Болест на Тайзер
Болест на Тайзер (на английски: Tyzzer's disease) е инфекциозно заболяване, засягащо подрастващи и отбити зайци. Причинява се от Clostridium piliforme (преди това известен като Bacillus piliformis). Боледуват и други бозайници, предимно гризачи.
История на заболяването редактиране
Заболяването е описано за първи път през 1917 г. от професора в медицинския факултет на Харвардския университет Ернст Тайзер. Той го открива при лабораторни мишки с признаци на тежка диария и висока смъртност.[1] През 1946 г. Пол Ерингтън описва инфекциозно хеморагично заболяване при ондатрите в Айова. През 1971 г. Karstad et al. описват болестта на Тайзер и болестта на Ерингтън за идентична, проявяваща се при отделни видове животни.[2][3] През 1965 г. Allen et al. описват заболяването при зайци. По-късно тя е доказана и при други видове бозайници – плъхове, котки (вкл. и сервал[4]), кучета, джербили, хамстери[5], морски свинчета, макаци, коне и говеда.[6][7] До 1980 г. описаните случаи на това заболяване касаят лабораторни животни. След 1982 г. обаче е регистрирано в стопански зайцеферми в редица страни – Унгария (1982), Франция (1984), Индия (1984), Белгия (1985), Германия (1985).
Разпространение редактиране
В България болестта на Тайзер не е доказана. Заболяването се диагностицира трудно и това е една от причините то да не се открива на много места. То е повсеместно разпространено при домашни зайци отглеждани във ферми и лабораторни животни по цял свят. Среща се и при дивите животни. Така например е диагностицирано при диви ондатри в редица щати и провинции на САЩ и Канада.[2]
Етиология редактиране
Причинител на заболяването е спорообразуващия облигатен интрацелуларен бацил Clostridium piliforme. Той е Грам-отрицателен, плеоморфен, подвижен и има способността да формира филаментозни органи в цитоплазмата на заразените гостоприемникови клетки. В споровата си форма е относително устойчив и запазва инфекциозните си свойства в почвата за около една година. При температура от 60 °C загива за около час.[8]
Епизоотология редактиране
Роля в епизоотологията на заболяването имат както спорите така и вегетативните форми на причинителя. Все още не е установена преимуществената роля на една от двете форми в процеса. Вегетативната форма има значение при острата форма на болестта поради това, че огромен брой вирулентни микроорганизми се изхвърлят в околната среда с диаричната маса. Споровата форма обаче се запазва дълго време в околната среда и запазва своята вирулентност при попадане в нов гостоприемник.[2]
Източник на инфекцията са болни и преболедували животни които дълго време остават заразоносители. В зайцефермите значение в предаването на заболяването имат и други видове гризачи имащи достъп до трупове и изпражнения от болни зайци. Веднъж влязъл причинителя в дадено стопанство трудно би могъл да бъде унищожен. Заболяването придобива стационарен характер. Клиничните признаци се проявяват при зайци безсимптомни носители на клостридия в резултат на отслабена имунна система. Често заболяват новозакунени зайци внесени в заразеното стопанство. За активиране на клиничната проява предразполагат фактори като хранителен стрес, продължителен транспорт или безконтролна употреба на антибиотици и сулфонамиди.
Хората вероятно могат да бъдат заразени и да преболедуват безсимптомно. Причина за това твърдение са откритите антитела срещу Clostridium piliforme в кръвни серуми от хора (Fries et al).
Болестта на Тайзер може да се прояви съвместно с друго заболяване опасно за зайците – мукоидната ентеропатия.[9]
Патогенеза редактиране
Clostridium piliforme навлиза в гостоприемниковите клетки и се размножава в тях. По-късно те лизират и причинителите заразяват нови. Патогенното действие се дължи на цитотоксините отделяни от клостридия. Засягат се епителните клетки на втората половина на тънките черва (илеум) и началото на дебелите (цекум и проксималната част на колона). След това по кръвен път причинителят се дисеменира и уврежда черния дроб и сърцето.
Клинични признаци редактиране
Заболяването протича остро и инапарентно (безсимптомно).[2] При експериментални условия е установено, че инкубационния период продължава от 3 до 7 дни.[8]
- Остра форма – засяга отбитите и млади зайци на възраст от 6 до 12 седмици. Характеризира се с внезапно начало проявяващо се с профузна водниста до мукозна диария. Силна депресия и дехидратация. Процентът на заболелите е от 2 до 25%, но смъртността е висока и достига до 85%. Смъртта настъпва от 12 до 48 час от началото на диарията.
