Отваря главното меню

Битка при Чаталджа (януари-февруари 1913)

Втората битка при Чаталджа (23 януари до 2 февруари 1913 г.) е битка между български и османски войски по време на Балканската война. Завършва без решителен успех за някоя от воюващите страни.

Втора битка при Чаталджа
Балканска война
Информация
Период 23 януари2 февруари 1913
Място Чаталджа (Османска империя)
Резултат тактически успех на османците,
без стратегическа промяна
Страни в конфликта
Flag of Bulgaria.svg България Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Васил Кутинчев
Климент Бояджиев
Ахмед Абук паша
Сили
56 000 души Чаталджанска армия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

ПредисторияРедактиране

Битката се състои край градчето Чаталджа, в стесненото пространство между Черно и Мраморно море на около 40 km западно от Цариград. В същия район през ноември предната година е разбита българската офанзива към столицата на Османската империя (вижте Първа битка при Чаталджа). Въпреки примирието и започналите мирни преговори в Лондон, в началото на декември българското Главно командване нарежда на 1-ва и 3-та армия да създадат две укрепени позиции (предна и тилова) срещу османските линии на река Карасу.[1]

Планове и сили на противницитеРедактиране

Младотурците, дошли на власт в Цариград с държавен преврат на 10 януари, замислят план за разкъсване на обсадата на Одринската крепост. На 23 януари, седмица след прекъсването на лондонските преговори, османската Чаталджанска армия (между 100 000 и 120 000 войници) преминава в настъпление. Задачата ѝ е да привлече срещу себе си колкото се може повече български сили, за да улесни офанзивата на Галиполската армия откъм Булаир. Крайната цел е възстановяване на османския контрол над Източна Тракия.[2][3]

Планът на българите е изложен в директива от 4 януари. Според него войските на предната отбранителна позиция (10-та пехотна дивизия, 1-ва и 2-ра бригада от 4-та пехотна дивизия и 2-ра бригада от 9-та пехотна дивизия – общо 56 000 войници и 162 оръдия[4] с командващ генерал Климент Бояджиев) трябва с привидно отстъпление да увлекат противника към главните сили на 1-ва и 3-та армия, обединени под командването на генерал Васил Кутинчев. Във втората фаза на операцията, „ако обстановката го позволи“, Кутинчев трябва да нанесе удар с десния си фланг, да откъсне Чаталджанската армия от собствените ѝ укрепления, с което да си проправи пътя към Цариград.[5]

В месеците до битката българските и османските войски страдат от студ, болести и недохранване. Вследствие на изтощението боеспособността им е значително занижена.[6]

БиткатаРедактиране

Османците настъпват първо срещу северния фланг на българската отбрана (4-та дивизия) и подлъгват Бояджиев да съсредоточи резервите си в този участък. Благодарение на тази успешна диверсия, на 24 януари те пробиват десния фланг на 10-та дивизия при залива Бююкчекмедже, на южния край на Чаталджанската позиция. Въпреки подкрепленията, които получава, на 27 януари дивизията е принудена да отстъпи от село Арнауткьой. С това тя оголва фланга на съседната 4-та дивизия и я принуждава също да отстъпи (28 януари) на втората отбранителна линия. На 31 януари османците подновяват настъплението си, но опитът им през следващите няколко дни да развият успеха си е отбит.[7] Планираното от българите контранастъпление не се осъществява, поради преценката на генерал Кутинчев, че главните сили на Чаталджанската армия не са се увлекли в преследване и са надеждно защитени от тежката артилерия на своите укрепления.[8] Ново застудяване и снежни бури причиняват измръзвания и болести, които вадят от строя стотици войници и офицери. Много български войници отпадат психологически.[9]

В резултат на тези боеве османците успяват да изтласкат българите 10-15 km по-далеч от Цариград[3], но операцията за деблокиране на Одрин се проваля заради победата на българите в боя при Булаир. През март 1913 г. българите успяват да отвоюват част изгубените позиции в четвъртата битка при Чаталджа.

ИзточнициРедактиране

  1. Балканската война 1912-1913, Държавно военно издателство, София 1961, стр. 371-372
  2. Балканската война 1912-1913, Държавно военно издателство, София 1961, стр. 380
  3. а б Erickson, E. Defeat in Detail: The Ottoman Army in the Balkans, 1912-1913, Greenwood Publishing Group, 2003, ISBN 0275978885, стр. 274
  4. Войната между България и Турция, том VII, Министерство на войната, София 1933, стр. 504-509
  5. Балканската война 1912-1913, Държавно военно издателство, София 1961, стр. 381-382, 402-403
  6. Балканската война 1912-1913, Държавно военно издателство, София 1961, стр. 374-376, 404
  7. Балканската война 1912-1913, Държавно военно издателство, София 1961, стр. 404-406
  8. Марков, Г. България в Балканския съюз, 1912-1913, Наука и изкуство, София 1989, 3.1. Сражението „кланица“ при Булаир и Шаркьой (Книги за Македония, 17 септември 2009)
  9. Войната между България и Турция, том VII, Министерство на войната, София 1933, стр. 395, 398

Вижте същоРедактиране