Отваря главното меню
Борис Манов
български офицер
Роден: 28 ноември 1922
Починал: 30 септември 2009
Народен представител в:
VI НС   VII НС   VIII НС   [1]

Борис Миланов Манов е български офицер, генерал-майор.

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 28 ноември 1922 година в пернишкото село Извор в бедно селско семейство. От 1936 е член на РМС, а от 1944 година на БКП. Партизанин в Трънския партизански отряд от началото на 1944 г. и най-младия партизанин в Радомирския партизански отряд. След 9 септември 1944 година става началник на милицията в Радомир. Бил е секретар на Околийския комитет на РМС в Радомир. През 1945 г. постъпва в Специалния отдел на министерството на народната отбрана. През 1946 г. започва да учи във Военното училище в София. След това отново се връща в Специалния отдел. От 1952 г. е началник на отдел в Трето управление на Държавна сигурност (ВКР). Между май 1952 и февруари 1953 г. е заместник-началник на Пето управление на ДС (новата номерация на ВКР). След това е заместник-началник на Трето управление (контраразузнаване). Под негово ръководство е разбита групата на анархистите Христо Несторов, Дончо Караиванов и Милю Иванов.[2] После е секретар на Околийския комитет на РМС.

Бил е началник на школата „Георги Димитров“ при Държавна сигурност (15 ноември 1962 – 17 март 1967)[3][4]. През март 1967 е назначен за началник на Института за информация и научна организация на ДС. През 1956 г. завършва едногодишен курс за ДС в СССР. През 1967 година е назначен за началник на Шесто главно управление на ДС, когато е задочен студент по право последна година. На 14 ноември 1968 г. е освободен от поста и от служба в Държавна сигурност, но със запазване на заплатата си. След това Манов преминава на партийна работа. Бил е първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Перник (1971 – 1984) и секретар на Градския комитет на БКП в София.[5] Освободен от действителна служба на 1 март 1990 г. Умира на 30 септември 2009 година в София.[6]

Военни званияРедактиране

  • майор от ДС – 24 май 1950
  • подполковник от ДС – 20 април 1952
  • полковник от ДС – 29 април 1957

НаградиРедактиране

  • орден „За боева заслуга“
  • орден „Народна свобода 1941 – 1944“ II степен
  • орден „Червено знаме“ – 17 юни 1957
  • орден „9 септември 1944“ I степен – 1 юни 1959

ИзточнициРедактиране

  1. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1982, с. 81
  2. Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 312
  3. Биография на Борис Манов
  4. Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2009, с. 188
  5. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 84
  6. ТЪЖЕН ПОМЕН. ПОЧИНА БОРИС МАНОВ

Външни препраткиРедактиране

  • Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 308 – 316.