Българи в Румъния
Българите в Румъния (на румънски: Bulgarii din România) са етническа група в Румъния. Според преброяването на населението през 2011 г. те са 7 336 души, или 0,03 % от населението на страната.[1] Според някой неофициални източници броят им достига 500 000 души.[3] Населяват и трите основни историко-географски области на страната, като произхода и историческата им съдба са доста различни. Те не са признати като национално малцинство в страната, с изключение на банатските българи.
Българи в Румъния | |
---|---|
![]() |
|
Общ брой |
Преброяване на населението през 2011 г.:[1] 400 000 |
Значителен брой в |
Преброяване на населението през 2011 г.: Стар Бешенов – 2439 |
Език | български, румънски |
Религия | християни (православни). |
Сродни етно групи | Южни славяни |

Численост и дялРедактиране
Преброявания на населениетоРедактиране
Численост и дял на българите според преброяванията на населението през годините:[4][5][6][7][8][9][1]
Година | Дял (в %) |
Численост |
1930 | 0.464 | 66 348 |
1956 | 0.068 | 12 040 |
1966 | 0.058 | 11 193 |
1977 | 0.048 | 10 372 |
1992 | 0.043 | 9 851 |
2002 | 0.037 | 8 025 |
2011 | 0.036 | 7 336 |
- Окръзи
Численост на българите според преброяванията на населението през годините, по окръзи (подредени по азбучен ред):[4][5][6][7][8][9][1]
1930 | 1956 | 1966 | 1977 | 1992 | 2002 | 2011 | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Население на Румъния | 14 280 729 | 17 489 450 | 19 103 163 | 21 559 910 | 22 810 035 | 21 680 974 | 20 121 641 |
Общо | 66 348 | 12 040 | 11 193 | 10 372 | 9851 | 8025 | 7336 |
Алба | 135 | 27 | 14 | 16 | 12 | 21 | 8 |
Арад | 2 391 | 1 842 | 1 683 | 1 473 | 1 122 | 819 | 549 |
Арджеш | 109 | 26 | 8 | 15 | 16 | 8 | 4 |
Бакъу | 139 | 11 | 9 | 9 | 8 | 13 | 3 |
Бихор | 212 | 96 | 85 | 69 | 43 | 31 | 29 |
Бистрица-Нъсъуд | 39 | 5 | 5 | 2 | 0 | 4 | 0 |
Ботошани | 120 | 10 | 6 | 5 | 1 | 2 | |
Браила | 364 | 81 | 65 | 38 | 32 | 27 | 12 |
Брашов | 108 | 32 | 43 | 36 | 16 | 21 | 18 |
Бузъу | 89 | 11 | 12 | 10 | 3 | 4 | |
Букурещ (вкл. окръг Илфов) | 1 727 | 794 | 534 | 599 | 477 | 397 | 351 |
Вълча | 71 | 11 | 5 | 8 | 6 | 4 | 4 |
Васлуй | 247 | 6 | 8 | 3 | 5 | 1 | |
Вранча | 177 | 15 | 11 | 2 | 2 | 2 | 0 |
Галац | 625 | 58 | 63 | 50 | 35 | 18 | 7 |
Горж | 40 | 5 | 2 | 1 | 4 | 3 | |
Гюргево | 190 | 26 | 6 | 5 | 87 | 3 | 8 |
Долж | 221 | 31 | 23 | 16 | 17 | 51 | 65 |
Дъмбовица | 173 | 35 | 25 | 14 | 809 | 658 | 1 586 |
Караш-Северин | 231 | 73 | 108 | 95 | 83 | 52 | 27 |
Клуж | 227 | 38 | 46 | 43 | 18 | 20 | 21 |
Ковасна | 31 | 9 | 7 | 8 | 1 | 1 | 4 |
Кълъраш | 210 | 66 | 40 | 33 | 55 | 18 | 11 |
Кюстенджа | 27 206 | 361 | 304 | 292 | 184 | 74 | 35 |
Марамуреш | 38 | 4 | 3 | 8 | 10 | 2 | 4 |
Мехединци | 137 | 27 | 31 | 8 | 13 | 4 | 6 |
Муреш | 94 | 39 | 25 | 33 | 18 | 14 | 12 |
Нямц | 132 | 28 | 17 | 6 | 5 | 5 | |
Олт | 263 | 16 | 12 | 7 | 14 | 4 | 5 |
Прахова | 236 | 37 | 34 | 24 | 21 | 24 | 17 |
Сату Маре | 86 | 16 | 13 | 8 | 5 | 5 | 4 |
Сибиу | 147 | 40 | 29 | 28 | 10 | 10 | 4 |
Сучава | 83 | 16 | 8 | 1 | 4 | 6 | 5 |
Сълаж | 12 | 4 | 5 | 5 | 3 | 5 | 3 |
Телеорман | 251 | 28 | 20 | 2 | 16 | 19 | 7 |
Тимиш | 7 527 | 7 440 | 7 509 | 7 151 | 6 466 | 5 562 | 4 478 |
Тулча | 21 865 | 388 | 220 | 123 | 127 | 61 | 23 |
Харгита | 12 | 6 | 1 | 6 | 2 | 5 | 0 |
Хунедоара | 83 | 78 | 131 | 86 | 75 | 35 | 21 |
Яломица | 126 | 185 | 14 | 19 | 11 | 4 | |
Яш | 174 | 19 | 9 | 15 | 7 | 8 | 5 |
Оценки на населениетоРедактиране
- Села
Села в които според различни оценки хората с български етнически произход са мнозинство от населението:
Село | Окръг | Брой българи (оценки) |
Брой българи (Преброяване на населението през 2011 година) |
Население (Преброяване на населението през 2011 година) [10] |
Валя Драгулуй | Гюргево | 3230 | ||
Извоареле[11] | Телеорман | 2578 | ||
Корлътещ | Олт | 359 | ||
Плавичянка | Олт | 370 | ||
Спътърей | Телеорман | 1084 | ||
Стар Бешенов | Тимиш | 3648 | ||
Стоенещ | Олт | 2638 | ||
Уден | Телеорман | 542 |
- Квартали
Квартали в които според различни оценки хората с български етнически произход са мнозинство от населението:
Квартал | Град | Брой българи (оценки) |
Население (оценки) |
Матей воевод[12] | Търговище |
Историко–географски областиРедактиране
БанатРедактиране
Банатските българи са онези български преселници, които живеят в историческата област Банат. Когато тази област е била в рамките на Австро-Унгария тези българи са известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от
българите павликяни. В публикации на вестник „Наша глас“ също се наричат банатски българи. След Освобождението някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.
След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Тези наши сънародници изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.
БесарабияРедактиране
В периода 1856 – 1878 г., между 1918 и 1940 и 1941 – 1944 г. Бесарабия е част от румънската държава. В областта живеят 194 662 българи, емигрирали в региона през първата половина на 19 век, които са идентични с живеещите в Северна и Южна Добруджа българи до 1940 г. Те се преселват в Добруджа и Бесарабия по едно и също време и от едно и също място – главно от Тракия, по-точно Сливенско, Ямболско, Карнобатско и Одринска Тракия през 1829 -1830 г. и Кримската война. Днес територията на Бесарабия е разделена между Република Молдова и Украйна. Техен културен и духовен център е град Болград.
ВлашкоРедактиране
Българите във Влашко (Мунтения и Олтения), традиционно са наричани „сърби“ (sârbi). Всички „сърби“ в южната част на Румъния фактически са етнически българи[13]. Основната част от тях нямат възможност да ползват образование или богослужение на майчин език и по тази причина са подложени на силен процес на асимилация. Въпреки, че преброяванията сочат, че там живеят само няколко хиляди българи, реалният им брой може да достига към 100 000 души, но поради липса на национално самосъзнание те се самообявяват най-често за „румънци“.
Това са българи, наследници на бежанците от османското владичество през 15-19 век. Така по време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година, особено при оттеглянето на руските войски, няколко хиляди българи се изселват във Влашко, Молдова и Украйна. Хиляди се изселват във Влашко по време на Руско-турската война от 1806 – 1812 година, като голям брой се заселват по брега на Дунав, където руската администрация ги използва за охрана на границата. Много голям е броят на бежанците при оттеглянето на руските войски, като сред тях са повечето жители на опожарения от руснаците Свищов. Общият брой на българите, установили се във Влашко и Молдова по време на войната се оценява на над 80 хиляди души.[14]
Руско-турската война от 1828 – 1829 година се отразява изключително тежко на мирното население в Източна България – принудителни изселвания, реквизиции и масова мобилизация на цивилно население за обслужване на двете армии предизвикват икономическа катастрофа, а към това се добавя и епидемия от чума, която по някои оценки унищожава 1/3 от населението на източна Тракия. Това предизвиква вълна от български бежанци, известна част от които преминава във Влашко – броят на преселилите се по време на самата война само в централните области на княжеството се оценява на 4 – 5 хиляди души.[15]
През септември 1829 година е сключен Одринският мирен договор, който отново дава възможност за изселване от Османската империя и поставя началото масова изселническа вълна, достигнала своята кулминация в края на руската окупация на източна България през април 1830 година. Общият брой на изселниците е 140 – 150 хиляди души, като над 5 – 10 хиляди от тях заминават за Влашко.[16]
През първата половина на 20 век към тях са се присъединили и българите, заселили се в страната по социални или икономически причини. Езиково асимилираните българи, загубили майчиния си език са около 1 милион.
Български села са: Брънещ (в близост до Букурещ)[17], Валя Драгулуй[18], Извоареле[19] и други.
