Борован
Борова̀н е село в Северозападна България. То е административен център на община Борован, област Враца.
| Борован | |
|---|---|
 Центърът на Борован | |
  Борован  Борован | |
| Общи данни | |
| Население | 2221 души[1] (15 септември 2022 г.) 27,3 души/km² |
| Землище | 212 km² |
| Надм. височина | 162 m |
| Пощ. код | 3240 |
| Тел. код | 09147 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 5548 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Борован Иван Костовски (Възраждане; 2023) |
| Адрес на общината | |
| ул. „Иван Вазов“ 1, п.к. 3240, e-mail: ob_borovan@abv.bg | |
| Уебсайт | www.borovan.net |
| Борован в Общомедия | |
Името на село Борован редактиране
Името на село Борован вероятно датира от ранното българско средновековие и е произлязло от изчезналото вече от употреба старинно име на човек, който се е казвал Борован. Дали този човек е бил основател на селото, негов храбър герой или владетел – това все още не е ясно. Личното име Борован е образувано от Боро и -ован, както са образувани имената Брато -ван, Добро -ван, Мило -ван, Радо -ван, Пръ -ван и пр. А БОРО е съкратено от двуосновното лично име БОРИВОЙ – „да бъде борец воин, да побеждава воини“. Личното име Борован е засвидетелствано в старобългарски писмени паметници от XIII век. Името се среща и в османски регистри за данъкоплатци българи. Така в един списък от 1670 г., който се отнася за жители от Разградско, е споменат българинът Борован, син на Пейко (вж. Турски документи от 1670 г. в Нар. библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Ориент. отдел). След тази дата името Борован е вече изчезнало от употреба или се среща все по-рядко. Но това лично име е запазено в някои имена на местности като Борован кая – в землището на с. Църквище, Пирдопско, в Горни и Долни Борованец в землището на с. Якоруда, Разложко и др.
История редактиране
Община Борован е разположена в северозападната част на Република България, в котловината на Дунавската равнина, с надморска височина 250 – 350 м. Заема площ от 212 кв. км и граничи с общините Враца, Хайредин и Бяла Слатина и е една от съставните общини на Област Враца.
Районът на Борован е обитаван от човешки същества още през каменно-медната епоха (V хил. пр. Хр). Известни са две селища от този период – в местностите „Лапчовец“ и „Езерото“, където са намерени кремъчни и каменни оръдия с разнообразни форми и богата украса. Следи от бронзовата епоха са открити в местността „Васков чукар. Установено е, че през I хил. пр. Хр. в района на Борован съществуват две тракийски селища и два тракийски надгробни некропола, съответно в местностите „Езерото“ и „Тиев лъг“. Намерени са тракийско въоръжение и железни юзди, датиращи от II век пр. Хр.[2]
Днешното село Борован лежи върху останките на голямо трако-римско селище, за което свидетелстват откритите гробове (I-IV век), глинени съдове и римски монети. На височината на Борованската могила са запазени част от основите на стените и кулите на късноримската крепост. Открити са останки и от средновековно българско селище.[2]
Името на Борован датира от българското средновековие. В документ от 1614 г. (Тимарски регистър) е открит списък с имената на 325 жители на село Борован, сред които 5 свещеници, вероятно по това време съществуват църква и килийно училище за подготовка на свещеници и учители. През 1820 г. в Борован е открито едно от първите във Врачанския край светски училища. През 1834 г. борованчани построяват дървена църква, наречена „Св. Параскева“, а през 1843 г., каменна.[2] Храмът „Св. Николай“ е изграден през 1872 г. и век по-късно е обявен за паметник на културата.
На 18 май (ст.стил) 1876 г. през селото преминава Христо Ботев със своята чета на път от Козлодуйския бряг за Врачанския балкан. Този маршрут е включен по-късно като част от мемориалния комплекс „Ботев път“ и по него всяка година преминават стотици Ботеви поклонници.
Село Борован е освободено от османска власт на 25 октомври 1877 г. от Лейбгвардейския хусарски полк под командването на полк. Барон Майендорф. След Освобождението, Борован се превръща в едно от най-големите села във Врачанско. Населението му нараства от 4295 души през 1910 г. на 5905 през 1946 г. Основен поминък е земеделието. Отглеждат се предимно зърнени култури, царевица и слънчоглед. Функционират модерно оборудвана маслобойна, фабрика за маджун, няколко мелници. Прочута със своите вкусови качества става борованската боза.
През 1902 г. в Борован е открита пощенска станция, а пет години по-късно е основано читалище „Будилник“, преименувано през 1944 г. на „Цани Иванов“. На 1 юни 1972 г. е открита новата сграда на читалището и паметника „Конника“, посветен на загиналите в Септемврийското въстание.
Забележителности – Борованска могила (423 м), обявена през 1961 година за природо-исторически обект. Едноименният хълм на Антарктида Borovan Knoll е наименуван в чест на село Борован.[3][4]
През лятото на 1950 година, по време на колективизацията 280 души от селото правят неуспешни опити да напуснат създаденото малко по-рано трудово кооперативно земеделско стопанство.[5]
Политика редактиране
Кметове на общината през последните 20 години.
- 2019 – 2023 – Десислава Тодорова – Отстранена от ОИК на 9.1.2022 г. (Местна коалиция „СДС+ДПС“) печели на втори тур с 51% срещу Иван Костовски (ПП ГЕРБ)
- 2011 – 2015 – Десислава Тодорова Коалиция „За Борован+ДПС“
- 2007 – 2011 – Петър Цветковски (БСП)
- 2003 – 2007 – Петьо Гацински (Българска социалдемокрация) печели на втори тур с 52% срещу Петър Цветковски (БСП).
- 1999 – 2003 – Петър Цветковски (БСП, Бългаска Евролевица, БКП Георги Димитров, БЗС Александър Стамболийски 1899) печели на втори тур с 56% срещу Тихомир Поповски (БСДП).
- 1995 – 1999 – Петър Цветковски (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 62% срещу Георги Попадински (БЗНС – единен).
Обществени институции редактиране
- Читалище „Цани Иванов“
- Художествена галерия „Владимир Ганецовски“
- Библиотека
- Музейна сбирка
Спорт редактиране
Футболният отбор на селото се казва ФК Торпедо (Борован).
Редовни събития редактиране
Професионално образование редактиране
Професионална гимназия по транспорт е единственото училище за средно образование на територията на общината. В него се обучават ученици по две специалности.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ Borovan Knoll. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica
- ↑ Л. Иванов. Български имена в Антарктика. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2021. ISBN 978-619-90008-5-4
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 157.
Външни препратки редактиране
- Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000. Карта на с. Борован и региона
- HAMILTON, F. E. IAN. Bulgaria: Land of Change // The Geographical Magazine. 1965 г. Посетен на 10.2.2015. Borovan is well above average size for a Bulgarian village, for it has 5900 inhabitants; otherwise it is typical... (на английски)
- Името на село Борован
