Враца (община)
Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца.
Община Враца | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Враца |
Площ | 706,236 km² |
Население | 75 368 души |
Адм. център | Враца |
Брой селища | 23 |
Сайт | vratza.bg |
Управление | |
Кмет | Калин Каменов (ГЕРБ; 2015) |
Общ. съвет | 37 съветници
|
Община Враца в Общомедия |
География
редактиранеПоложение
редактиранеОбщината е разположена в югозападната част на област Враца. С площта си от 706,236 km2, което съставлява 19,52% от територията на областта, заема 1-во място сред нейните 10 общини. Граничи със следните общини:
- на северозапад – община Криводол;
- на североизток – община Борован и община Бяла Слатина;
- на югоизток – община Роман;
- на юг – община Мездра;
- на югозапад – община Своге от Софийска област;
- на запад – община Вършец от област Монтана.
Релеф
редактиранеРелефът на общината е твърде разнообразен – на юг планински, в централните части хълмист и ниско планински, на север равнинен. Територията на общината попада в 3 физикогеографски области на България – Западна Стара планина, Западен Предбалкан, Западна Дунавска равнина.
Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят северните и североизточни части на Врачанска планина, заемаща най-южната част общината, където се намира и най-високата точка на общината – 1430 m, разположена югозападно от хижа „Пършевица“.
Средната част от територията на община Враца попада в пределите на Западния Предбалкан, като тук преобладаващият релеф е хълмистия. Тук са обособени 4 броя ниски възвишения и ридове, които попадат изцяло или частично в пределите на общината. На северозапад е възвишението Милин камък (463 m), разположено между долините на реките Въртешница и Скът. Североизточно от него, в големия завой на река Скът, източно от село Оходен се издига уединената височина Борованска могила (423 m), която частично попада в пределите на общината. Югоизточно от нея, по границата с община Бяла Слатина се простират северозападните части на рида Врачански Венец с максимална височина Орлов връх (506 m), разположен южно от село Върбица. Южно от възвишенията Милин камък и Врачански Венец в посока изток-запад, основно по границата с община Мездра се издига рида Веслец с Маняшки връх (781 m), разположен северно от село Костелево. Между Врачанска планина на югозапад, рида Веслец на изток и възвишението Милин камък на север в посока от югоизток на северозапад се простира обширното и равно Врачанско поле, което е широко отворено на северозапад към долината на река Ботуня (десен приток на Огоста). Неговата надморска височина варира от около 400 m на югоизток до 250 m на северозапад.
Най-северната част на общината, северно от възвишението Милин камък е заета от южните части на Западната Дунавска равнина, като тук релефът е равнинен. Северозападно от село Три кладенци, в долината на река Рибине (десен приток на Огоста) се намира най-ниската точка на общината – 135 m н.в.
Води
редактиранеТериторията на общината попада в пределите на три водосборни басейна – на реките Огоста, Скът и Искър. Югозападната, западната и северозападна част принадлежи към водосборния басейн на река Огоста. Тук основна водна артерия е рака Въртешница, която извира от Врачанска планина, протича на северозапад през Врачанското поле, северозападно от село Лиляче напуска общината и след около 3 km в град Криводол се влива отдясно в река Ботуня (десен приток на Огоста). Най-северната част се отводнява от река Рибине (десен приток на Огоста), която води началото си от възвишението Милин камък, тече на северозапад и след село Три кладенци напуска общината. Източната част на общината се отводнява от най-горното течение на река Скът. Тя извира от рида Веслец южно от село Тишевица, тече на север-северозапад и след село Оходен, след като заобиколи почти изцяло уединената височина Борованска могила напуска общината. Най-югоизточната част на община Враца се отводнява от малки и къси реки и дерета, които се вливат отляво в река Искър.
На територията на община Враца има изградени множество микроязовири („Дъбник“, „Влашки дол“, „Агов дол“, „Лиляче“, „Чирен 3“, „Мраморчица“, „Върбица 2“, „Кираджията“, „Девене“, „Три кладенци“ и др.), водите на които основно се използват за напояване на земеделските земи
Забележителности
редактиранеПриродните забележителности на територията на община Враца са пещерата „Леденика“, проходът Вратцата, Мемориалният комплекс „Ботев път“, Божият мост край село Лиляче, водопадите „Скакля“ и „Боров Камък“ и природен парк „Врачански Балкан“. Те превръщат общината в уникална и желана туристическа дестинация за любителите на планината, алпинизма, религиозния туризъм, пара и делта-планеризма, спелеологията и селския и еко туризъм. На разположение на туристите са ски пистите около хижа „Пършевица“, многобройните екопътеки и пешеходни маршрути.
