Пиер Терай, сеньор дьо Баяр

Пиер Терай дьо Баяр (на френски Pierre Terrail, seigneur de Bayard) (1473 или 1476 – 30 април 1524) е легендарен френски рицар. Заради героизма си в редица битки той става известен с прозвището „най-безстрашният и безукорен рицар“ (le chevalier sans peur et sans reproche). Действително, неговата галантност и джентълменско поведение го превръщат в идеал за рицарските добродетели.

Пиер Терай, сеньор дьо Баяр Pierre Terrail de Bayard
Роден	1476 г. Франция
Починал	30 април 1524 г. Романяно Сезия, Италия
Пиер Терай, сеньор дьо Баяр в Общомедия

Пиер Терай дьо Баяр, портрет от неизв. художник

Произход и ранни години

Пиер Терай е наследник на стар, но не особено влиятелен аристократичен род от южната френска провинция Дофине. Предците му са известни до ХІІІ в. назад и всички са били рицари, били се и загинали за френската корона. Роден е в Шато Баяр през 70-те години на ХV в. – за точната година има спорове. Още като момче става паж на савойския херцог Карло І и му служи вярно до смъртта му през 1490. После е паж на Луи дьо Люксамбур, сеньор на Лини. Именно там качествата на Баяр правят впечатление на околните и той е възприеман като съвършен рицар. Той е учтив, благороден и изключително силен. Печели всеки турнир, в който участва.

Рицарските доспехи на Баяр, Дом на инвалидите, Париж

Начало на бойната кариера

Военната служба към френската корона започва през 1494 г., когато Шарл VІІІ организира нахлуването в Италия, с което започват Италианските войни. Французите бързо и без да срещнат особена съпротива минават през целия Апенински полуостров и превземат Неапол. Това събужда недоволството на папата и малките италиански държави, които се съюзяват срещу опасността. Шарл и армията му отстъпват към родината си, но при Форново са пресрещнати от съюзниците. В тази битка Баяр за първи път показва безмерната си храброст, сам пленява вражеско знаме и за награда кралят го посвещава в рицарско звание. Противниците му също са впечатлени – по-късно миланският херцог Лодовико Моро го пленява, но от уважение го пуска да си ходи без да иска откуп.

Баяр на моста при Гариляно, худ. Анри Филипото

Баяр става легенда

През 1499 г., вече през Втората италианска война, Баяр придружава новия френски крал Луи ХІІ към Неапол. Отново показва безстрашието си – през 1502 г. сериозно е ранен, но въпреки болката продължава да върви с армията. В края на 1503 г., в известната битка при Гариляно, той спасява сънародниците си, преследвани от испанската армия. Сам остава на един мост и го отбранява повече от час, докато те се измъкват. При това не загива, а се присъединява към тях. В следващите векове тази случка се превръща в легенда. Художникът Анри Филипото я разкрива в прекрасно платно, пазено сега във Версай. Самият папа Юлий ІІ опитва да привлече Баяр на служба, но получава отказ.

От 1508 г. Баяр отново воюва в Италия с Луи ХІІ и великия пълководец Гастон дьо Фоа – обсаждат Генуа и Павия, бият се при Равена (април 1512). В тази битка, макар и тежко ранен по-рано, той отказва да стои настрани и се включва в решаващата част. В края на боя Гастон дьо Фоа е убит – тежък удар за Баяр, който месеци след това е в траур. И отново е пленен при Гингат през август 1513, този път от англичаните. И сега славата му осигурява освобождение без условия. През 1515 г. придружава Франсоа І – поредния френски крал – в Италия. Бие се така смело при Мариняно, че след победата кралят приема тъкмо от него посвещението си в рицарски сан.

Нов славен момент за безстрашния рицар настъпва през 1521 г., когато германска армия напада източна Франция. Тя обсажда крепостта Мезиер, където Баяр се е затворил със 100 защитници. Въпреки огромното неравенство на силите и тежката артилерийска бомбардировка, крепостта удържа достатъчно дълго, за да пристигне Франсоа с главните сили и да я освободи. За този героизъм Баяр получава ордена Сен Мишел.

Емблемата на Клеман-Баяр, 1907

Статуя в Шарлевил-Мезиер

Умира край Сезия в северна Италия в битка с имперски войници. Един изстрел с аркебуз се оказва фатален. Щом разбират кой е загиналият, те се отнасят с голямо уважение кам тялото му и го изпращат в Гренобъл за погребение.

Почит

Първите романтични разкази за живота на Баяр се появяват още през 1525 и 1527 г., когато след поражението при Павия и пленяването на Франсоа І „нацията има нужда от примери, за да повярва отново в своята сила“. В средата на ХХ в. Самюел Шелабарже написва три романа, в които Баяр е главен герой. Още няколко автори (включително не френски) са описвали живота му.

На Баяр са посветени поне осем статуи във Франция – в Шарлевил-Мезиер, Гренобъл, Понтшара, Сен Дени. Когато създава автомобилна компания в Мезиер, предприемачът Адолф Клеман я нарича Клеман-Баяр, в чест на героя. Той е изобразен и на емблемата на автомобилите.