Стефан Лазаревич
Стефан Лазаревич (на сръбски: Стефан Лазаревић) е княз на Моравска Сърбия през 1389 – 1402 година и деспот на Сръбското деспотство през 1402 – 1427 година.
|
Стефан Лазаревич Стефан Лазаревић |
|
|---|---|
| княз и деспот на Сърбия | |
 Фреска от Манасиевския манастир |
|
|
|
|
| Роден |
около 1374 г.
|
| Починал | |
| Погребан | Манастир Манасия, Сърбия |
|
|
|
| Етнос | сърби |
| Религия | Сръбска православна църква |
 |
|
| Семейство | |
| Род | |
| Баща | Лазар Хребелянович |
| Майка | Милица Хребелянович |
| Братя/сестри |
Вук Лазаревич Драгана Хребелянович Елена Лазаревич Балшич Хранич Мара Лазаревич Теодора Лазаревич Оливера Лазаревич |
| Съпруга | Елена Гатилузо |
| Деца | – |
| Подпис |
 |
| Стефан Лазаревич в Общомедия | |
Стефан Лазаревич е роден през 1377 година в Крушевац и е син на княз Лазар Хребелянович и съпругата му Милица. Наследява баща си след неговата смърт в Косовската битка през 1389 година и е принуден да се признае за васал на новия османски владетел Баязид I. Като гаранция за мир, Стефан Лазаревич дава сестра си Оливера в харема на султана, където тя прекарва общо дванадесет години. Като васал на Баязид I, Стефан Лазаревич участва с войските си в битката при Ровине, битката при Никопол, за чието спечелване изиграва решителна роля, и битката при Анкара, където войниците му спасяват османските престолонаследници от монголите, а така и Османската държава от унищожение.[1]През 1402 след разгрома на Баязид при Анкара, на път за Сърбия, Лазаревич минава през Константинопол, където получава титлата деспот от император Йоан VII Палеолог и уговаря бъдещия си брак с Елена Гатилузо, дъщеря на Франческо II Гатилузо, лорд на Лесбос. В края на 1403 г. или началото на 1404 г. Стефан влиза във васални отношения с унгарския император Сигизмунд, от когато получава областа Мачва и Белград (където премества столицата) и други владения. По време на обновяването от Сигизмунд на Ордена на Дракона през 1408 г., Стефан Лазаревич става негов рицар. През 1321г. Лазаревич се отзовава на молбата на Балша III, владетел на князжество Зета и започва война с Венеция с помоща на Гьон Кастриоти и други албански феодали. Войната продължава с променлив успех, като е прекъсвана от примирия. В края на есента на 1421 г. Сигизмунд иска от Стефан Лазаревич да изпрати войски, които да се бият срещу хуситските християнски реформатори, по време на т.нар. Хуситски войни в Чехия. Сръбската кавалерия, като част от силите под командването на Филипо Сколари, участва в потушаването на въстанието на хуситите през декември и януари. В началото на 1423 г. Стефан Лазаревич е част от делегацията на Сигизмунд на преговорите в Кецмарк, където унгарският крал се опитва да разубеди полския крал Владислав II Ягело и литовския принц Витолд от намеса в битките, обхванали Бохемия, след бунта на хусите. През лятото на 1424 г. Стефан присъства и на посещението на византийския император Йоан VIII Палеолог в Буда, който търси съюзници за борба срещу османците. Лазаревич умира на 19 юли 1427 година при Църквине и е наследен от своя племенник Георги Бранкович. Погребан е в манастира Копорин в Сърбия.
СемействоРедактиране
Стефан Лазаревич има брак с Елена Гатилузо, дъщеря на Франческо II Гатилузо, лорд на Лесбос.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Василка Тъпкова-Заимова, Димитър Димитров, Пламен Павлов, Византия и византийския свят, 2011
ЛитератураРедактиране
- Василка Тъпкова-Заимова, Димитър Димитров, Пламен Павлов, Византия и византийския свят, 2011
- Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012
- Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014
Външни препраткиРедактиране
| Лазар Хребелянович | → | сръбски княз/деспот (1389 – 1427) | → | Георги Бранкович |
