Отваря главното меню

Будимирци (на македонска литературна норма: Будимирци) е село в Северна Македония, община Новаци.

Будимирци
Будимирци
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.0567° с. ш. 21.7308° и. д.
Будимирци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Новаци
Географска област Мариово
Надм. височина 857 m
Население 30 души (2002)
МПС код BT

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в южната част на Северна Македония, в Битолско Мариово, от дясната страна на река Църна. Землището на селището опира о държавната граница с Гърция на планината Нидже. Селото е планинско, на надморска височина от 800 метра. Лежи на локален пат, a от град Битоля е отдалечено 53 km. Землището му е голямо и обхваща площ от 40,1 km2, от които гори 1936,3 ха, пасища 1903,3 ха и обработваема земя 737,8 ха.[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 24 2 2 1361
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 33 969
Дефтер № 73 от 1519 г. 63 12 2 3020
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 56 9 3253
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 68 7 1 2253

В XIX век Будимирци е село в Прилепска кааза, Мориховска (Мариовска) нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Будинсвици (Boudinsvitzi) е посочено като село с 45 домакинства със 184 жители българи и 6 цигани.[2] Църквата „Свети Никола“ е от 1878 година.[3] Край селото, в местността Търново, е разположен и старият манастир „Свети Димитър“.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Будимерци има 618 жители, от които българи християни - 500, власи - 110 и цигани – 8.[5]

В началото на XX век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Будимирци има 480 българи патриаршисти гъркомани.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Будимирци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според Георги Трайчев Будимирци има 65 къщи с 618 жители българи гъркомани.[8]

Преброявания в Югославия и Северна Македония[1]Редактиране

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 530 520 521 396 188 85 42 30
македонци 520 520 395 185 85 42 30
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 1 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 0 0 1 3 0 0 0

Според преброяването от 2002 година селото има 30 жители.

Националност Всичко
македонци 30
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Будимирци
Починали в Будимирци
  •   Петър Тодоров Василев (Бучуков), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[9]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в Будимирци (Budimirci) - Битолско Мариово. // Итар Пејо. Посетен на 26 февруари 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80-81.
  3. Св. Никола, с. Будимирци (Church St. Nikola, village Budimirci). // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г.
  4. Св. Димитриј, Манастир во месноста Трново (Monastery St. Dimitrij in Trnovo). // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 148-149.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 831.
  8. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20; а.е. 285, л. 55