- Безсимптомна форма – засяга възрастни зайци. Индивидите изостават от растежа си в резултат на чревна стеноза.
Диагноза редактиране
Диагнозата се основава на данните от епизоотологичното проучване, клиничните признаци, патологоанатомичните изменения, данни от лабораторните изследвания и диференциалната диагноза.
Патологоанатомични изменения редактиране
Патологоанатомичните изменения могат да бъдат описани като характерна триада от поражения:
- Черва – едем и кръвоизливи на мукоза, субмукоза и мускулатура. Некрози на мукозата. Засегнати са илеум, цекум и проксимална част на колона.
- Черен дроб – многобройни сивожълти некротични огнища с големина от 1 до 3 mm.
- Миокард – кръвоизливи и бледо сиви до бледожълти ивици.
Лабораторна диагноза редактиране
Използват се следните лабораторни методи:
- Хистологично изследване на черен дроб, цекум и сърце – цели се откриване на Clostridium piliforme в поразени ентероцити, хепатоцити и мускулни влакна.[8][7]
- Инфектиране на птичи ембриони или клетъчни линии от бозайници и последващо доказване наличието на Clostridium piliforme.
- Индиректна имунофлуоресценция – доказва се наличие на антетела в поразените тъкани.
- РСК и ELISA – доказва се наличие на антитела в серума на преболедували или безсимптомно болни зайци.[7][10]
Лечение редактиране
Лечението е антибиотично. Важно е да се знае, че причинителят е устойчив към някои от антибиотиците.[11]
Профилактика редактиране
Поддържа се строг контрол на дезинфекция на помещенията и инвентара във фермите, дезинфекция на крака и ръце на обслужващия ги персонал и използване на отделно облекло. Нужен е контрол на вноса на нови животни. Същите трябва да произлизат от здрави стопанства и да се карантинират преди да влязат в основните помещения.
Няма разработени средства за активна имунопрофилактика (ваксина).[11]
Литература редактиране
- П.Иванов, М.Люцканов, В.Койнарски, „Актуални заразни и паразитни болести по зайците“, ISBN 954-9584-79-8, стр.51 – 55
Източници редактиране
- ↑ Lela K. Riley, Craig L. Franklin, Reuel R. Hook, Jr. and Cynthia Besch-Williford, Tyzzer's disease: An update of current information, архив на оригинала от 12 юни 2009, https://web.archive.org/web/20090612102903/http://www.criver.com/SiteCollectionDocuments/rm_rm_r_tyzzers_disease.pdf, посетен на 12 юни 2009
- ↑ а б в г Agency: Natural Resources & Environment, Tyzzer's Disease
- ↑ Journal of Wildlife Diseases, Vol.15, Tyzzer's Disease in muscrats
- ↑ Poonacha, K.B. Naturally Occurring Tyzzer's Disease in a Serval (Felis Capenis). Journal of Veterinary Diagnostic Investigation 9: 82 – 84, 1997. ISBN DOI: 10.1177/104063879700900116.
- ↑ Tyzzer's Disease in Hamsters
- ↑ Stacey Foxworthy, Tyzzer's disease in anminals: Symptoms and treatments, архив на оригинала от 25 март 2009, https://web.archive.org/web/20090325100405/http://www.helium.com/items/1167517-tyzzers-disease, посетен на 13 февруари 2010
- ↑ а б в Significant Information on Clostridium piliforme (Tyzzer’s Disease), архив на оригинала от 27 юни 2010, https://web.archive.org/web/20100627192453/http://research.illinois.edu/DAR/Files/Tyzzer's_C_piliforme.pdf, посетен на 27 юни 2010
- ↑ а б в Merck Veterinary Manual, Tyzzer’s Disease
- ↑ Агросъвети, Мукоидна ентеропатия
- ↑ Clostridium piliforme – Tyzzer's disease
- ↑ а б Tyzzer’s Disease, архив на оригинала от 19 август 2003, https://web.archive.org/web/20030819201318/http://homepage.mac.com/mattocks/morfz/tyzzer.html, посетен на 19 август 2003