Искър (язовир)
Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.
„Искър“ (до 21 декември 1949 г. Пасарел, до 19 януари 1962 г. Гигант язовир Сталин)[1] е най-големият по обем и втори по площ язовир в България.
| „Искър“ | |
|---|---|
 Изглед от язовир „Искър“ |
|
| Местоположение | |
  Местоположение в България |
|
| Местоположение | Район Панчарево, област София |
| Надм. височина | 817.65 m |
| Построен | 1950 – 1954 |
| Язовирна стена | |
| Вид | бетонно–гравитачна |
| Височина | 76 m |
| Дължина | 204 m |
| Езеро | |
| Дължина | 10,9 km |
| Ширина | 3,38 km |
| Дълбочина | 75 m |
| Площ | 30 km2 |
| Воден обем | 673 000 000 m3 |
| Приток | река Искър |
| Отток | река Искър |
| Водосб. басейн | 1046 km2 |
| „Искър“ в Общомедия | |
МестоположениеРедактиране
Разположен е на река Искър. Използва се за водоснабдяване на София, както и за производство на електроенергия.
ИсторияРедактиране
Според историческия обзор на компания „Софийска вода“[2] нуждата за построяване на язовир на река Искър е определена още 1900 – 1901 г., веднага след построяването на ВЕЦ „Панчарево“. През 1921 г. темата отново излиза на дневен ред с нарастващите нужди от вода за столицата. Проектът за 55-метрова язовирна стена и язовир с обем 320 милиона м3 не може да се осъществи поради неспособността на общината да компенсира жителите на селата Горни Пасарел, Калково и Шишманово.
През 1932 – 1941 г. са направени топографски снимки, геоложка оценка за стената и наблюдения на количеството вода в Искъра край Пасарел, с цел построяване на язовир „Св. Петър“ (по името на манастира в Долни Пасарел, край който е трябвало да бъде стената). През юли 1947 г. започват нови геоложки проучвания на 4 места между Горни Пасарел и Панчарево за изграждане на язовир. С най-благоприятни геоложки, топографски и водно-стопански условия се оказва мястото около 37-и км. През 1947 – 1948 г. водите на река Искър се проучват допълнително.
В началото на 1948 г. започва работата по проектите за второто ниво на каскада „Искър“ в новосъздадения Енергохидропроект. Бившият кмет на София инж. Иван Иванов, осъден на смърт от народния съд, е помилван на доживотен затвор в замяна за проектирането на язовир Искър. Той проектира язовира под милиционерско наблюдение, преди да бъде изцяло помилван[3][4]. На 26 януари 1949 г. проектът е одобрен от експертен съвет към тогавашното Министерство на електрификацията и мелиорациите и е планирано язовирът да има работен обем 520 млн. м3 и 60 млн. м3 резервен обем.
Подготвителните работи започват през 1949 г., основното строителство – в края на 1950 г., а на 6 септември 1954 г. хидровъзелът е официално открит. За времето си той е най-голямото техническо съоръжение в България. На 21 декември 1949 г., докато още е в строеж, е преименуван на „Гигант язовир Сталин“[5], по-късно името му е върнато.
Технически данниРедактиране
Параметри на язовира[2]:
- общ обем: 673 млн. м3
- полезен обем: 580 млн. м3
- площ на водосборната област: 1046 км2
- обща залята площ: 30 км2
- най-високо водно ниво – 817,5 м
- най-високо работно водно ниво – 816 м
- най-ниско работно водно ниво – 783 м
- дължина на язовира: 13,5 км
- средна надморска височина: 850 м
- вид на стената: бетонно–гравитачна
- дължина на язовирната стена по короната: 204 м
- височина на язовирната стена: 76 м
- кота корона – 817,65 м
ФаунаРедактиране
В язовира живеят различни видове риба като сом, щука, пъстърва, шаран, костур и др.
ГалерияРедактиране
Язовир „Искър“
Почивка на яз. „Искър“
Забавление на Искъра
БележкиРедактиране
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 97.
- ↑ а б Софийска вода – Сигурност на водоснабдяването на София, Историческа справка
- ↑ Филм разказва за живота на най-дълго управлявалия кмет на София, btv.bg, 19 mart 2010, намерена декември 2010
- ↑ Възкръсва знаменит кмет на София, 24 часа, 31 mart 2010, намерена декември 2010
- ↑ Указ № 950 от 3 декември 1949 г. Обн. ДВ. бр. 296 от 21 декември 1949 г.