Битка при Севлиево
Битката при Севлиево е флангово осигуряване настъплението на Предния руски отряд и прикриване на направлението Търново-Севлиево-Ловеч в съответствие с руския план за действие в началния период на Руско-турската война (1877 – 1878). Довежда до освобождаването на Севлиево от османско владичество.
| Битка при Севлиево | |||
| Руско-турска война (1877-1878) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 25 юни / 7 юли, 2-5 юли / 14-17 юли 1877 г. | ||
| Място | Севлиево | ||
| Резултат | Победа за Русия | ||
| Територия | Балкански полуостров | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
Предистория редактиране
На 25 юни след бързо настъпление частите на генерал-лейтенант Йосиф Гурко овладяват Търново. За осигуряването на десния фланг командирът на кавалерията на Предния отряд генерал-майор Николай Лайхтенбергски предприема разузнавателни действия по направлението Търново-Севлиево. Същия ден по негова заповед разезд (конен патрул) от два взвода на 9-и Киевски хусарски полк с командири корнет Полешко и поручик Коробчевски излиза от село Сухиндол в направление към Севлиево. Движат се по различни пътища и взводът на корнет Полешко внезапно влиза в Севлиево. Изненаданата местна турска полиция слага оръжието. Казаците прекъсват телеграфната линия, изземват от пощенската станция телеграфната книга, секретните телеграми и двата телеграфни апарата и се изтеглят. Турците бързо се съвземат и започват преследване, което отхвърлено след навременната намеса на пристигналия взвод на поручик Коробчевски.[1]
На 1 юли Осман паша започва форсиран марш на своите части по направлението Видин-село Арчар-село Криводол-Кнежа-село Долна Митрополия-Плевен-Ловеч. Тези действия променят оперативната обстановка. За руското командване овладяването на направлението Търново-Севлиево-Ловеч е важно за преграждане на пътя за настъпление на Осман паша, за осигуряване на фланга и тила на настъпващия Преден отряд и на тила на Източния отряд. Предвидените непосредствени действия са насочени към създаването на система от отряди, които изпълняват заградителни функции по направлението Севлиево-Ловеч-Плевен. Руското командване не разполага със съществени сили в района и затова изпълнението на задачата е възложено на кавалерийски подразделения. След превземането на Никопол на 4 юли те следва да осигурят и вероятното настъпление на 9-и армейски корпус по направлението Плевен-Ловеч-Стара планина. Началникът на Полевия щаб генералът от пехотата Артур Непокойчицки уведомява за тези намерения командира на Предния отряд генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Създаването на отрядите започва на 30 юни по заповед на главнокомандващия Николай Николаевич. [2]
Действия при Севлиево на 2 юли 1877 г. редактиране
Отряд от два взвода от Владикавказкия конен полк в състав от 40 казака с командир поручик Александър Верещагин получава лична заповед на главнокомандващия Николай Николаевич да заеме като преден пикет (малък охранителен отряд) Севлиево. Поводът е получената информация, че в Севлиево се съсредоточава значителна маса от нередовно опълчение и башибозук, които свирепстват и притесняват българското население.[3]
На 2 юли към града е насочена и 3-та сотня на 30-и Донски казашки полк с командир есаул Иван Антонов. Разпоредено е да се овладее Севлиево и да се установи постоянна връзка с Кавказката казашка бригада и Габровския отряд. Същия ден в 12,00 часа донските казаци започват действия срещу турски сили от 1000 пехотинци и 400 конници. Атаката на 3-та сотня на 30-и Донски казашки полк е подкрепена навреме от пристигналите владикавказки казаци и с общи усилия турците са прогонени, а Севлиево - превзет. Над сто севлиевски граждани се въоръжават с отнетото от турците оръжие. Отчитайки численото превъзходство на противника, есаул Иван Антонов иска с полева записка подкрепление за удържане на града. Командирът на Габровския отряд генерал-майор Валериан Дерожински подкрепя искането и уведомява началника на Полевия щаб генерала от пехотата Артур Непокойчицки за необходимостта от помощ, в посока на Севлиево. Причината са предстоящите действия за овладяването на Шипченския проход.[4]
Действия при Севлиево на 3-5 юли 1877 г. редактиране
На 3 юли турските сили атакуват Севлиево. Нападението е отблъснато от казаците и въоръжените местни българи. На 4 юли генерал-майор Валериан Дерожински изпраща от Габрово в Севлиево подкрепление от 6-а сотня на 30-и Донски казашки полк с командир есаул Афанасиев. В 8,00 часа на 4 юли казаците атакуват настъпващия противник от 1500 нередовни опълченци и башибозук на шосето Севлиево-Ловеч и след ожесточена престрелка и кавалерийска атака отбиват турските сили. За да се стабилизира обстановката, късно вечерта на 4 юли по заповед на главнокомандващия Николай Николаевич в Севлиево пристига сборен тактически казашки отряд с командир полковник Алексей Жеребков и безапесноста на града е осигурена. На 5 юли поради голямото количество изразходени боеприпаси помощникът на началника на Полевия щаб генерал-майор Казимир Левицки разпорежда на двете сотни в Севлиево да се изпратят 6000 патрона. Формиран е Севлиевски руски гарнизон от основния състав на 6-а сотня от 30-и Донски казашки полк, малобройна команда от 23-ти Донски казашки полк и основният състав на двата взвода от Владикавказкия конен полк под общото командване на есаул Афанасиев. Отрряда на полковник Алексей Жеребков получава задачата да овладее Ловеч.[5]
Руските действия довеждат до освобождаването на Севлиево и създаването на местно българско управление.
Източници редактиране
- ↑ Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877-1878 гг. на Балканском полуострове. Выпуск 25. Действия на западном и южном фронтах с 24 июня по 9 июля 1877 г. Тип. Бережливость, Санкт Петербург, 1899, док. 81, 157.
- ↑ Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с. 66.
- ↑ Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с. 67.
- ↑ Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с. 68.
- ↑ Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с. 69.