Божил Райнов
Божил Райнов Хаджидачов е български просветен деец, журналист, преводач, политик и общественик.
| Божил Райнов | |
|---|---|
| български просветен деец | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
|
Народен представител в: VI ОНС X ОНС [1] |
|
| Семейство | |
| Деца | Коста Райнов |
| Подпис |
.svg) |
| Божил Райнов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Райнов е роден в будния възрожденски град Котел в 1857 година. Учи богословие в Одеса и Киев, а в 1878 година завършва литература в Лиеж, Белгия. Завръща се в родния си Котел и до 1880 година е учител там, а през следващата учебна 1880 - 1881 година в Русе.
В 1881 става директор на Солунската българска мъжка гимназия и спомага за утвърждаването ѝ като водещо българско учебно заведение в земите, населени с българи под османска власт.
В 1884 година е окръжен управител в Кюстендил, на следващата година е учител в Силистра, а в 1887 е окръжен управител в Шумен, а в 1889 учителства във Варна. Като член на Либералната партия е народен представител в Шестото Обикновено Народно Събрание от 1890 до 1893 година. От 1914 до 1918 година е директор на Държавната печатница, а от 1918 до 1922 директор на Българската кооперативна банка. От 1923 до 1928 година преподава литература в Графическото училище при Държавната печатница.
Божилов е сред основателите и редакторите на вестник „Народно съзнание“ в 1887 година. Редактира вестниците „Вестник за политика и книжевност“, „Сила“ (1898 – 1899) и „Свободен гражданин“ (1896 – 1902). Пише в списание „Пролет“ (1922) и други. Използва псевдонима Разбуйна.
Божил Райнов е баща на българския артист Коста Райнов.[2][3][4]
ПубликацииРедактиране
- Разбуйна, Нашите обществени софизми. Шумен, 1896.
- Райновъ, Божилъ. Нашето освобождение (Спомени за Сан-Стефанска България). София – Печатница П. Глушковъ – 1928.
БележкиРедактиране
- ↑ Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879-2005, 2005, с. 71
- ↑ Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
- ↑ Спомени на Божил Райнов в: „Сборник Солун“, София, 1934, стр. 119-132
- ↑ Спомени на Божил Райнов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 – 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 37 – 44.