Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Буново (Област Кюстендил).

Буново е село в Западна България. То се намира в Община Мирково, Софийска област.

Буново
Изглед към центъра на Буново от църковния двор
Изглед към центъра на Буново от църковния двор
Общи данни
Население 294 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 49,711 km²
Надм. височина 600 m
Пощ. код 2074
Тел. код 07187
МПС код СО
ЕКАТТЕ 7051
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Мирково
Цветанка Йотина
(ДСБ, СДС, ВМРО-БНД, …)
Буново в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Буново се намира в планински район на 55 км източно от София. Разположено в Златишко-Пирдопската котловина, обградена от Стара планина (южно от връх Баба), Средна гора и рида Гълъбец, по поречието на река Буновчица.

През селото преминава жп линията София-Бургас, а първокласният път е на 3 км на юг. По черен път може да се стигне до хижа „Чавдар“, връх „Баба“ и от там до Етрополе.

Любителите на планинския туризъм го използват като изходна точка за планински преходи и туристически екскурзии до хижите в Стара планина.

 
Изглед към Буново

ИсторияРедактиране

Селото е съществувало още преди османското нашествие. Част от населението му се е занимавало с рударство.

Преди Освобождението в Буново е съществувал активен Революционен комитет, основан от Васил Левски. Представителят на комитета Алипий Петков (Митю Пранов) е един от участниците във Великото народно събрание в Оборище през 1876 г.[1].

През Руско-турската освободителна война, в края на декември 1877 г., при опит да преминат Балкана от Етрополе за Буново 860 руски и български воини от частта на генерал-майор Виктор Дандевил загиват от студ под връх Баба.

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Буново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

В енциклопедията на братя Данчови е отбелязано: „През 1926 г. селото е имало 1248 жители“ (том I, стр. 169).

През Втората световна война в планините около селото действа Партизанска бригада "Чавдар". При една от акциите си бригадата за кратко завзема властта в Буново и изгаря общинския архив.

От 70-те години на XX век северно от дотогава застроената част на Буново (над железопътната линия) се обособява нова част на селото – т. нар. „вилна зона“.

На 9 март 1985 г. български граждани с турско самосъзнание взривяват вагон за майки с деца близо до гарата в Буново. Загиват 3 деца и 4 жени. Атентаторите са осъдени на смърт. Паметна плоча на гара (днес спирка) Буново, а от 11 септември 2007 и седемметров паметник напомнят за това трагично събитие, останало в най-новата история на България като Атентат на гара Буново.[3]

РелигииРедактиране

Православната черква в с. Буново е построена през 1843 г. на мястото на по-стара черковна сграда. В миналото до черквата е имало килийно училище.

Дебърските майстори зографи братята Яков Мажовски и Исая Мажовски работят в църквата „Свети Теодор Тирон“ в село Буново, където им помага Русалим Дичов.[4]

ОбразованиеРедактиране

От началото на XX век. до 2009 г. в селото е съществувало Основно училище „Васил Левски“, изградено със средствата и доброволния труд на жителите на селото. Училището е било наследник на старото килийното училище, съществувало от началото на XIX век в близост до църквата. Към училището съществуваше интернат за социално слаби деца. В бившия училищен двор растат две гигантски секвои. Поради липса на деца преди началото на учебната 2009/2010 г. училището бе закрито.

Културни и природни забележителностиРедактиране

 
Мемориален комплекс „Васил Левски“ в района на с.Буново – в местността „Гълъбец“
  • На няколко часа път пеша северно от с. Буново, под връх Баба в Стара планина, се намира хижа „Чавдар“ (1450 м. н.в.).
  • В планините, заобикалящи селото, има няколко параклиса, най-известният от които е посветен на Св. Богородица.
  • Южно от връх Баба в землището на с. Буново се намира паметник в чест на загиналите през 1877 г. на това място 860 руски и български войници.
  • През 2007 г. на ок. 3 км южно от Буново, в непосредствена близост до прохода „Гълъбец“ бе открит мемориален комплекс „Васил Левски“ в памет на дейността на Апостола в селото и региона.
  • В южния край на селото, от където според преданието са влезли в селото първите руски войници през Руско-турската освободителна война, може да се види паметник, посветен на това събитие, изграден в началото на XX век.
  • В средната част на селото се намира паметник, посветен на загиналите през войните от 1912 до 1918 г. буновчани.
  • В училищния двор растат две гигантски секвои, засадени там преди повече от половин век.
  • Селото има река и железопътен мост, висок ок. 30 м. (най-високият железопътен мост на Балканите), известен и с това, че от него се осъществяват бънджи скокове.

ЛичностиРедактиране

В Буново са родени историкът Дойно Дойнов и видният български културен деятел Димитър Недев.

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Захари Стоянов, „Записки по българските въстания“
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.
  3. Взривът на гара Буново, 50-те най-големи атентата в българската история, Крум Благов
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 243.

Външни препраткиРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Йордан Д. Заимов, Местните имена в Пирдопско. София, 1959
  • Стефанов, Анани, Зовът на сърцето. София, изд. „Оборище“, 2010