Божил Райнов

български просветен деец

Божил Райнов Хаджидачов е български просветен деец, журналист, преводач, политик и общественик.[2]

Божил Райнов
български просветен деец
Bozhil Raynov.JPG
Роден
21 юли 1857 година
Починал
6 януари 1946 година (88 г.)
ПартияЛиберална партия (радослависти)
Народен представител в:
VI ОНС   X ОНС   [1]
Семейство
ДецаКоста Райнов
ПодписBozhil Raynov Signature (vectorized).svg
Божил Райнов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Георги Кандиларов, Божил Райнов и възпитаници от първия випуск на Солунската гимназия, София, 1926 г.

Райнов е роден в будния възрожденски град Котел в 1857 година. Учи богословие в Одеса и Киев, а в 1878 година завършва литература в Лиеж, Белгия. Завръща се в родния си Котел и до 1880 година е учител там, а през следващата учебна 1880 - 1881 година в Русе.

В 1881 става директор на Солунската българска мъжка гимназия[3] и спомага за утвърждаването ѝ като водещо българско учебно заведение в земите, населени с българи под османска власт.

В 1884 година е окръжен управител в Кюстендил, на следващата година е учител в Силистра, а в 1887 е окръжен управител в Шумен, а в 1889 учителства във Варна. Като член на Либералната партия е народен представител в Шестото обикновено народно събрание от 1890 до 1893 година. От 1914 до 1918 година е директор на Държавната печатница, а от 1918 до 1922 директор на Българската кооперативна банка. От 1923 до 1928 година преподава литература в Графическото училище при Държавната печатница.

Божилов е сред основателите и редакторите на вестник „Народно съзнание“ в 1887 година. Редактира вестниците „Вестник за политика и книжевност“, „Сила“ (1898 – 1899) и „Свободен гражданин“ (1896 – 1902).[4] Пише в списание „Пролет“ (1922) и други. Използва псевдонима Разбуйна.

Божил Райнов е баща на българския артист Коста Райнов.[5][6][7]

Външни препраткиРедактиране

ПубликацииРедактиране

Открийте още информация за Божил Райнов в нашите сродни проекти:

  Уикицитат (цитати)
  • Разбуйна, Нашите обществени софизми. Шумен, 1896.
  • Райновъ, Божилъ. Нашето освобождение (Спомени за Сан-Стефанска България). София – Печатница П. Глушковъ – 1928.
  • Райнов, Божил. Преди половин век. Обществена и просветна дейност на солунските българи през 1881-1883 г. От Божил Райнов, първи директор на Солунската българска гимназия "Св. св. Кирил и Методий. С пет картини в текста. София, Държавна печатница, 1934 г.

БележкиРедактиране

  1. Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879-2005, 2005, с. 71
  2. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 94 - 95.
  3. Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов / бр. 16, 13 ноември 1896 год, стр. 3
  4. Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов / бр. 12, 16 октомври 1896 год, стр. 1
  5. Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
  6. Спомени на Божил Райнов в: „Сборник Солун“, София, 1934, стр. 119-132
  7. Спомени на Божил Райнов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 – 1912). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 37 – 44.
Кузман Шапкарев директор на Солунската българска мъжка гимназия
(1881 – 1883)
Георги Кандиларов