Отваря главното меню

Битката на крокусово поле (Битка на шафранено поле) се състои в южна Тесалия и е в рамките на третата свещена война, в хода на която за пръв път в историята на общогръцките дела в Елада се намесва Древна Македония.

Битка на крокусово поле
Трета свещена война
Информация
Период 353 пр.н.е. [1]
Място Тесалия
Резултат Решителна македонска победа
Територия Антична Тесалия
Страни в конфликта
Фокидски съюз Македония
Командири и лидери
Ономарх Филип II Македонски
Сили
около 20,000 около 20,000
Жертви и загуби
6,000 и 3,000 пленени неизвестни, но незначителни

ПредисторияРедактиране

В края на V век пр. Хр. започва борба за власт между тираните на Фере и свободните тесалийски градове на север, обединени около управляващия Лариса аристократично-олигархически клан на Алевадите. Последните се обръщат за военна помощ към набиращия мощ цар на Македония Александър II. В 358 г. пр.н.е. Александър Ферейски е убит от синовете на Язон Ферейски – Тисифон и Ликофрон II, които завземат властта във Фере и продължават политиката на баща си за покоряване на свободните тесалийски градове.

През 354 г. пр. Хр. [2] Филип II Македонски е повикан на помощ от тирана на Фере, Ликофрон Ферейски – срещу силите на Филомел, брат на Ономарх. Способният фокидски пълководец, начело на 20-хилядна армия разбива в две поредни сражения македонската армия и Тесалия минава под контрола на Фокида, формирайки всеобщото разбиране до днес за обхвата на Антична Тесалия.

В отговор и на това, Филип II Македонски събира нова армия и през 353 г. пр. Хр. [3] следва нов поход в хода на който е превзет пристанищния магнезийски порт Пагас (където е построен Арго). В помощ на Пагас е изпратена атинската флота начело с Харес. В Пагас е поставен македонски гарнизон, а фалангата се отправя в бърз ход за Фтиотида, за да предотврати съединяването на фокидската армия със съюзнически подкрепления, които са на път от юг през Термопилите. Фокидските войски са тотално разбити в битката на шафранното поле, като в сражението загива и Ономарх.

БиткатаРедактиране

Силите са равни, но Филип II има шесткратно превъзходство в конницата – срещу 3000 македонски конници се изправят едва 500 фтиоти. От друга страна Ономарх, въодушевен от предишните две победи срещу македоните, надценява възможностите си и не изчаква подкрепленията на съюзниците си, а приема битката от неблагоприятна позиция – опираща в морето. От брега поема лично командването на десния фтиотийски фланг, а левия поверява на брат си Фаил. Филип II идеално се възползва от преимуществото си в конница на терена, атакувайки левия фтиотийски фланг, обръщайки го в бягство, след което македонската конница се спуска странично към десния фтиотийски фланг. Фтиотите са обърнати в бягство, като на бойното поле остават труповете на 6 хил. техни войни, а останалите са спасени във водата от атинската флотилия, появила се на помощ в малиакския залив. [4]

Според сведенията на Марк Юниан Юстин, македонският цар в хода на решителната битка в свещената война се представял идеологически за наместник на Аполон в Елада и наредил на войните си да се окичат преди битката с лаврови клонки. Освен това, пленените 3 хил. фтиотийски войни били изхвърлени в морето като каузални светотатци, а трупът на Ономарх бил подложен назидателно на разпятие. [5]

ПоследствияРедактиране

След битката остатъците от разбитите фтиоти под предводителството на Фаил са обърнати в бягство към Термопилите, които са заети от армиите на Древна Атина и Спарта. Фере капитулира, а неговите тирани Ликофрон и Питолай предават града на Филип II Македонски срещу правото на свободен излаз. Предвид появата на атински и спартански войски на Термопилите, македонският цар решава на момента че е ненужно да продължава с битките, изчаквайки удобния момент да постави цяла Елада под македонска хегемония, което се и случва посредством формирания сетне коринтски съюз. [6]

След по-малко от десетилетие – до 344 г. пр. Хр. Антична Тесалия, до Термопилите, преминава под пряк македонски контрол, след което бащата на Александър Велики организира военен поход срещу Одриското царство (влизайки в династичен съюз с Молоското царство в Античен Епир). [7]

БележкиРедактиране

  1. Хронологията в началото на Третата свещена война е все още спорна и някои историци считат, че битката се е състояла в 352 пр.н.е.
  2. Хронологията в началото на Третата свещена война е все още спорна и някои историци считат, че този поход се е състоял през 353 г. пр. Хр.
  3. Хронологията в началото на Третата свещена война е все още спорна и някои историци считат, че това събитие е от 352 г. пр. Хр.
  4. Фролов, с. 232
  5. Фролов, с. 232, 233
  6. Белох, с. 339
  7. Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 329 – Древна Македония и Древна Гърция. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.

ЛитератураРедактиране

  • Карл Юлиус Белох – Греческая история: в 2 т. / пер. с нем. М. О. Гершензона; 3-e изд. Т. 2: Кончая Аристотелем и завоеванием Азии. – М.: Государственная публичная историческая библиотека России, 2009. – ISBN 978-5-85209-215-1
  • Эдуард Давидович Фролов – Греция в эпоху поздней классики (Общество. Личность. Власть). – СПб.: Издательский Центр „Гуманитарная Академия“, 2001. – ISBN 5-93762-013-5

Външни препраткиРедактиране