Борован (община)

община в област Враца

Община Борован се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца.

Борован (община)
Общи данни
ОбластОбласт Враца
Площ210.729 km²
Население5 822 души
Адм. центърБорован
Брой селища5
Сайтwww.borovan.bg
Управление
КметИван Костовски
(Възраждане; 2023)
Общ. съвет13 съветници
  • „Възраждане“ (7)
  • ДПС (4)
  • „Български гласъ“ (1)
  • БСП (1)
Борован (община) в Общомедия
Географска карта на община Борован

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в централната част на област Враца. С площта си от 210,729 km2 заема 8-о място сред 10-те общините на областта, което съставлява 5,82% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води

редактиране

Релефът на общината е равнинен, а в най-южната част слабо хълмист. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западната Дунавска равнина и много малка част в Западния Предбалкан.

Югозападно от село Нивянин, в големия завой на река Скът на територията на общината попада част от уединената височина Борованска могила с максимална височина от 423 m. По нейното северно подножие условно се прокарва границата между Западната Дунавска равнина и Западния Предбалкан.

Останалата част от община Борован се заема от обширната равнинна част на Западната Дунавска равнина, като малкото на брой малки реки и суходолия текат в плитки и широки долини. Северозападно от село Сираково, в долината на река Сираковска бара (десен приток на река Бързина) се намира най-ниската ѝ точка – 110 m н.в.

Цялата територия на общината попада във водосборния басейн на река Скът, която протича с част от горното си течение в най-южната ѝ част, северно от възвишението Борованска могила. Друга по значителна река е Бързина (ляв приток на Скът), която води началото си южно от село Малорад, преминава през селото, след което напуска територията на общината. На множество малки реки и дерета са изградени микроязовири („Велчов лъг“, „Братковец“, „Тихов лъг“, „Корея“ и др.), водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи.

Населени места

редактиране

Общината има 5 населени места с общо население 4839 жители към 7 септември 2021 г.

Населено място
(старо име)
Население (преброяване
от НСИ от 2021-09-07)[1]
Население по настоящ адрес
(ГРАО от 15 септември 2024)[2]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Борован 1878 2169 81,458 26.63
Добролево (Добралево) 772 878 34,115 25.74
Малорад 1648 1697 55,048 30.83
Нивянин (Джурилово) 374 463 31,01 14.93
Сираково 167 219 9,098 24.07
Общо за общината: 4839 5426 210,729 25.75
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Административно-териториални промени

редактиране
  • Указ № 3/11 януари 1950 г. – преименува с. Джурилово на с. Нивянин;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Добралево на с. Добролево.

Население

редактиране
Численост
Община Борован
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 11817 16312 15068 13443 11311 9179 8086 7150 5714 4839
Източници: Национален Статистически Институт, [1][1]
Възрастов състав
Население по възрастови групи към септември 2021 година[1]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
4839 279 318 276 292 206 240 264 244 271 305 319 287 278 331 380 283 157 109
Етнически състав
Етноси в община Борован (2011)
Етническа група
българи
  
92,16%
цигани
  
7,02%
турци
  
0,14%
други и неопределени
  
0,68%

Жители по етническа група от общо 5114 самоопределили се (към 2011 година):[3]

Политика

редактиране
  • На 9 септември 2006 г. е регистриран футболният клуб „Шипка-2006“ в с. Малорад
  • Празникът на общината е на 25 октомври. На същия ден през 1877 г. селото е освободено от турско владичество.
  • По случай Ботевите празници през 2006 г.на 29 май 2006 г. в Борован е поставен паметник на Христо Ботев с парк около него на пътя, по който е минал революционерът.

През 2006 и 2007 година от общината се организира за Ботевите празници митинг-заря, с което се завръщат старите традиции по отдаване на почит към загиналите за свободата на България.

От 2004 г. в община Борован има улично осветление

През 2006 година от ПУДООС бяха одобрени 400 000 лв. за реализиране на проекта „Изграждане на главен канализационен колектор“ в с. Борован. С това се решава проблемът за отпадните води и изграждане на канализация на селото.

Само за 2007 година в община Борован са усвоени от външно финансиране 1 030 000 лв. През 2007 година за община Борован са реализирани значими проекти като асфалтиране на улици по програма ФАР за 162 000 евро, изграждане на КИЦ по програма ФАР за 23 000 евро, реализиране на програма за организиране на сметосъбирането в общината за 160 000 лв., целеви средства за асфалтиране на участъци от четвъртокласната пътна мрежа Борован – Малорад – Рогозен за 157 300 лв. и в с. Добролево от моста до главен път II-15 за 30 000 лв.

Транспорт

редактиране

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 27,4 km:

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране