Кънчо Денчев Цанев е български резбар, професор в Националната художествена академия. Той е сред най-значимите представители на българската дърворезба от втората половина на XX в. Той не само продължава традициите на Тревненската резбарска школа, на чийто постижения стъпва, но ги доразвива и обогатява с ново философско съдържание.

Кънчо Цанев
Роден
Починал
10 януари 2011 г. (76 г.)
Националност България
АкадемияВИИИ „Николай Павлович“
Учителипроф. Асен Василев
Направлениедърворезба

Биография

редактиране

Роден е на 21 юли 1934 г. в село Бахреци, община Трявна. Завършва Техникума по дърворезба и вътрешна архитектура в Трявна в класа на един от последните възрожденски майстори – Сава Антонов (1952).

Работи в дърводелското предприятие „Изкуство“ в Трявна, където прави дърворезбовани мебели за износ, а след това в „Народно творчество“ в София.[1]

През 1960 г. се дипломира в Художествената академия в София, специалност „Дърворезба“ при проф. Асен Василев.[2]

Преподавател в Техникума по дърворезба и вътрешна архитектура в Трявна. Главен художник на град Габрово и директор на художествената галерия „Христо Цокев“ в същия град.[2]

От 1975 г. е доцент, а от 1983 г. – професор в Художествената академия в София. Бил е завеждащ катедра „Резба“, заместник-декан и декан на Приложния факултет, заместник-ректор на Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ в София.[2]

Баща на дърворезбаря и скулптор Роберт Цанев и на изкуствоведа и художник Петер Цанев.

Умира на 10 януари 2011 г. в София.[3] Погребан е в Централните софийски гробища.[4]

Творчество

редактиране
По-големи проекти
  • ритуалните зали на градския съвет във Велико Търново и Хлебарово;
  • кметството и училището в Боженците;
  • два тавана на възрожденските къщи в Стария Пловдив и кьошковете около джамията там;
  • Монументална дърворезба на Кънчо Цанев е съхранена в българските посолства в Бон, Москва и Тунис;
  • Слънцето, което грее на тавана в Дом 1 на резиденция „Бояна“, е негово дело. Поканил го архитект Александър Баров. Трябвало да работи с професора си Асен Василев, но той вече бил възрастен и подканил ученика си: вземи най-голямата зала. Залата е известна като „Слънчевата зала“. Работили заедно с Антон Дончев, друг известен съвременен дърворезбар, също тревненец. Пак заедно са изработили монументалните пана във фоайето на НДК. Там Кънчо Цанев е направил единствената и до днес кръгла скулптура от дърво, „Самодива“.
  • Една от последните му мащабни творби е таван в представителството на „Газпром“ в София.[1]
Иконостаси[5]
Работи в Трявна
  • Скулптурно оформление на „Моста на занаятите“ – камък, 3 фигури, в авторски колектив с Георги Дойнов;
  • Паметник на Незнайния строител, площад пред железопътна гара Трявна, камък, в авторски колектив с Георги Дойнов;
  • Стенно пано в хотел „Панорама“;
  • Два резбовани тавана за хотелски апартаменти и декоративна колона в централното фоайе на хотел „Трявна“.[2]

Признание и награди[2]

редактиране
  • Втора награда от Обща художествена изложба на приложните изкуства, присъдена от СБХ,
  • Голямата награда за приложни изкуства на СБХ,
  • Първа награда от Обща художествена изложба на приложните изкуства – Ямбол,
  • награда за цялостно творчество „Принос в българското изкуство“, присъдена от Съюза на българските художници,
  • орден „Кирил и Методий“, втора степен,
  • орден „1300 години България“,
  • званията „Заслужил художник“ и „Народен художник“.

Удостоен е със званието Почетен гражданин на град Трявна на 1 ноември 2009 г.[8][9]

Библиография

редактиране
  • Кънчо Цанев/Kuncho Tzanev. София: Тангра ТанНакРа, 2007, 128 с. ISBN 978-954-378-005-1

Филмография

редактиране
  • Професор Кънчо Цанев – резбарят (36:37 мин.), документален филм, автори: д-р Радослав Спасов, д-р Цаньо Митев-Ошански; отг. оператор Пламен Соловей, режисьор Пенка Шопова

Източници

редактиране
  1. а б „Кънчо Цанев – предизвикателният възрожденски дух“ Архив на оригинала от 2021-06-11 в Wayback Machine., в. „Сега“, 2 септември 2000 г.
  2. а б в г д „In memoriam – Почина проф. Кънчо Цанев“, в. „Тревненска седмица“, 17.01.2011.
  3. „Почина проф. Кънчо Цанев“, Gabrovo News, 10 януари 2011 г.
  4. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
  5. „Изложба дървопластика на Кънчо Цанев и Роберт Цанев“, Kafene.bg, 08.10.2007.
  6. Иконостас на църквата „Успение Богородично“, Пампорово, 1999 г. Архив на оригинала от 2017-10-01 в Wayback Machine., pravoslavie.bg.
  7. Константин Събчев, „Смолянският иконостас няма равен в България“, в. „Стандарт“, бр. 4841, 30 юни 2006.
  8. „Проф. Кънчо Цанев и проф. Антон Дончев са „Почетни граждани“ на Трявна“, Дарик Габрово, 3 ноември 2009 г.
  9. „Майсторите на дърворезбата Антон Дончев и Кънчо Цанев станаха почетни граждани на Трявна“, сайт на Община Трявна, 3 ноември 2009 г.
  • Съвременно българско монументално изкуство 1956–1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.

Външни препратки

редактиране