Отваря главното меню
Кюстендил, 1690 г., гравюра върху мед от Я. Хоревайн

Кюстендилският санджак е административно-териториална единица в Османската империя по време на османското владичество в България.

Санджакът е основната административно-териториална единица в Османската империя, съставна част на вилаета. Той се подразделя на по-малки единици - каази, които пък се подразделят на нахии.

Съдържание

ГранициРедактиране

След завладяването на Балканския полуостров, Кюстендил става административен център на санджак, който е един от най-големите в провинция Румелия. Кюстендилският санджак включва 14 каази (околии): Кюстендилска, Радомирска, Дупнишка, Петричка, Мелнишка, Дойранска, Тиквешка, Велешка, Струмишка, Радовишка, Щипска, Кратовска, Враняшка и Кривопаланска.

ТитулатураРедактиране

Военно-административен управител на санджака е санджак-бей, по-късно мютесариф. На него са подчинени османските феодали - спахии, държатели на тимари и зиамети, които в случай на военни походи били длъжни да последват санджак-бея с определено число войници. Функциите на санджак-бея включват и поддържането на реда и безопасността на населението в подчинения му санджак.

Санджакбеят на Кюстендил носил титлата мирмиран.

ИсторияРедактиране

След смъртта на Константин Драгаш през 1395 година, Велбъждското деспотство престава да съществува, но историческите данни говорят, че последен владетел на земите на деспотството е Юсуф /вероятно доведен син на Константин, или пък приел исляма негов роден син с християнско име Стефан, също деспот/. Вероятно след поражението при Ангора, освен останалите християнски държави и владения, така и Велбъждското деспотство се възстановява в старите си граници. През третото десетилетие на 15 век, вероятно 1427-1428 година /по други сведения есента на 1431 година/ османските войски предвождани от бейлербея на Румелия Турхан паша превземат княжеската столица и сриват крепостните стени. Османците запазват административно територията на бившето деспотство, като образуват на негово място Кюстендилския санджак.

Християнското население на Кюстендил е прогонено в околните села, избито и помохамеданчено. На негово място в града се заселват 60 турски семейства от гр.Кония, Мала Азия. Името Велбъжд се заменя с Константин-илли (Константинова земя), което преминава в Кюстендил.

Завладяването на Кюстендил от османските турци води до бързия му упадък и за столетия напред той се превръща в провинциален османски град с преобладаващо турско население и ориенталски облик. На два пъти градът вижда християнски войски. През март 1690 г. австрийският военачалник Антонио Валерио Жич с войскови отряд от 2000 пехотинци и 100 конници прониква в района, разбива турците и превзема града. 46 години по-късно – през 1737 г. друг австрийски отряд от 100 конници прониква до близкото кюстендилско село Перивол (сега Драговищица), разбива турската войска, пленява знамето и се оттегля.

През Възраждането Кюстендил започва бързо да се развива и разраства, като една от причините за това е нарастване броя на християнското българско население. Жителите на града вземат дейно участие в църковно-националните борби. В околните планини действат хайдушките чети на Ильо войвода и Румена войвода, една от малкото жени-войводи в българската история. През 1872 г. учителят Тодор Пеев основава таен революционен комитет. Кюстендил е освободен от руските войски на 29 януари (нов стил) 1878 г.

ЛитератураРедактиране

 
Кюстендил, картина от Йозеф Обербауер, 1908
  • Иванов, Йордан, Северна Македония. Исторически издирвания, София, 1906 г., с.148-219;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г.;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.336-350;
  • Мешекова, Теодора, „Към въпроса за характера и организацията на металодобива в Кюстендилския санджак”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.II, 1990 г.
  • Мешекова, Теодора, „Към въпроса за участието на българите в организацията и управлението на металодобива в Кюстендилския санджак”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.III, 1991 г.
  • Антонов, Александър, „Поселищна и демографска характеристика на областта “Горно Краище” в Кюстендилския санджак през XVI век”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.VI, 1993 г.
  • Матанов, Христо, Възникване и облик на Кюстендилски санджак през XV-XVI в., София, 2000 г., 195 с. [1];
  • Матанов, Христо, „Тимари, зиамети и хасове в Кюстендилски санджак през XVI в.", в Проучвания в чест на професор Вера Мутафчиева. Amicitia. София, 2001, с. 271-282
  • Матанов, Христо, „Християнските структури в Кюстендилски санджак под Знака на полумесеца /XV-XVI в./”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.Х, 2005 г.
  • Матанов, Христо, „Градове и градски живот в Кюстендилски санджак през 16 в.”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010 г., с.9-18.
  • Минчева, Калина, „Промени в манастирската мрежа в Кюстендилски санджак през XVI в.” в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010 г., с.85-94.

Вижте същоРедактиране