Населени места
редактиранеОбщината се състои от 23 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) |
Баница | 836 | 37,395 | Горно Пещене | 289 | 25,923 | Нефела | 560 | 5,364 |
Бели извор | 595 | 28,038 | Девене | 817 | 44,064 | Оходен | 169 | 19,151 |
Веслец | 181 | 14,929 | Згориград | 1527 | 27,602 | Паволче | 593 | 16,695 |
Вировско | 232 | 23,476 | Костелево | 695 | 22,631 | Тишевица | 400 | 22,725 |
Власатица | 279 | 13,141 | Лиляче | 717 | 32,505 | Три кладенци | 637 | 28,199 |
Враца | 50 666 | 154,288 | Лютаджик | 117 | 34,899 | Челопек | 425 | 20,811 |
Върбица | 370 | 26,833 | Мало Пещене | 47 | 7,436 | Чирен | 629 | 48,512 |
Голямо Пещене | 447 | 32,334 | Мраморен | 514 | 24,649 | ОБЩО | 61742 | 706,236 |
Административно-териториални промени
редактиране- МЗ № 2709, обн. 31.07.1942 г. – заличава селата Българска Бяла и Мало Бабино и ги обединява в населено място с. Бели извор
- МЗ № 2918, обн. 11 януари 1943 г. – заличава с. Метковец и го присъединява като квартал на гр. Враца
- МЗ № 593, обн. 03.04.1945 г. – обединява н.м. Веслеца (от гр. Враца), н.м. Мраморен (от с. Мраморен) и н.м. Върбешки Веслец (от с. Върбешница) и ги признава за ново населено място с. Веслец
- Указ № 960, обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Кула на с. Кулата; преименува с. Малко Пещене на с. Мало Пещене
- Указ № 757, обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Бистрец и Кулата и ги присъединява като квартали на гр. Враца
- Указ № 2294, обн. 26.12.1978 г. – отделя кварталите Бистрец и Кулата от гр. Враца и ги признава за отделни населени места с. Бистрец и с. Кулата
- Указ № 583, обн. 14.04.1981 г. – заличава селата Бистрец и Кулата и отново ги присъединява като квартали на гр. Враца
- Указ № 19, обн. 22.02.2005 г. – отделя с. Върбица и землището му от община Бяла Слатина и го присъединява към община Враца
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 73 894 | 64 334 | 61 | 2215 | 207 | 258 | 6819 | 100.00 | 87.06 | 0.08 | 2.99 | 0.28 | 0.34 | 9.22 |
Враца | 60 692 | 53 275 | 54 | 1045 | 185 | 216 | 5917 | Враца | 87.77 | 0.08 | 1.72 | 0.30 | 0.35 | 9.74 |
Згориград | 1681 | 1624 | 0 | 0 | 3 | 3 | 51 | Згориград | 96.60 | 0.00 | 0.00 | 0.17 | 0.17 | 3.03 |
Баница | 1149 | 642 | 184 | 3 | 316 | Баница | 55.87 | 16.01 | 0.26 | 27.50 | ||||
Девене | 1032 | 902 | 75 | 8 | 45 | Девене | 87.40 | 7.26 | 0.77 | 4.36 | ||||
Лиляче | 857 | 831 | 8 | 6 | 10 | Лиляче | 96.96 | 0.93 | 0.70 | 1.16 | ||||
Три кладенци | 812 | 590 | 3 | 198 | 19 | Три кладенци | 72.66 | 0.36 | 24.38 | 2.33 | ||||
Костелево | 782 | 730 | 0 | 0 | 0 | 3 | 49 | Костелево | 93.35 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.38 | 6.26 |
Чирен | 742 | 711 | 0 | 6 | 24 | Чирен | 95.82 | 0.00 | 0.80 | 2.42 | ||||
Бели извор | 698 | 358 | 70 | 3 | 266 | Бели извор | 51.28 | 10.02 | 0.42 | 38.10 | ||||
Паволче | 696 | 676 | 0 | 0 | 18 | Паволче | 97.12 | 0.00 | 0.00 | 2.58 | ||||
Мраморен | 650 | 629 | 0 | 0 | 3 | 3 | 15 | Мраморен | 96.76 | 0.00 | 0.00 | 0.46 | 0.46 | 2.30 |
Нефела | 522 | 286 | 227 | 4 | 3 | Нефела | 54.78 | 43.48 | 0.76 | 0.57 | ||||
Тишевица | 512 | 396 | 107 | 6 | Тишевица | 77.34 | 20.89 | 1.17 | ||||||
Челопек | 502 | 496 | 0 | 0 | 0 | 0 | 6 | Челопек | 98.80 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 1.19 |
Голямо Пещене | 476 | 397 | 75 | 0 | 1 | Голямо Пещене | 83.40 | 15.75 | 0.00 | 0.21 | ||||
Върбица | 474 | 273 | 148 | 50 | Върбица | 57.59 | 31.22 | 10.54 | ||||||
Горно Пещене | 368 | 363 | 0 | 0 | 4 | Горно Пещене | 98.64 | 0.00 | 0.00 | 1.08 | ||||
Власатица | 354 | 329 | 0 | 22 | 1 | Власатица | 92.93 | 0.00 | 6.21 | 0.28 | ||||
Вировско | 304 | 255 | 0 | 44 | 4 | Вировско | 83.88 | 0.00 | 14.47 | 1.31 | ||||
Оходен | 234 | 226 | 0 | 6 | 0 | 0 | 2 | Оходен | 96.58 | 0.00 | 2.56 | 0.00 | 0.00 | 0.85 |
Веслец | 166 | 161 | 0 | 0 | 0 | 0 | 5 | Веслец | 96.98 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 3.01 |
Лютаджик | 137 | 130 | 0 | 0 | 0 | 0 | 7 | Лютаджик | 94.89 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 5.10 |
Мало Пещене | 54 | 54 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Мало Пещене | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Вероизповедания
редактиранеЧисленост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 73 894 | 100.00 |
