Болеслав I Страшни
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Болеслав I.
Болеслав I Страшни (на чешки: Boleslav I. Ukrutný; * 915, † 967/972) е чешки владетел, управлявал между 935 и 967/972 г., представител на династията Пршемисловци, син на Вратислав I и княгиня Драхомира. Идва на власт, като убива брат си, Вацлав I Свети.
| Болеслав I Страшни Boleslav I. Ukrutný | |
|---|---|
| княз на Бохемия | |
 | |
| Роден |
915 г.
|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 935 – 967/972 |
| Предшественик | Вацлав I Свети |
| Наследник | Болеслав II Благочестиви |
| Семейство | |
| Род | Пршемисловци |
| Баща | Вратислав І |
| Майка |  |
| Братя/сестри | Вацлав І Свети |
| Съпруга | Биагота |
| Деца | Доубравка Пршемисловна Болеслав II Благочестиви |
| Болеслав I Страшни в Общомедия | |
При управлението на Болеслав, външната политика е белязана от набезите на маджарите и продължителна (935 – 950) война с Германия, която вкарва страната за първи път в орбитата на немското влияние. След тази война Чехия става съюзник на Германия и като такава воюва срещу полабските славяни на север (Болеслав помага на германския владетел в потушаването на славянско въстание през 953 г.) и против маджарите на юг. Чешки войски участват и в голямата битка при Лех, в която са спрени маджарските нашествия в Западна Европа. Това позволява на чешкия владетел да присъедини през следващите години към територията на държавата си земите на Горна Силезия и Малополша. Тези завоевания създават предпоставките за трайния чешко-полски конфликт през последващите десетилетия. Болеслав провежда последователна и твърда вътрешна политика спрямо местните владетели, ограничавайки тяхната власт, поради което получава името Страшни.
Датата на смъртта на Болеслав не е сигурна, тъй като различни източници посочват 967 г. (Козма Пражки) или 972 г. (поддържана и от повечето съвременни изследователи). След смъртта си е наследен от Болеслав II Благочестиви.
Детство и братоубийство Редактиране
Бащата на Болеслав, Вратислав I умира, когато той е дете, и с възпитанието му се заема майка му Драхомира, произхождаща от езическо семейство. За разлика от по-големия си брат Вацлав, който получава християнско образование от баба си по бащина линия, св. Людмила, Болеслав е възпитан в традиционните славянски вярвания.
Заедно с група верни велможи, които са запазили езическите си традиции, Болеслав подготвя заговор срещу брат си, княз Вацлав. На 28 септември 935 г. Вацлав е убит по време на празненството в чест на светиите Козма и Дамян в Стара Болеслав (по друга версия – на входа на църквата). В същото време, на Болеслав се ражда син, който поради зловещите обстоятелства при неговото раждане е наричан Страхквас, което означава „ужасен празник“. Болеслав I е дотолкова измъчван от деянието, че обещава да изпрати сина си в служба на Бога. Когато момчето пораства, то е изпратено да учи в Регенсбург и по-късно достига висок духовен сан.
Сред историците има и друго мнение, че убийството на Вацлав е резултат на недоразумение. Според тази теория, на сутринта на 28 септември Вацлав среща брат си по пътя към църквата. Болеслав е ядосан от нещо на Вацлав и след кратка разпра изважда меча си. Но Вацлав успява да го обезоръжи и събори на земята. На виковете на Болеслав за помощ се притичват телохранителите му. Те виждат Болеслав, който лежи на земята, и Вацлав, надвесен с меча си над него. Без да осъзнават степента на заплаха за живота на Болеслав, те се втурват към Вацлав и го убиват.[1] Критиците на тази теория, и по-точно историка Франтишек Дворник, наблягат на факта, че до църквата не се е ходило с меч и в действителност телохранителите на Болеслав са изчаквали Вацлав с ясното намерение да го убият.[2]
Във всеки случай, смъртта на Вацлав позволява на Болеслав да заеме владетелския престол и да започне реализирането на собствена политика. През 938 г. Болеслав I пренася тленните останки на Вацлав в катедралата „Свети Вит“, чиито строеж е започнат от Вацлав приживе.
Управление Редактиране
Въпреки братоубийството, чешките историци смятат Болеслав I за енергичен управител и един от най-успешните чешки владетели. По време на управлението му чешките земи се развиват както в политическо, така и в икономическо отношение. Освен това, Болеслав често е посочван като реалния основател на чешката държавност.
Война със саксите Редактиране
Скоро след идването на власт на Болеслав, император Ото I, желаейки да отмъсти за смъртта на своя васал Вацлав (реално – да задържи Чехия в подчинение), обявява война, впоследствие останала известна като „Четиринадесетгодишната война“ (936 – 950).
През 936 г. самият Болеслав напада имперските владения в Северозападна Бохемия. Ото I изпраща против чехите две армии – една от Тюрингия, и друга от Мерзебург. На Болеслав се налага да раздели армията си, за да посрещне неприятеля, настъпващ от две различни страни. Чехите успяват да разбият тюрингската армия, но остатъците ѝ се обединяват с втората армия на Ото. Имперската войска атакува армията на Болеслав, но отново е разгромена. Болеслав принуждава противника си да избяга от бойното поле, а имперският лагер е запален.
Войната завършва през 950 г. Ото обсажда т.н. Нов замък (вероятно неотдавна построен замък все без име), в който се намира сина на Болеслав (кой точно, не е известно). Болеслав събира армия на помощ, но неочаквано се отказва от битка и предлага преговори на императора. В хода на личната среща на владетелите, Болеслав признава върховната власт на императора и се задължава да заплаща ежегоден данък.
По-късно Болеслав на няколко пъти помага на Ото във войните му против маджарите и бодриците, вероятно с цел императорът да не се намесва в делата на Болеслав и за да увеличи земите на Чешката държава на изток. През 955 г. чехите се сражават на страната на империята в битката при Лех. Самият Болеслав по това време отблъсква незначително нахлуване на маджарите в Моравия.
Строителство на крепости Редактиране
Политиката на Болеслав I и военните победи над маджарите позволяват на Чехия да присъедини към земите си опустошената от набези Моравия и славянските земи в горните течения на Одер и Елба, преди това принадлежащи към Полша. Нарастването на територията на държавата и влиянието на владетеля позволяват на Болеслав да започне събирането на данъци от населението. Парите са използвани за строителството на крепости по границите. Болеслав, който съсредоточава цялата власт в ръцете си, ограничава местните владетели (войводи). Заради твърдите си действия към тях и вероятно заради братоубийството, Болеслав получава прозвището Страшни.
Тази политика коренно се отличава от политиката на Вацлав. Вацлав предпочита да се договаря с малките владетели и князе, докато Болеслав предпочита лично да контролира цяла Чехия и да намали влиянието на местните владетели. Укрепленията на противниците на Болеслав са разрушени, и на земите им възникват нови административни центрове – Жатец, Седлец, Млада Болеслав и други. Около тези центрове по-късно започва да се формира Бохемското кралство.
Смърт и наследство Редактиране
Козма Пражки отнася смъртта на Болеслав към 967 г. По-съвременните изследователи обаче смятат, че всъщност той умира през 972 г., малко преди създаването на Пражката епархия. Историкът Петър Кубин предполага, че Козма преднамерено дава по-ранна дата на смъртта на Болеслав, за да представи инициирането на създаването на епархията в Прага като заслуга на сина му, Болеслав II Благочестиви – според него летописецът вероятно не е искал да отдава похвалата за това на братоубиеца.[3]
Мястото на погребението на Болеслав определено не е известно. Възможно е да е бил погребан в гробницата на Пршемисловците в манастира „Свети Георги“. Друга възможност е откритието направено по време на завършването на катедралата „Свети Вит“ е открит безименен гроб. Костите в него са идентифицирани от археолога Емануил Вълчек като останките на княз Борживой. Тази хипотеза в последно време обаче се поставя под съмнение. Археолозите Ян Фролик и Зденек Сметанка смятат, что тези останки са погребани в периода след 938 г., към който се отнася смъртта на Болеслав I.[4]
Източници Редактиране
- ↑ TŘEŠTÍK, Dušan. Počátky Přemyslovců: vstup Čechů do dějin (530 – 935). Praha: Nakladatelství Lidové noviny, 1997. 658 s. ISBN 80-7106-138-7.
- ↑ František Dvorník Dvorník: Svatý Vojtěch. Olomouc 1997, s.48.
- ↑ ZÍDEK, Petr: Raný středověk nebyl? Lidové noviny 28. května 2011: s. 28.
- ↑ SOMMER, Petr; TŘEŠTÍK, Dušan; ŽEMLIČKA, Josef, a kol. Přemyslovci. Budování českého státu. Praha: Nakladatelství Lidové noviny, 2009. 779 s. ISBN 978-80-7106-352-0.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Boleslav I. в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| Вацлав I Свети | → |  |
→ | Болеслав II Благочестиви |