Борис Вапцаров

български политик

Борис Йонков (Иванов) Вапцаров е български политик от БКП, брат на поета Никола Вапцаров.[4]

Борис Вапцаров
български политик
Роден
Починал
1980 г. (64 г.)
Народен представител в:
I НС   II НС   III НС   VI НС   VII НС   [1][2][3]
Семейство
Братя/сестриНикола Вапцаров

Биография

редактиране

Роден е на 29 юли 1915 година в град Банско, в семейството на Йонко Вапцаров. Член на Работническия младежки съюз от 1935 година, а на БКП – от 1942 година. Студент, деец на Българския общ народен студентски съюз (1938 – 1940). Брат му Никола Вапцаров го привлича във Военната организация към ЦК на БКП през 1941 година. На 4 март 1942 година е арестуван заедно с брат си, но докато Никола е осъден в процеса срещу ЦК на БРП, той е само свидетел и е изпратен в лагера Еникьой.[5]

След Втората световна война заема висши партийни постове, като секретар на Областния комитет на БКП за Благоевградска област.[6] Става посланик на Народна република България в Алжир.[7] Той е един от малкото, които едновременно с работата си като посланици, изпълняват и дейност като депутати в Народното събрание. Заема поста първи заместник-министър на Просветното министерство. До пенсионирането си е посланик на България в Испания.[8] Член е на ЦК на БКП от 1957 до 1971 г. (от 6 до 9 конгрес).[9]

Борис Вапцаров умира през 1980 година на поста заместник-председател на Славянския комитет в България.[10]

  1. Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно), стр. 9, архив на оригинала от 4 януари 2013, https://web.archive.org/web/20130104181638/http://archives.bg/politburo/bg/sekretnidokumenti/1944-1949/1776---53--22--1949-, посетен на 15 декември 2012 
  2. Народни представители в Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 76
  3. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 81
  4. Данчев, Пенчо. Избрани произведения в три тома: Преди и след разстрела, Български писател, 1985, стр. 7.
  5. Обвинителен акт по дело 585, стр. 83 // Посетен на 10 март 2014 г.
  6. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 238. (на македонска литературна норма)
  7. Грозев, Геро. Външна политика на Народна република България: (1963 – 1969), Наука и изкуство, 1971, стр. 547.
  8. Пехливанова, Жоржета. По вълните на дипломацията, Българско-Аржентинско дружество, 2000, стр. 148
  9. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, стр. 81
  10. Родолюбие, томове 1 – 12, Комитет за българите в чужбина, 1983, стр. 56.