Борис Стефанов (дендролог)

български ботаник дендролог
Вижте пояснителната страница за други личности с името Борис Стефанов.

Борис Стефанов Попов е български ботаник дендролог, един от основоположниците на тази дисциплина в България, академик на Българската академия на науките.

Борис Стефанов
български ботаник дендролог
Роден
Борис Стефанов Попов
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСофийски университет
Работил вСофийски университет
Вторият випуск лесовъди пред Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет (сега Биологически факултет), юни 1930 година. Отпред седнали (преподавателите) от ляво надясно: Васил Стоянов (лесоползване), Борис Стефанов (дендрология, анатомия на дървото, горска фитоценология), Тодор Димитров (частно лесовъдство (горски култури), Темелко Иванчев (горска таксация, лесоустройство), Тома Захариев (общо лесовъдство), Методи Русков (общо лесовъдство)

Биография

редактиране

Роден е в София на 8 юни 1894 г. Баща му е от далматински произход, опълченец от Освободителната война. Майка му, българка от София, умира при раждането му и той е даден за осиновяване на бездетното семейство на Стефан и Велика Попови, чиято фамилия приема.

Борис Стефанов следва „Естествена история“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) от 1911 г., но прекъсва за няколко години, тъй като е мобилизиран и участва в Първата световна война. Завършва СУ (1919) и постъпва на работа като „кустос“ (отговорник за хербарийните сбирки) във Физико-математическия факултет на СУ от 1920 г.

От есента на 1921 г. е асистент по земеделска ботаника в новия Агрономически факултет в СУ, от 1926 г. е частен, а от 1928 г. – редовен доцент по дендрология в създадения Лесовъден отдел към Агрономическия факултет. От 1931 г. е извънреден, а от 1945 г. – редовен професор. Академик е от 1948 г. Оглавява новосъздадената катедра „Дендрология с анатомия на дървото“ през 1949 г.

Борис Стефанов е ботаник със световна известност и признание. Описал е като нови за науката голям брой растителни видове. Според известния ботаник и историограф на ботаниката Стефан Станев обемът на написаните трудове по ботаника от всички български ботаници докъм 1950 г. може да се съпостави с обема на написаното от Борис Стефанов дотогава. Според изтъкнатия ботаник Стефан Ив. Кожухаров (1933 – 1997) „Б. Стефанов се отличава с мащабност на обобщения и идеи, която не е по възможностите на нито един ботаник от неговите съвременници и от последвалите го до днес изследователи на растителната покривка на България“.

Продължава да твори до края на живота си – 12 декември 1979 г.

Погребан е в парцел 46 на Централните софийски гробища.[1]

На академик Борис Стефанов е наречена улица в кварталите „Студентски град“ и „Малинова долина“ в София (Карта).

  1. Парцел 46 // София помни.

Основни трудове

редактиране
  • „Флора на България“ (с акад. Николай Стоянов; първата книга по темата от български учени, претърпяла 4 издания: 1924 – 1925, 1933, 1948, 1965 – 1966, последното с Борис Китанов)
  • „Фитогеографски елементи в България“ (1943)
  • „Произхождение и развитие на вегетационните типове в Родопите“ (1927)
  • „Монография на рода“ Colchicum (1926)
  • „Топографска флора на България“ (1931, заедно с акад. Даки Йорданов)
  • „Горските формации в Северна Странджа“ (1924)
  • „Опит за установяване на една паралелна класификация на климатите и вегетационните типове“ (1930)

Източници

редактиране
  • Станев С., Желев П., 2006. „Борис Стефанов. Биобиблиография“. С., Изд. на ЛТУ, 192 с.
  • www.dendrologybg.com

Външни препратки

редактиране