течението на реката в са разположени множество населени места:

Река Чуна не е плавателна, но се използва за транспортиране на дървен материал

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Уда (приток Тасеевой)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.