Николай Стоянов (ботаник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Стоянов.
Николай Андреев Стоянов е български ботаник, академик на Българската академия на науките, един от основоположниците на ботаниката в България. Стоянов е дългогодишен преподавател в Софийския университет, основател и първи директор на Института по ботаника при БАН.[1]
Николай Стоянов | |
български ботаник, академик | |
Роден | Николай Андреев Стоянов
21 ноември 1883 г.
|
---|---|
Починал | 9 октомври 1968 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | биология |
Работил в | Софийски университет Институт по ботаника при БАН |
Семейство | |
Баща | Андрей Стоянов |
Биография
редактиранеНиколай Стоянов е роден на 9 (21 нов стил) ноември 1883 година в град Гродно, Руската империя, в семейството на българския политик от Воден Андрей Стоянов. Майка му, София Ивановна Седова е рускиня, от семейството на търговски служител в Москва. Основно и средно образование получава от 1894 до 1902 година в Белосток, където баща му работи. В гимназията става член на марксичестки кръжок. В 1903 – 1906 година следва селскостопанското отделение на Киевския университет, където слуша лекции по морфология и систематика на растенията при Сергей Навашин[3] и по анатомия и физиология при Борис Вотчал. В Киев взима участие в студентски демонстрации срещу режима и стачки, а в 1904 – 1905 година е член на болшевишки кръжок. През ноември 1906 година Стоянов е арестуван в Москва и седем месеца лежи в Бутирския затвор, след което е интерниран за три години във Велики Устюг. Още при пристигането си във Велики Устюг обаче Стоянов бяга в Санкт Петербург, оттам в Кострома и Орел, където отново е арестуван. Лежи половин година в орелския затвор и отново е изпратен на заточение, този път в сибирския град Берьозов. Отново бяга, укрива се в Киев, но при опит да пресече австрийската граница е арестуван в Броди и отново изпратен във Велики Устюг. За трети път успява да избяга и през Москва отива в Нова Александрия, където брат му Георгий е студент по лесовъдство. С чужд паспорт бяга в Австро-Унгария и през Румъния пристига в Русе и оттам на 1 (14) януари 1909 година в София.[4]
През 1911 г. завършва естествени науки в Софийския университет.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година, независимо че докторската му дисертация е почти напълно готова и публичната ѝ защита предстои, македонският българин Николай Стоянов се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение. С опълчението участва в отблъскването на османския десант при Шаркьой, а през Междусъюзническата война в тежкото сражение при Султан тепе. Награден е с кръст „За храброст“ IV степен и е произведен в младши подофицер. Докато е в Опълчението проучва флората и растителността на съответните райони на дислокация, главно крайбрежието на Мраморно море, като събраните материали послужват за написване на първата му научна публикация.[6]
След войната Стоянов се жени за своята състудентка Анна А. Запрянова, тогава прогимназиална учителка.[6]
Прави специализации по ботаника в Германия (1911 – 1912, 1924 – 1925), Австрия и Великобритания (1924 – 1925).[5]
Между 1913 и 1951 г. е преподавател в Софийския университет[7][8], като от 1926 до 1930 г. е извънреден професор, а от 1930 г. – редовен професор. В Агрономо-лесовъдския факултет на СУ завежда катедрата по земеделска ботаника между 1930 и 1936 година и заема деканския пост през 1931 – 1932 г. В периода от 1936 до 1951 г. е професор и ръководител на катедрата по систематика на растенията и растителна география към Физико-математическия факултет на СУ.[5]
През 1923 година Николай Стоянов става член-съосновател на Българското ботаническо дружество. През 1947 г. става основател и първи директор (до 1962 г.) на Института по ботаника с ботаническа градина към Българската академия на науките.[5] Същевременно в периода 1951 – 1956 г. е секретар на отделение „Биологически и медицински науки“ при БАН. Между 1956 и 1959 г. заема поста главен научен секретар на БАН.[8][5]
Научни приноси
редактиранеНаучните интереси и преподавателска дейност на акад. Николай Стоянов са свързани със систематиката на висшите растения и растителната география, в частност на Балканския полуостров и в България. Автор е на 190[9] научни труда, публикувани в България и в чужбина, както и на множество учебници, в т.ч. по земеделска ботаника (1932) и растителна география (1951).
