Българско търговско параходно дружество

Българското търговско параходно дружество (БТПД) е българско предприятие за морски транспорт със седалище във Варна, основано през 1892 година и съществувало до края на 1947 г.

Българско търговско параходно дружество
Основаване 1892 г.
Закриване Декември 1947 г.
Седалище Варна, България
Продукти Морски транспорт
Собственик България (34%) и др.

ИсторияРедактиране

Създадено е като предприятие с държавно и частно участие с цел да се намалят транспортните разходи при износа на българско зърно към Източното Средиземноморие. Инициативата за създаването му е подета през 1887 година от политика Георги Живков и е продължена малко по-късно от влиятелния варненски търговец Велико Христов. След преговори с правителството, през 1892 година е приет закон за създаване на дружеството. Държавата участва с 25% от капитала и предоставя годишна субсидия от 9% от капитала, като същевременно получава привилегии при превоза на пощенски пратки, държавни служители и военен персонал. Акциите, предвидени за частни инвеститори, не са продадени напълно, като основни купувачи са търговци на зърно от Варна и Добруджа, но също и значителен брой дребни акционери – чиновници, учители, офицери.[1][2]

През 1892 - 1893 г. морските съобщения между Бургас, Анхиало, Варна и Балчик се изпълняват от парахода "Султан" на корабната агенция "Лойд", който впоследствие е изместен от предпочитанията на правителството в тази дейност от по-малкия, но изискващ по-ниска парична субвенция параход "Съединение", принадлежащ на созополския жител К. Теофаниди.[3] Веднага след създаването си БТПД поръчва в Нюкасъл ъпон Тайн два нови търговски кораба, на които е предвидена и възможност за монтиране на по две оръдия. Те пристигат във Варна през 1894 година и започват работа, главно по западното Черноморие, с екипаж, съставен основно от далматинци и гърци. Само за няколко месеца дейността на предприятието довежда до драстичен спад в цените на водния транспорт при износа на български стоки – четири до десет пъти.[4] Към 1896 г. параходите на дружеството редовно циркулират между Бургас и Варна.[5] Според данни в редовния печат през 1905 г. Българското параходно дружество установява в село Бяла спирка на парахода "София" по маршрута Варна-Бургас.[6]

БТПД има относително ниска рентабилност и разчита за съществуването си на държавната субсидия. В началото на XX век се разглежда възможността дружеството да бъде закрито или изцяло национализирано. До Балканските войни, когато корабите му са мобилизирани, техният брой е достигнал до едва пет. В края на Междусъюзническата война те са изпратени на неутрална територия в Севастопол.[7]

През Първата световна война корабите на БТПД отново са мобилизирани. В края на войната те вече са шест, като след Солунското примирие през 1918 година са реквизирани и в продължение на две години плават под френски флаг.[8]

През междувоенния период БТПД започва да се развива по динамично и значително подобрява рентабилността си. През 1923 г. дружеството е реализирало 3 860 266 лева чиста печалба.[9]. Всичко това дава възможност за нови инвестиции и в навечерието на Втората световна война дружеството разполага с девет кораба с общ дедуейт от 30 хиляди тона. Частните дялове в него се концентрират, включително значителен дял под контрола на варненския индустриалец Асен Николов. В края на 30-те години в парламента се обсъжда национализацията на БТПД, но тя отново не е реализирана.[10]

В началото на Втората световна война БТПД има значителни търговски успехи, поради насочването на трафика между Централна Европа и Близкия изток по Дунав и през Черно море, но през 1941 година част от корабите му са мобилизирани и поставени на разположение на Германия, като един от тях потъва след пожар при Пирея. До края на войната и деветте кораба на дружеството са потопени, като Германия го компенсира с 5 германски кораба. Тази компенсация не е призната от Съветския съюз, който реквизира тези кораби, а остатъците от предприятието са национализирани и включени в създаденото през 1948 година Държавно параходство „Български морски флот“.[11]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

Цитирани източници
  • Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8.