Боян Трайков
Боян Георгиев Трайков е български журналист, народен деятел на изкуството и културата.
| Боян Трайков | |
| Роден | 31 март 1932 г. |
|---|---|
| Починал | 16 октомври 2014 г. |
| Професия | журналист |
| Националност |  България |
| Жанр | публицистика |
| Народен представител в: VII НС VIII НС IX НС | |
Биография
редактиранеРоден е на 31 март 1932 година във Варна.[1] Син е на политика Георги Трайков. През 1956 година завършва Софийския университет със специалност „Журналистика“.[2] Работи в редакцията на в. „Народна младеж“ като кореспондент, литературен сътрудник и заместник отговорен редактор. От 1961 г. е член на БКП. През 1965 г. е кореспондент на БТА в Полша.[3].
През 1966 година е сред хората, които възстановяват издаването на вестник „Поглед“. Сътрудничи на „Народна младеж“.[4] От 1969 до 1973 г. е кореспондент на БТА в Париж. Работи също в Комитета за телевизия и радио, Българското национално радио. От 1973 до 1977 година е заместник генерален директор на Комитета за радио и телевизия. От 1977 до 1981 година е генерален директор на БНР. От 1981 до 1990 година е главен директор на БТА.[5][1]
Съюзът на българските журналисти два пъти го награждава за неговата дейност. През 1979 година организацията му връчва първа награда за приносите му в публицистиката на международна тематика, а през 1983 година Трайков получава специална награда за своята професионална журналистическа дейност.[2] От 1976 до 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. и член на ЦК на БКП. Член е на Президиума на Националния съвет на Отечествения фронт от 23 юни 1982 г., като е преизбран на 16 май 1987 г.
С решение на Комисия по досиетата от 8 октомври 2008 г. е разкрит като агент и секретен сътрудник на Държавна сигурност в периода 1950 – 1973 г., известен под псевдонимите „Ивайло“ и „Тибо“.[1]
Боян Трайков е съпруг на балерината Вера Кирова.
Отличия
редактиране- 1977 г. – удостоен е със званието „Заслужил деятел на културата“[6]
- 1967 г. – удостоен е с орден „Кирил и Методий“ II степен[2]
- 1982 и 1986 г. – удостоен е с орден „Народна република България“[2]
Библиография
редактиране- 1960 – „Акция К-8“;
- 1961 – „Юрий Гагарин на българска земя“;
- 1964 – „Владетел на океаните“;
- 1973 – „Франция-1973“;
- 1984 – „Заговорът на новите кръстоносци“;
- 1984 – „Мистификация, д-р Мартела!“;
- 1986 – „Атентатът срещу разведряването“;
- 1999 – „Превратът – 10 ноември 1989“.
Източници
редактиране- ↑ а б в Решение № 50/8 октомври 2008 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА
- ↑ а б в г Отиде си журналистът Боян Трайков // News.bg. Посетен на 31 март 2015.
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 91
- ↑ Издъхна журналистът Боян Трайков // БНР. Посетен на 31 март 2015.
- ↑ Почина журналистът Боян Трайков // БНР. Посетен на 31 март 2015.
- ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.