Стефан Лазаревич
Стефан Лазаревич (на сръбски: Стефан Лазаревић) е княз на Моравска Сърбия през 1389 – 1402 година и деспот на Сръбското деспотство през 1402 – 1427 година.
|
Стефан Лазаревич Стефан Лазаревић |
|
|---|---|
| княз и деспот на Сърбия | |
 Фреска от Манасиевския манастир |
|
|
|
|
| Роден |
около 1374 г.
|
| Починал | |
| Погребан | Манастир Манасия, Сърбия |
|
|
|
| Етнос | сърби |
| Религия | Сръбска православна църква |
 |
|
| Семейство | |
| Род | |
| Баща | Лазар Хребелянович |
| Майка | Милица Хребелянович |
| Братя/сестри |
Вук Лазаревич Драгана Хребелянович Елена Лазаревич Балшич Хранич Мара Лазаревич Теодора Лазаревич Оливера Лазаревич |
| Съпруга | Елена Гатилузо |
| Деца | – |
| Подпис |
 |
| Стефан Лазаревич в Общомедия | |
Стефан Лазаревич е роден през 1377 година в Крушевац и е син на княз Лазар Хребелянович и съпругата му Милица. Наследява баща си след неговата смърт в Косовската битка през 1389 година и е принуден да се признае за васал на новия османски владетел Баязид I. Като гаранция за мир, Стефан Лазаревич дава сестра си Оливера в харема на султана, където тя прекарва общо дванадесет години. Като васал на Баязид I, Стефан Лазаревич участва с войските си в битката при Ровине, битката при Никопол, за чието спечелване изиграва решителна роля, и битката при Анкара, където войниците му спасяват османските престолонаследници от монголите, а така и Османската държава от унищожение.[1]През 1402 след разгрома на Баязид при Анкара, на път за Сърбия, Лазаревич минава през Константинопол, където получава титлата деспот от император Йоан VII Палеолог и уговаря бъдещия си брак с Елена Гатилузо, дъщеря на Франческо II Гатилузо, лорд на Лесбос. В края на 1403 г. или началото на 1404 г. Стефан влиза във васални отношения с унгарския император Сигизмунд, от когато получава областа Мачва и Белград (където премества столицата) и други владения. По време на обновяването от Сигизмунд на Ордена на Дракона през 1408 г., Стефан Лазаревич става негов рицар. В същото време продължава да изпълнява задълженията си към императора. В края на есента на 1421 г. Сигизмунд иска от него да изпрати войски, която да се бие срещу хуситските християнски реформатори, по време на т.нар. Хуситски войни в Чехия. Сръбската кавалерия, като част от силите под командването на Филипо Сколари, участва в потушаването на въстанието на хусите през декември и януари. В началото на 1423 г. Стефан Лазаревич е част от делегацията на Сигизмунд на преговорите в Кецмарк, където унгарският крал се опитва да разубеди полския крал Владислав II Ягело и литовския принц Витолд от намеса в битките, обхванали Бохемия, след бунта на хусите. през лятото на 1424 г. Стефан присъства и на посещението на византийския император Йоан VIII Палеолог в Буда, който търси съюзници за борба срещу османците. Лазаревич умира на 19 юли 1427 година при Църквине и е наследен от своя племенник Георги Бранкович.
СемействоРедактиране
Стефан Лазаревич има брак с Елена Гатилузо, дъщеря на Франческо II Гатилузо, лорд на Лесбос.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Василка Тъпкова-Заимова, Димитър Димитров, Пламен Павлов, Византия и византийския свят, 2011
ЛитератураРедактиране
- Василка Тъпкова-Заимова, Димитър Димитров, Пламен Павлов, Византия и византийския свят, 2011
- Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012
- Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014
Външни препраткиРедактиране
| Лазар Хребелянович | → | сръбски княз/деспот (1389 – 1427) | → | Георги Бранкович |
