Боян Вълчев

български езиковед

Боян Йорданов Вълчев е български филолог, професор, преподавател в областта на историята на българския книжовен език, съвременния български език, езиковата култура, теорията на книжовните езици, историята на филологическата мисъл и др.

Боян Вълчев
български езиковед
Роден
16 април 1951 г. (73 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вСофийски университет
Известен с„От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици“ (2009)
Семейство
БащаЙордан Вълчев

Биография

редактиране

Роден е на 16 април 1951 г. в София, е син на писателя Йордан Вълчев.[1]

Доцент (1994) и професор (2009) в Катедрата по български език към Факултет по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1]

Кандидат на филологическите науки (днес – доктор) с дисертация на тема „Георги Раковски - строител на българския книжовен език и филолог“ (1990). Доктор на филологическите науки (днес - дн) с дисертация на тема „Възрожденските граматики на българския език“ (2007).

Гост-професор във Филологическия факултет на Кьолнския университет в течение на повече от десетилетие.[2][3]

Председател на Общото събрание на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. [4] Председател на секция Филологически науки на Съюза на учените в България[5] и председател на целия Съюз на учените в България (май-декември 2015)[6][7] Главен редактор на сп. „Език и литература“ (от 2005 г.).[8]

Идеи и участие в обществени дискусии

редактиране

Проф. Вълчев е противник на идеята да се приема какъвто и да е закон за българския език[9].

Той е най-големият критик на матурата по български език и литература, която смята за лошо подготвена и некачествено провеждана, със слаба ефективност [10].

Проф. Вълчев е за разделянето на изучавания в средното образование предмет „Български език и литература“ на два отделни предмета, защото на практика „български език се учи между пети и седми клас, когато се преподават филологически знания за езика, а не се изграждат умения“ [11]

Поддържа идеята за осъвременяването на списъка с произведения, изучавани по литература в училище [12].

Библиография

редактиране

Монографии

редактиране

Избрани студии и статии

редактиране

Източници

редактиране
  1. а б Видински алманах // vidin-almanac.bg.
  2. Angela Sommersberg, „Ängstlich, pünktlich, frech“, Kölner Stadt-Anzeiger, 11 май 2009. ((de))
  3. Prof. Dr. Boian Valtchev, сайт на Института по славистика на Кьолнския университет. ((de))
  4. Покана за Общо събрание, сайт на Факултета по славянски филологии на Софийския университет, 22 октомври 2012.
  5. Секция Филологически науки, сайт на Съюза на учените в България.
  6. май 2015.htm „Заседание на общото събрание на пълномощниците на СУБ“, сайт на СУБ, 1 юни 2015 г.
  7. „Накратко“ Архив на оригинала от 2020-12-01 в Wayback Machine., в. „Сега“, бр. 5462 (288), 14 декември 2015 г.
  8. Нашите автори Архив на оригинала от 2013-09-05 в Wayback Machine., сп. „Език и литература“.
  9. „Езикът не може да се регулира със закони“, в. „Монитор“, 13 септември 2011 г.
  10. „Задачите за матурата бяха като от аматьори“, в. „24 часа“, 29 май 2012 г.
  11. „Филолози искат българският език и литературата да са отделни предмети“, Mediapool.bg, 18 май 2012 г.
  12. „Проф. Боян Вълчев, преподавател в Софийски университет: Училището слага релси на фантазията, в. „Политика“, 11 март 2011 г.
  13. Татяна Александрова, „Нов обобщаващ труд върху историята на българската филологическа мисъл“[неработеща препратка], рец. в сп. Език и литература, 2009, кн.3-4
  14. Владислав Миланов, „Към езика трябва да се отнасяме не като негови господари, а като добри стопани – …“, рец. в сп. Език и литература, 2010, кн.3-4
  15. Илияна Горанова, „Възгледите на един лингвист за обучението по български език (в университета и в средното училище)“, рец. в електронно списание LiterNet, 11 декември 2012, № 12 (157)
  16. Марин Бодаков, Рецензия за „Българският език в училището“, в. „Култура“, бр. 1 (2707), 11 януари 2013
  17. Отличени учени в конкурса на СУБ за високи научни постижения` 2009, сайт на Съюза на учените в България.

Външни препратки

редактиране