Борован

селище в България

Борова̀н е село в Северозападна България. То е административен център на община Борован, област Враца.

Борован
Центърът на Борован
Центърът на Борован
Общи данни
Население2221 души[1] (15 септември 2022 г.)
27,3 души/km²
Землище212 km²
Надм. височина162 m
Пощ. код3240
Тел. код09147
МПС кодВР
ЕКАТТЕ5548
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Борован
Иван Костовски
(Възраждане; 2023)
Адрес на общината
ул. „Иван Вазов“ 1, п.к. 3240, e-mail: ob_borovan@abv.bg
Уебсайтwww.borovan.net
Борован в Общомедия

Името на село Борован редактиране

Името на село Борован вероятно датира от ранното българско средновековие и е произлязло от изчезналото вече от употреба старинно име на човек, който се е казвал Борован. Дали този човек е бил основател на селото, негов храбър герой или владетел – това все още не е ясно. Личното име Борован е образувано от Боро и -ован, както са образувани имената Брато -ван, Добро -ван, Мило -ван, Радо -ван, Пръ -ван и пр. А БОРО е съкратено от двуосновното лично име БОРИВОЙ – „да бъде борец воин, да побеждава воини“. Личното име Борован е засвидетелствано в старобългарски писмени паметници от XIII век. Името се среща и в османски регистри за данъкоплатци българи. Така в един списък от 1670 г., който се отнася за жители от Разградско, е споменат българинът Борован, син на Пейко (вж. Турски документи от 1670 г. в Нар. библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Ориент. отдел). След тази дата името Борован е вече изчезнало от употреба или се среща все по-рядко. Но това лично име е запазено в някои имена на местности като Борован кая – в землището на с. Църквище, Пирдопско, в Горни и Долни Борованец в землището на с. Якоруда, Разложко и др.

История редактиране

Община Борован е разположена в северозападната част на Република България, в котловината на Дунавската равнина, с надморска височина 250 – 350 м. Заема площ от 212 кв. км и граничи с общините Враца, Хайредин и Бяла Слатина и е една от съставните общини на Област Враца.

Районът на Борован е обитаван от човешки същества още през каменно-медната епоха (V хил. пр. Хр). Известни са две селища от този период – в местностите „Лапчовец“ и „Езерото“, където са намерени кремъчни и каменни оръдия с разнообразни форми и богата украса. Следи от бронзовата епоха са открити в местността „Васков чукар. Установено е, че през I хил. пр. Хр. в района на Борован съществуват две тракийски селища и два тракийски надгробни некропола, съответно в местностите „Езерото“ и „Тиев лъг“. Намерени са тракийско въоръжение и железни юзди, датиращи от II век пр. Хр.[2]

Днешното село Борован лежи върху останките на голямо трако-римско селище, за което свидетелстват откритите гробове (I-IV век), глинени съдове и римски монети. На височината на Борованската могила са запазени част от основите на стените и кулите на късноримската крепост. Открити са останки и от средновековно българско селище.[2]

Името на Борован датира от българското средновековие. В документ от 1614 г. (Тимарски регистър) е открит списък с имената на 325 жители на село Борован, сред които 5 свещеници, вероятно по това време съществуват църква и килийно училище за подготовка на свещеници и учители. През 1820 г. в Борован е открито едно от първите във Врачанския край светски училища. През 1834 г. борованчани построяват дървена църква, наречена „Св. Параскева“, а през 1843 г., каменна.[2] Храмът „Св. Николай“ е изграден през 1872 г. и век по-късно е обявен за паметник на културата.

На 18 май (ст.стил) 1876 г. през селото преминава Христо Ботев със своята чета на път от Козлодуйския бряг за Врачанския балкан. Този маршрут е включен по-късно като част от мемориалния комплекс „Ботев път“ и по него всяка година преминават стотици Ботеви поклонници.

Село Борован е освободено от османска власт на 25 октомври 1877 г. от Лейбгвардейския хусарски полк под командването на полк. Барон Майендорф. След Освобождението, Борован се превръща в едно от най-големите села във Врачанско. Населението му нараства от 4295 души през 1910 г. на 5905 през 1946 г. Основен поминък е земеделието. Отглеждат се предимно зърнени култури, царевица и слънчоглед. Функционират модерно оборудвана маслобойна, фабрика за маджун, няколко мелници. Прочута със своите вкусови качества става борованската боза.

През 1902 г. в Борован е открита пощенска станция, а пет години по-късно е основано читалище „Будилник“, преименувано през 1944 г. на „Цани Иванов“. На 1 юни 1972 г. е открита новата сграда на читалището и паметника „Конника“, посветен на загиналите в Септемврийското въстание.

Забележителности – Борованска могила (423 м), обявена през 1961 година за природо-исторически обект. Едноименният хълм на Антарктида Borovan Knoll е наименуван в чест на село Борован.[3][4]

През лятото на 1950 година, по време на колективизацията 280 души от селото правят неуспешни опити да напуснат създаденото малко по-рано трудово кооперативно земеделско стопанство.[5]

Политика редактиране

Кметове на общината през последните 20 години.

Обществени институции редактиране

 
Художествена галерия, библиотека и музейна сбирка в селото

Спорт редактиране

Футболният отбор на селото се казва ФК Торпедо (Борован).

Редовни събития редактиране

  • Всяка неделя в центъра на селата Борован и Малорад се провеждат пазари на селскостопански стоки.
  • 22 май – традиционен събор на Борован

Професионално образование редактиране

Професионална гимназия по транспорт е единственото училище за средно образование на територията на общината. В него се обучават ученици по две специалности.

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. а б в Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
  3. Borovan Knoll. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica
  4. Л. Иванов. Български имена в Антарктика. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2021. ISBN 978-619-90008-5-4
  5. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 157.

Външни препратки редактиране