Битка при Чамурли

Битката при Чамурли слага край на т.нар. османско междуцарствие, настъпило след злополучния за османците изход от битката при Ангора.

Битка при Чамурли
Османско междуцарствие
Shishmanovo Monastery E9.jpg
Шишмановския манастир с мястото на битката под водите на язовир „Искър“
Информация
Период 5 юли 1413
Място Самоковско поле, днес под язовир Искър
Резултат Убедителна победа за Мехмед
Страни в конфликта
Мехмед Челеби
Стефан Лазаревич
Игит паша – санджакбей на Скопски санджак
Юсуф (Стефан) – санджакбей на Кюстендилски санджак
Хамза, войвода на Сокоград и Свърлиг
Муса Челеби с логистика от Мирчо Стари
Командири и лидери
Мехмед Челеби Муса Челеби
Сили
неизвестни неизвестни
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни

Състои се на 5 юли 1413 г. край село Чамурли или Шишманово, което днес се намира на дъното на язовир „Искър“.

Един срещу друг се изправят последните двама претенденти за османския престол – Муса Челеби, по-известен като кесиджия, т.е. главорез от български юнашки епос и брат му – Мехмед Челеби. Муса Челеби преди това побеждава брат си в битка при София – Сюлейман Челеби, сдобивайки се с титлата владетел на Запада, т.е. на Румели в Адрианопол (пред еничарите).

За двете години власт в Румели, Муса си спечелва прякора кесиджия и ненавистта на целокупното ислямизирано и християнско население, което се обединява около алтернативата да бъде издигнат брат му за владетел. [1]

Ето какво описание дава на последствията от битката хрониста Дука:

Когато император Мануил II Палеолог научил, че Мехмед е станал самостоятелен владетел, изпратил при него най-знатните си приближени, които да поискат от Мехмед да предаде всичките земи които бил обещал, докато пребивавал в Константинопол. Мехмед ги посрещнал приятелски и след тържествена церемония им отстъпил всички крепости по черноморското крайбрежие, селищата и крепостите в Тесалия, както и всички земи покрай Мраморно море. След това ги обсипал с щедри дарове и ги отпратил в мир, като им казал следното: „Вървете и кажете на моя баща, императора на ромеите, че с Божията помощ и със съдействието на моя баща и император, аз поех властта. Отсега нататък аз ще му се подчинявам като син на баща. Няма да проявявам неблагодарност и неуважение. Нека заповяда каквото поиска и аз съм готов да му служа с най-искрено удоволствие.“. В същия приятелски дух Мехмед се обрънал към пратениците на Сърбия, Влахия, България, дука на Янина, деспота на Лакедемония и принца на Ахея. След като ги поканил на своята маса и вдигнал наздравица за тяхното приятелство, той ги изпратил със следните думи: „Кажете на вашите господари, че им предлагам мир в замяна на мир. И нега Бог накаже този, който нарушава мира.“.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. Паметна битка на народите – съпротивителни усилия на българите в края на XIV и първата половина на XV век. // Македония, 2016. Посетен на 5 март 2016.
  2. Ангелов, Владимир. Българите и техните съседи на Балканите във византийската историопис от XV век, стр. 210, София. ТАНГРА ТанНакРа, ISBN 978-954-378-017-4, 2007.