Богослов е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]

Богослов
Общи данни
Население308 души[1] (15 декември 2023 г.)
9,87 души/km²
Землище31,243 km²
Надм. височина891 m
Пощ. код2509
Тел. код078
МПС кодКН
ЕКАТТЕ04796
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)
Кметство
   кмет
Богослов
Румен Веселинов
(ГЕРБ)

География редактиране

Село Богослов се намира в североизточните склонове на планината Осогово, на около 5 км югозападно от гр. Кюстендил.

Купно село с махали: Долна, Уличка (Полянска), Бобишка, Горна и Плео (на 4 км южно от селото).

Климат – умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Жиленци (1883 – 1911), община Богослов (1911 – 1934), община Жиленци (1934 – 1943), община Богослов (1943 – 1944), община Кюстендил (1944 – 1958) Община Жиленци (1958 – 1971), община Кюстендил (от 1971 г.). [1]

Население редактиране

Година 1866 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1955 1965 1975 1984 1992 2001 2010
Население 632 435 632 756 756 825 800 743 655 644 565 543 557 378

История редактиране

Няма данни за времето на възникване на селото. Археологическите находки – разкрити два антични некропола и останки от антично селище и късноантична крепост, дават основание да се счита, че района е бил населен през античността.

Запазено е предание че в миналото селото било разположено в местността „Грамагье“, но турските власти насила го преместили на сегашното му място, защото там най-често замръзвали водопроводните тръби, с които се водоснабдявал град Кюстендил.

Името на селото се свързва с разпространението на богомилството по времето на цар Петър I (927 – 970).

През време на османското владичество жителите на селото били водари, суйолджии, чешмеджии, както в някои султански фермани се нарича привилегированата рая. Богословчани били задължени да се грижат за водоснабдяването на „касабата“ – Кюстендил – с балканска вода откъм връх Кюнек в планината Осогово, както и да поддържат градските водопроводи и бани. Срещу тия задължения те били освободени от поземлен данък върху имотите си, но не им било позволено да отглеждат в селото свине, за да не се замърсява и осквернява градската вода.

През 1866 г. селото има 46 домакинства и 632 жители.

През 1893 г. селото има 4793 дка гори, 2031 дка ниви, 1586 дка ливади, 10 дка градини, 60 дка лозя и се отглеждат 909 овце, 547 кози, 272 говеда, 134 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (лук, картофи), животновъдство и дърводобив. Развиват се домашните занаяти. Има 2 воденици.

През 1897/98 г. е открито училище, през 1904 г. е построена нова училищна сграда. През 1902 г. е построена църквата „Възнесение Господне“.

През 1907 г. е учредено спестовно-кредитно и благотворително дружество „Свети Симеон“, което през 1946 г. се преименува в Кредитно кооперативно сдружение „Осоговец“. През 1925 г. се създава читалище „Възраждане“.

Селото е електрифицирано през 1946 г. През 1955 г. се залесяват 40 дка бял бор и бук в местността „Гробо“.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Бенковски“, което от 1960 г. е включено в състава на ДЗС – Кюстендил, а от 1979 г. – в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил.

Открити са здравен пункт, целодневна детска градина, магазин, построени са нови стопански и административни сгради.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на туризма.

Исторически, културни и природни забележителности редактиране

  • Късноантична крепост „Дабье“. Разположена е източно от селото, върху конусообразно възвишение, известно с името Дабье. Укреплението има форма на неправилен кръг. По ръба има останки от крепостен зид, граден от ломени камъни и хоросан.
  • Църква „Възнесение Господне“ (1902).
  • Параклис „Рождество Богородично“. Намира се в местността „Манастира“.
  • Параклис „Свети свети Петър и Павел“. Намира се до хижа „Осогово“.
  • Архитектурен паметник – възпоменателна чешма на загиналите във войните през 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.
  • Историческа местност „Грамадите“
  • Местност „Трите буки“
  • Гигантски секвои в местността „Ючбунар“

Религии редактиране

Село Богослов принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции редактиране

  • Кметство Богослов.
  • Читалище „Възраждане“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1489 в Министерство на културата на Република България. Дейности: танцов състав, фолклорна певческа група; кръжок по приложни изкуства, курс по английски език; библиотека – 4000 тома.

Редовни събития редактиране

  • Автомобилно рали „Осогово“
  • на Спасовден – курбан;
  • на Тодоровден – конни надбягвания.

Личности редактиране

  • Илия Ангелакович (първа четвърт на ХIХ в. – 1874), възрожденски лекар, брат на Христо Лекарски.
  • Христо Лекарски (1786 – 1863), възрожденски аптекар и лекар, родом от с. Богослов. Упражнява медицинска практика в Скопие, а от 40-те години на ХIХ век – в Кюстендил.
  • Велин Алайков (1882 – 1922), български революционер, деец на ВМРО.
  • Кирил Велинов – командир на партизанския отряд в окръга.
  • Милуш Спасов – (неизв.) – народен певец, живял в годините около Освобождението

Литература редактиране

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.326-329
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.13;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.28-33;

Външни препратки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 58.