Православие | 45 565 | 61.66 |
Католицизъм | 296 | 0.40 |
Протестантство | 196 | 0.26 |
Ислям | 51 | 0.06 |
Друго | 63 | 0.08 |
Нямат | 3794 | 5.13 |
Не се самоопределят | 4136 | 5.59 |
Непоказано | 19 793 | 26.78 |
Политика
редактиранеОбщински съвет
редактиранеСъстав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]
Партия или сдружение | 2003 | 2007 | 2011 | 2015 | 2019 |
---|---|---|---|---|---|
Избирателна активност по време на изборите | 36,59 % | 40,87 % | 48,66 % | 49,93 % | |
Общ брой места | 37 | 37 | 37 | 37 | 37 |
ГЕРБ | 16 | 15 | 14 | 16 | |
Българска социалистическа партия | 8 | 7 | 6 | 5 | |
Местна коалиция Български демократичен център - БДЦ (АБВ, ЗС Александър Стамболийски, РДП) | 4 | ||||
Местна коалиция "Българи за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията (БАСТА)" (ПП БАСТА, ПП ДПС, ПП НДСВ, ПП Политическо движение Социалдемократи, ПП Новото време) | 3 | ||||
Демократична България - обединение (Да България, ДСБ, Зелено движение) | 2 | ||||
Земеделски народен съюз | 2 | ||||
ПП Съюз на демократичните сили | 2 | ||||
Либерален алианс – Има бъдеще за Враца | 4 | ||||
Коалиция „Народен съюз за Враца“ | 4 | ||||
Реформаторски блок | 3 | ||||
ВМРО – Българско национално движение | 2 | 3 | 3 | ||
Български демократичен център | 2 | 3 | |||
Земеделски народен съюз | 3 | 2 | |||
Коалиция „ВМРО – БНД, Движение за европейска интеграция“ | 3 | ||||
Национално движение „Симеон Втори“ | 3 | 5 | 2 | ||
Движение „Свободен избор“ | 2 | ||||
Иван Николов Узунов – независим | 1 | 1 | |||
Коалиция „Синята коалиция, ВМРО – НИЕ“ | 1 | ||||
Атака | 4 | 1 | |||
Коалиция „Граждани за единство, равенство и просперитет – ГЕРП“ (Движение за права и свободи, Българска социалдемократическа партия, Либерален алианс) |
2 | ||||
Коалиция „БСП и ...“ | 13 | ||||
Коалиция „ВМРО – БНД, Съюз на свободните демократи“ | 5 | ||||
Съюз на демократичните сили | 3 | ||||
Движение „Гергьовден“ | 3 | ||||
Обединена коалиция Враца 2007 | 2 | ||||
Българска социалдемокрация | 1 | ||||
Коалиция „Български демократичен съюз – Радикали, Християнсоциален съюз, ВМРО – БДД“ | 1 | ||||
Евророма | 1 | ||||
Движение за национално възраждане „Оборище“ | 1 | ||||
Движение „Напред България“ | 1 | ||||
Рома | 1 | ||||
Партия на българските жени | 1 |
Общински кмет
редактиране- 2003 – 2007 г. – Воислав Бубев.
Печели Местни избори 2003 като (независим) печели на втори тур с 60% срещу Румен Стоманярски (БСП).
- 1995 – 2003 г. – Румен Стоманярски.
Печели Местни избори 1999 издигнат от (Обединение за Враца) на първи тур с 56% срещу Милена Найденова (ОДС плюс).
Печели Местни избори 1995 издигнат от (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) на първи тур с 57% срещу Христо Койчев (СДС).
Награди
редактиранеПобедител в категория „Паркове и градска среда“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Калин Каменов за опазване и разширяване на зелените системи и превръщането им в любимо място за отдих.
Транспорт
редактиранеПрез общината от югоизток на северозапад преминава участък от 25,3 km от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин.
През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 134 km:
- участък от 21,5 km от Републикански път I-1 (от km 129,3 до km 150,8);
- участък от 8,9 km от Републикански път II-13 (от km 28,7 до km 36,7);
- началният участък от 25,6 km от Републикански път II-15 (от km 0 до km 25,6);
- началният участък от 16,6 km от Републикански път III-101 (от km 0 до km 16,6);
- целият участък от 16,4 km от Републикански път III-1002;
- целият участък от 17,6 km от Републикански път III-1004;
- последния участък от 27,4 km от Републикански път III-1306 (от km 37,6 до km 65,0).
Топографски карти
редактиране- Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-36. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 октомври 2018. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 октомври 2018. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 4 октомври 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Враца“ // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Враца“ // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Враца“ // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2018.
Литература
редактиране- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно община Враца
- ((bg)) Официален сайт