ДобруджаРедактиране
|
Макар още от Средновековието да живеят българи в Областта голяма част от тях са изтребени от турците и голяма част от територията в началото на 19 век е обезбългарена, което се компенсира с нови вълни българи в Северна Добруджа от 1830 г. нататък са в по-голямата си част са потомци на преселници от Тракия по време на руско турските войни 1929-1830 и Кримската война, главно от Сливенско, Ямболско, Карнобатско и Източна Тракия. Впрочем това са същите българи, които бягайки към Бесарабия, отказват да преминат река Дунав и остават в Северна Добруджа, а част от тях преминават реката и отиват в Бесарабия затова разлика между добруджански и бесарабски българи няма. Повечето от тях напускат Румъния през 1940 г. заради обмена на население между България и Румъния, наложен с Крайовската спогодба. В областта живеят малък брой българи.
ТрансилванияРедактиране
Българи обитават Трансилвания още от времето на кан Крум. С течение на времето обаче са асимилирани, запазвайки името шкеи, както и някои български традиции и обичаи[20]. Секеите са унгаризирана етническа група от български произход[21], която в миналото е определяна като отделна народност. Възможно е секеите да са приели в българската среда и общности от авари и хуни оцелели в тези земи при включването им в 805 г. от хан Крум в Българската държава. След около 450 години окончателното е установяванена маджарската власт над цяла Трансилвания. Счита се, че в 14 век унгаризирането е приключило. Унгарското нашествие в Трансилвания и Панония заварва там и установило се от векове славянско население. По време на падането на България под османска власт и Австро-турските войни тук се преселват значителни маси българи бежанци от Османската империя, а в 18 и 19 век в идват и българите градинари. За потомци на българите в тези земи се приемат най-вече шкеите, банатските българи и карашовените.
ПолитикаРедактиране
Най-старата организация на българите в Румъния е била създадена още в 1892 г. от братята Евлоги и Христо Георгиеви[22] Българите в Румъния са обединени в няколко организации:
- Българска културна асоциация в Румъния
- Съюз на българите в Банат в Румъния (СББ)
- Българско павликянско дружество в Румъния, гр. Арад
- Общност „Братство“ на българите в Румъния
- Сдружение на българите в Румъния „Св. св. Кирил и Методий“.[23]
В периода 1990 – 1996 г., представител на българското малцинство в Камарата на депутатите на румънския парламент е председателят на СББР Карол Иванчов. На изборите през 1996 г. мястото е спечелено от представителя на „Братство“ Флорин Симион. През 2000 г. представител на българското малцинство в парламента е Петру Мирчов от СББ, а през 2004 г. – Николае Миркович [24] също от СББ.
ЛичностиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б в г Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 2011 г., по окръзи. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 февруари 2016. (на английски)
- ↑ „Румъния – какво не знаем за северната ни съседка?“. // bnt.bg, 16 януари 2016. Посетен на 20 февруари 2016. (на български)
- ↑ „Румен Иванов, Българите извън България“. // www.protobulgarians.com. Посетен на 20 февруари 2016. (на български)
- ↑ а б Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 1930 г., по окръзи. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 февруари 2016. (на английски)
- ↑ а б Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 1956 г., по окръзи. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 февруари 2016. (на английски)
- ↑ а б Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 1966 г., по окръзи. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 февруари 2016. (на английски)
- ↑ а б Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 1977 г., по окръзи. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 февруари 2016. (на английски)
- ↑ а б Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 1992 г., по окръзи. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 февруари 2016. (на английски)
- ↑ а б Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 2002 г., по окръзи. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 февруари 2016. (на английски)
- ↑ Численост на населението по населените места и общини в Румъния, според преброяванията на населението през годините. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 февруари 2016. (на английски)
- ↑ „Мост между България и Румъния – Извоареле“. // euro2001.net, 2002. Посетен на 21 февруари 2016. (на български)
- ↑ История на квартал Матей Воевод. // zaedno.ro. Посетен на 21 февруари 2016. (на български)
- ↑ Вестник „Адевърул“ за с. Сърби, Влашко
- ↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 57 – 58, 76 – 82.
- ↑ Дойнов 2005, с. 84 – 87, 92.
- ↑ Дойнов 2005, с. 110 – 111.
- ↑ [1]
- ↑ [2]
- ↑ [3]
- ↑ Йон Мушля, Шкеите от Чергъу и техния фолклор, Клуж, 1928 (Ion Muşlea, Şcheii de la Cergău şi folclorul lor, Cluj 1928)
- ↑ www.promacedonia.org
- ↑ Вестник Дума
- ↑ Агенция за българите в чужбина
- ↑ На сайта на румънския парламент
Външни препраткиРедактиране
- В Общомедия има медийни файлове относно българите в Румъния
- Селища с българско население в Румъния
- Сайт на Българския демократичен съюз в Румъния (на румънски)
- Българите в Румъния
- Българско население в Румъния
- Културният институт в Тимишоара за българите в Румъния
- Българите от село Гауричиу, окръг Телеорман
- Българите в Букурещ
- За българите романо-католици от Попещ-Леордени
- За българите романо-католици от букурещкия квартал Чопля
- Община Бяла Слатина издири свои чеда в Румъния
ЛитератураРедактиране
- „История на българите“, част „Късно българско средновековие и възраждане“, издателство „Труд“, София, 2004 г.