Заедно с Борис Стефанов пише съчинението „Флора на България“ (издадено за първи път през 1925 г. и неколкократно допълвано и преиздавано), в което са посочени 2936 вида папратовидни, голосеменни и покритосеменни растения.[10] Николай Стоянов установява над 400 растителни таксони, нови за науката, и поставя началото на геоботаничните и палеоботаничните изследвания в България. Извършва проучвания върху съвременната и историческата растителна география на Балканския полуостров и посвещава отделни научни трудове на растителността на Пирин и Славянка, Софийската равнина и дунавските острови.
Автор е на оригинално фитоклиматично райониране на България и е дискутирал въпросите на аклиматизацията на растенията. Разработвал е също и проблеми по флористика, морфология на растенията и растителна екология. Автор е и на множество научнопопулярни статии.
За научните си постижения е награден с орден „Георги Димитров“, носител на Димитровска награда през 1950 г.[8]
Памет
редактиранеНа академик Николай Стоянов е наречена улица в квартал „Студентски град“ в София (Карта).
Основни трудове
редактиране- Стоянов, Н., Стефанов, Б. „Флора на България“ (в 2 тома, 4 издания: 1924 – 26, 1933, 1948 и 1965 – 1966, последното издание заедно с Б. Китанов)
- Стоянов, Н. „Опит за характеристика на главните фитоценози в България“, Год. на СУ, ФМФ, кн. 3, 1941
- Стоянов, Н., Китанов, Б. „Диви полезни растения в България“, София, 1960
Литература
редактиране- Китанов, Б., Велинова, Л., „Николай Стоянов. Биобиблиография“, София, 1955
- Маркова, М. „Сто години от рождението на акад. Николай А. Стоянов“ (сборник трудове), Издателство на БАН, София, 1988
- Станев, С. Първостроители на българската ботаника, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2001
Родословие
редактиранеТръпко Чалъков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Стоян Чалъков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Андрей Стоянов (1838 – 1910) | Тръпче Стоянов (1833 – 1915) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Николай Стоянов (1933 – 1968) | Апостол Тръпчев (1869 – ?) | Анна Кандиларова (1865 – 1941) | Георги Кандиларов (1851 – 1943) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници
редактиране- ↑ Информация за Института по ботаника към БАН
- ↑ Николай Стоянов, акад. паметна плоча, Регистър на паметниците в София
- ↑ Китанов, Борис, Лиляна Велинова. Николай Андреев Стоянов : Биобиблиография. София, Българска академия на науките, 1955. с. 10.
- ↑ Китанов, Борис, Лиляна Велинова. Николай Андреев Стоянов : Биобиблиография. София, Българска академия на науките, 1955. с. 11.
- ↑ а б в г д Голяма енциклопедия „България“, том 11, стр. 4265 – 4266
- ↑ а б Китанов, Борис, Лиляна Велинова. Николай Андреев Стоянов : Биобиблиография. София, Българска академия на науките, 1955. с. 13.
- ↑ Биографична информация за Николай Стоянов, persons-info.com
- ↑ а б в Биографична информация за акад. Николай Стоянов, dic.academic.ru
- ↑ Постер с биографична информация за акад. Николай Стоянов по повод 120 г. от рождението му, сайт на Българско ботаническо дружество
- ↑ „Български ендемити“[неработеща препратка], Славчо Петров, сп. Космос, кн. 2/1964, стр. 26
Външни препратки
редактиране- Гъркова, Зорница. Акад. Николай Стоянов – създател на Катедрата по земеделска ботаника в Агрономо-лесовъдния факултет // Българско национално радио; Програма "Христо Ботев"; Радиоенциклопедия, 29 юни 2021. Посетен на 5 октомври 2024.