Ондатра
Онда̀трата (Ondatra zibethicus) е вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae). Естествено е разпространена в Северна Америка, а е изкуствено заселена и впоследствие естествено разселена в по-голямата част от Европа (вкл. България), Северозападна Азия и континенталната част на Далечния изток.
| Ондатра | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1766) | ||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Ондатра в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Физически характеристикиРедактиране
Тялото на възрастната ондатра е дълго ок. 25–30 см, а опашката – 20–28 см[2]. Теглото е около 1 кг[2]. Ушите са къси[2]. Опашката е покрита с редки косми и дребни люспи и е странично сплесната[2]. Има частична плавателна ципа между пръстите на задните крайници[2]. Космената покривка се състои от меки и осилести косми[2]. Оцветяването най-често е кестенявокафяво, но може да варира от охрово-кафяво до напълно черно[2][3]. Малките са сиво-кафяви[2]. През зимата козината става по-тъмна, гъста и лъскава[4]. Притежава жлези, отделящи мускусен секрет и затова се нарича също и мускусен плъх[2]. Зъбната формула на ондатрата, подобно на останалите представители на семейство Хомякови, е (i 1/1, c 0/0, p 0/0, m 3/3) х 2 = 16[2].
РазпространениеРедактиране
Родината на ондатрата е Северна Америка, където тя е широко разпространена[2][3][4]. Заради стопанското значение на кожата ѝ е интродуцирана в редица европейски държави, в т. ч. и България[2][3][4]. Среща се и в Сибир, Казахстан, Монголия и Китай[2]. В началото на 20 век е пренесена в Чехословакия с цел изкуствено отглеждане за добив на кожи[4]. Ареалът бързо се разпростира по поречието на Дунав и за 70–80 години достига делтата на реката[4].
Животни от СССР допълнително са внесени през 1956 г. в езерото Сребърна от Горското стопанство в Силистра пак с цел добив на кожи[2][4]. За кратко време числеността на популацията силно се повишава[4].
МестообитаниеРедактиране
Ондатрата обитава брегове на реки, езера, блата и канали[2][3]. Води полуводен начин на живот, като отлично плува и се гмурка под водата[2]. Най-често се среща в заблатени местности в устията на реките и в маловодни водоеми с брегове, покрити с буйна тревиста растителност[4]. Копае сложни дупки в бреговете на водоемите с вход под равнището на водата[2][3]. Гнездовата камера се намира над водното равнище[2]. При заблатени и ниски брегове строи куполообразни къщички, високи повече от 1 м и с приблизително същият диаметър, от сухи клонки, треви или натрошени тръстикови стъбла[2][3][4]. През зимата строи къщички върху заледената повърхност на водоемите, пробива дупка в леда отдолу и търси храна под водата[4]. Едно семейство може да построи и използва няколко къщички[4].
ХраненеРедактиране
Ондатрата прави хранителни площадки сред тръстиката и другите водни растения[2]. Тя е почти изключително растителноядна[3][4]. Напролет се храни с млади стъбла и листа, а през останалата част от годината с коренища[2]. Предпочитана храна са младите връхчета на тръстиката, преди още да се покажат над повърхността на водата[4]. Яде още и животинска храна – мекотели, раци, червеи, жаби и риби[2][3]. В началото на 1960-е години български специалисти изследват стомашното съдържание на 300 ондатри, уловени в Сребърна и не откриват нито един пример за храна от животински произход[4].
Активна е предимно сутрин и привечер[2].
Размножаване и развитиеРедактиране
Размножава се от 1 до 4 пъти през годината[2][3]. Бременността трае ок. 25 дни[2]. Ражда ок. 6–8 малки[2][3]. Малките бозаят около месец, след което стават самостоятелни и при благоприятни климатични условия започват да се размножават още през същата година[2].
Значение за човекаРедактиране
Стопанско значениеРедактиране
_fur_backs,_jacket.jpg)
Ондатрата е обект на промишлен лов заради кожата ѝ, която се ползва от кожухарската индустрия[3]. Тя заема едно от първите места по добив на ценни кожи сред животинските видове в световен мащаб[2].
До 1975 г. за един зимен сезон в Сребърна за добив на кожи са улавяни между 200 и 300 ондатри, чрез поставяне на челюстни капани до отвора в ледената кора под къщичките на животните[4]. За ушиването на едно палто са необходими ок. 150–170 кожи, тъй като се използва само гръбната част, където косъмът е най-добър[4]. Поради очевидната липса на икономически основания за допускането на ловци на ондатри в защитената територия, през 1975 г. Министерството на горите забранява улова на животните в Сребърна[4].
Месото на ондатрата се използва за храна[2].
Преносител на болестиРедактиране
Ондатрата е преносител на причинителя на острото инфекциозно заболяване туларемия[2][4]. През 1960-е години сътрудници на Висшия военномедицински институт откриват причинителя на туларемията най-напред в ондатрата, а след това във водните плъхове, в дивите зайци и др. представители на фауната в резервата Сребърна[4]. Цялото околно население е ваксинирано против болестта[4].
ИзточнициРедактиране
- ↑ Ondatra zibethicus (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 169, 181-182
- ↑ а б в г д е ж з и к л Кратка български енциклопедия. Т. 3. София, БАН, 1966, с. 662
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Мичев, Таню и Росен Илиев. Пеликани, тръстики, хора (Резерватът „Сребърна“). София, Земиздат, 1982, с. 116-117