Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Борис Попов.

Борис Николов Попов с псевдоним Венко е деец на Българската комунистическа партия, участник в Испанската гражданска война като интербригадист и във въоръженото съпротивително движение в България по време на Втората световна война като командир на Единадесета плевенска въстаническа оперативна зона на така наречената Народоосвободителната въстаническа армия. След Деветосептемврийския преврат е посланик в Аржентина, Египет, Норвегия и други страни.[1][2][3]

Борис Попов
български дипломат и политик
Роден
Починал
1994 г. (87 г.)

Политика
Партия Българска комунистическа партия (1927 – 1990)
Депутат
V НС   VII НС   VIII НС   

Съдържание

БиографияРедактиране

Младежки годиниРедактиране

 
Отец Никола със семейството си. Децата от ляво надясно са: Александър, Борис, Траян, Стоянка, Олга и Лозана. 1910 г.

Роден е на 19 февруари 1906 година в леринското село Търсие,[3][4] тогава в Османската империя, в семейството на българския екзархийски свещеник поп Никола Попов. На следната година семейството му емигрира в България и се установява във Варна.[2]

Като ученик във варненска гимназия Попов става член на марксически кръжоци. По време на Септемврийското въстание в 1923 година е член на бойна група в града.[2] От 1921[3] или 1922 година[2] е член на Българския комунистически младежки съюз (БКМС) във Варна. Член е на Областния комитет на БКМС в града от 1924 до 1925 г.[2][1] По време на Априлските събития от 1925 година Попов е арестуван и осъден на 12,5 години затвор, но на 6 февруари 1926 година е амнистиран.[2][1]

Връща се във Варна и продължава да се занимава с нелегална комунистическа дейност. Влиза в БКП (т.с.) през 1924[2] или 1927 година.[3] Секретар е на Областния комитет на БКМС във Варна от 1926 до 1929 г.[2] През есента на 1928 година се мести в София и отговаря за връзките между ЦК на БКМС и организациите във Варна.[2] В 1930 година заминава за Монпелие, където до 1932 година учи медицина[2] и е член на Френската комунистическа партия.[1]

Връща се в България и работи в Областния комитет на Вътрешната македонска революционна организация (обединена) в София. В 1934 година минава в нелегалност.[1][2]

Интербригадист (1936 – 1939)Редактиране

През октомври 1936 година заминава за Испания, за да вземе участие в Испанската гражданска война като интербригадист и става член на Испанската комунистическа партия (1937 – 1939).[2] През май 1937 година става политкомисар в кавалерията на 12-та италианска интернационална бригада, а от края на 1937 година е началник на разузнаването в щаба на 45-та интернационална дивизия в Ампоста на Ебро и партиен секретар на дивизията.[2] През юли 1937 – септември 1938 година взима участие в боевете при Брунете, Сарагоса, Арагон и други.[2]

Партизанин (1941 – 1944)Редактиране

Сред разгрома на републиканските сили е във френски концлагер, откъдето бяга през октомври 1941 година.[2] При пресичането на югославско-българската граница е арестуван и въдворен в лагера Кръстополе. Освободен е през октомври 1943 година.[2] Става инструктор в Главния щаб на НОВА от ноември 1943 година.[2] От януари 1944 година е пълномощник на Централния комитет на БРП в Плевенския и Червенобрежкия партиен окръг и командир на Единадесета плевенска въстаническа оперативна зона.[3][2]

Дипломат (1944 – 1974)Редактиране

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година, завършва 6-месечен курс във Военното училище в София.[5]

Започва дипломатическа кариера в Министерството на външните работи. От 1946 до 1949 година е първи секретар и временно управляващ легацията в Берн, Швейцария,[3][2] от 1950 до 1956 година е управляващ посолството на България в Белгия,[3][2] както и началник на отдел в МВНР.[3]

След 6 конгрес на БКП, от 4 март 1954 година, е избран за кандидат-член на Централния комитет на БКП, а от 2 юни 1958 година и за пълноправен член. Остава такъв до 19 ноември 1962 година.[3]

През 1958 година Попов става пълномощен министър в Аржентина и Уругвай[3][2] със седалище в Буенос Айрес, но на следващата 1959 година е изгонен от Аржентина по обвинение за вмешателство във вътрешните работи на страната и подтикване към бунтове.[6] След това от 1961 до 1965 година е посланик в Египет, Судан, Йемен, Сирия и Кипър със седалище в Кайро,[2] а от 1970 до 1974 година е посланик в Норвегия и Исландия.[2]

От 1966 година Попов е член на Централната контролно-ревизионна комисия при ЦК на БКП.[2] Народен представител е в V, VII и VIII Народно събрание.[2]

Борис Попов е автор на мемоарните книги „Буревестни времена“ (1970).[7] и на „Командирът на зоната разказва“ (1978)[8]

Награден е с Орден „Георги Димитров“ през 1966 и 1976 г. (по предложение на отдел „Външна политика и международни връзки“ на ЦК на БКП) и със званието „Герой на социалистическия труд“ през 1976 г.[2] по случай 60-годишнината от раждането му и за „активното му участие в антифашистката борба и строителството на социализма“.[3]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 350. Посетен на 4 септември 2015.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю Енциклопедия „България“, том 5. София, Издателство на БАН, 1986. с. 348.
  3. а б в г д е ж з и к л Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 6126, Протокол № 16 от 14 януари 1966 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: кадрови промени в апарата на ЦК на БКП, Главна дирекция на радиото и телевизията и в Комитета за наука и технически прогрес; назначаване на Георги Куртев за посланик в Тунис и отзоваване на Теню Петров; награждаване на лица по повод годишнини; възстановяване на партийно членство, с. 7
  4. Историята на България в мемоарната литература. Библиографски указател. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1985. с. 58. Посетен на 6 септември 2015.
  5. Приложения към протокол № 170 от 25 и 29 август 1989 г., с. 18
  6. Райкин, Спас Т. Български национален фронт, ІІІ, Политическо пътешествие срещу ветровете на ХХ век – Том VІІ. София-Москва, Пенсофт. ISBN 9546422134. с. 10. Посетен на 4 септември 2015.
  7. Попов, Борис. Буревестни времена. София, Военно издателство, 1970.
  8. Попов, Борис. Командирът на зоната разказва. София, Партиздат, 1978.