Броненосни крайцери тип „Сан Джорджо“
Сан Джорджо (на италиански: San Giorgio) са серия броненосни крайцери на Италианския флот от началото на XX век. Те са усъвършенствана версия на крайцерите тип „Пиза“. Всичко от проекта са построени са две единици: „Сан Джорджо“ (на италиански: San Giorgio) и „Сан Марко“ (на италиански: San Marco). Това са последните и най-мощни броненосни крайцери в италианския флот.
| Броненосни крайцери тип „Сан Джорджо“ Classe San Giorgio | |
 Броненосният крайцер „Сан Марко“ | |
| Флаг |  Италия |
|---|---|
| Клас и тип | Броненосни крайцери от типа „Сан Джорджо“ |
| Следващ тип | няма |
| Предшестващ тип | Броненосни крайцери тип „Пиза“ |
| Производител | Regio Cantiere di Castellammare di Stabia в Кастеламаре ди Стабия, Италия |
| Построени | 2 |
| В строеж | 1905 г. – 1911 г. |
| В строй | 1910 г. – 1943 г. |
| Утилизирани | 1 |
| Загуби | 1 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 10 167 t (нормална); 11 300 t (пълна) „Сан Марко“: 10 969 t (нормална); 11 900 t (пълна) |
| Дължина | 140,9 m |
| Дължина между перпендикулярите | 131,0 m |
| Ширина | 21 m |
| Газене | 7,3 m („Сан Марко“: 7,8 m) |
| Броня | на борда: 83 – 200 mm; на палубата: 50 mm; кули ГК: 51 – 200 mm; кули СК: 160 mm; на бойната рубка: 180 – 254 mm |
| Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; „Сан Марко“: 4 парни турбини Parsons; 14 водотръбни котела Blechynden „Сан Марко“: Babcock & Wilcox |
| Мощност | 19 595 к.с. 14 500 КВ; „Сан Марко“: 23 030 к.с. (17 200 КВ) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 23 възела (43 km/h) |
| Далечина на плаване | 6270 морски мили при 10 възела ход „Сан Марко“: 4800 морски мили при 10 възела ход |
| Екипаж | 698 – 705 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 2×2 254 mm; 4×2 190 mm; 16×1 76 mm; 8×1 47 mm |
| Торпедно въоръжение | 3×1 450 mm ТА |
| Други | 4 картечници |
| Броненосни крайцери тип „Сан Джорджо“ в Общомедия | |
Конструкция
редактиране
При предишния проект, поради ниските бордове, корабите са заливани от водата. За да се направят по-мореходни, новият тип крайцери получават полубак. Другата разлика е наличието на четвърти комин, нарасналата до почти 11 000 тона водоизместимост и парните турбини на „Сан Марко“, въпреки които не е премината границата от 24 възела скорост.
Представители на проекта
редактиране| Име | Заложен | Спуснат на вода | Влязъл в строй | История |
|---|---|---|---|---|
| „Сан Джорджо“ San Giorgio |
24 юни 1905 | 5 май 1908 | 1 септември 1909 | потопен от екипажа, за да се предотврати пленяването му на 22 януари 1941 г. в Битката за Тобрук. След това корабът е изваден през март 1943 и служи като ремонтен кораб в британския флот като HMS San Giorgio. При буксирането на корпуса му, за последваща утилизация, потъва през 1952 година. |
| „Сан Марко“ San Marco |
20 февруари 1905 | 15 септември 1908 | 1 септември 1909 | На 5 май 1938 г. е използван като кораб-мишена в залива на Неапол при учебни стрелби, чийто свидетел е и Адолф Хитлер, дистанционно управляем от разрушителя „Аудаче“ (бивш японски „Кавакадзе“ от типа „Уракадзе“). След излизането на Италия от съюза на страните на „оста“, на 9 септември 1943 г. е пленен и потопен през същия месец на входа на пристанището на Специя от немските окупационни войски, за да се блокира достъпа на тежки противникови кораби до него. През 1949 г. корпусът е изваден и предаден за скрап. |
Галерия
редактиране-
„Сан Джорджо“ провежда стрелби със СК, 1912 г. -
Горящият „Сан Джорджо“ в Тобрук на 22 януари 1941 г. -
Корпусът на „Сан Джорджо“ по-късно през 1941 г.
Литература
редактиране- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М, АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-907-3.
Външни препратки
редактиране- SAN GIORGIO armoured cruisers (1910 – 1911) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Броненосни крайцери тип „Сан Джорджо“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Сан-Джорджио““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |