Отваря главното меню

Бял извор (област Кърджали)

село в област Кърджали, България
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Бял извор (Област Стара Загора).

Бя̀л ѝзвор е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали. Населението му е около 1607 души (2015).

Бял извор
Общи данни
Население 1607 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,928 km²
Надм. височина 654 m
Пощ. код 6770
Тел. код 03652
МПС код К
ЕКАТТЕ 7747
Администрация
Държава България
Област Кърджали
Община
   - кмет
Ардино
Изет Шабан
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Бял извор
Зехни Емин
(ДПС)

ГеографияРедактиране

Население по години [1]
1934 г.[2] 1471 души
1946 г. 1773 души
1956 г. 1388 души
1975 г. 1427 души
1985 г. 1505 души
1994 г. 1326 души
2003 г.[3] 1761 души
2014 г. 1564 души
2018 г. 1496 души

Село Бял извор се намира в източната част на Западните Родопи, на 10 – 15 км западно от границата им [4] с Източните Родопи.

Състои се от махалите [5] Бял извор, Диамандово [6], Гарване, Сарелер, Зака и Шивачево.

В близост се намира връх Момини гърди, както и най-високият връх в Източните Родопи – връх Алада, 1241 метра.

ИсторияРедактиране

Селото – тогава с име Ак-бунар – е в България от 1912 г. [7] [8] Преименувано е на Бял извор с министерска заповед № 3225, обнародвана на 21 септември 1934 г.[7]

Към 31 декември 1934 г. село Бял извор е съставено от махалите Бабица (Шабан каялар), Гарваня, Зака, Лукомир (Емирлер), Послон (Капти махле), Саралер, Сборска (Джами атик), Чолаклар и Шивачи (Терзилер). [9]

Традиционно Бял извор има предимно турско население, както и присъединеното през 2002 г. село Диамандово [10] (Хюсемлер (от османски Хюсем – скъпоценен камък)), като двете села поддържат тесни връзки, включително чести бракове между хора от тях. След присъединяването на района към България след Балканската война в района протича процес на турцизация, до голяма степен като реакция на периодичните кампании за асимилация на помаците. Диамандово е сред първите села в Кърджалийско, обхванати от Възродителния процес. След падането на комунстическия режим Диамандово подкрепя твърдо Движението за права и свободи, като в селото е роден един от неговите лидери Мехмед Дикме. [11]

УправлениеРедактиране

Село Бял извор е център на кметство Бял извор[12] [13]

ИкономикаРедактиране

Поминък на селото дава една от най-големите и екологични мандри („РОДОПЧАНКА“, „АЛАДА“), два дървопреработвателни цеха, цех за PVC и AL дограма, два шивашки цеха.

ИнфраструктураРедактиране

В селото има поща, клон на Банка ДСК, районно полицейско управление, СОУ „Христо Смирненски“, детска градина „Мир“, здравна служба, ветеринарна служба, младежки дом с читалище „Пробуда“. През 2003 година Министерството на околната среда и водите финансира проекта „Изграждане канализацията на квартал „Диамандово“ на село Бял извор“[14] През 2006 година се изпълни проект „Ремонт на СОУ „Христо Смирненски“ в село Бял извор“ по Програма „Красива България“ към МТСП.[15]

Известни личностиРедактиране

Родени в Бял извор

Източници и бележкиРедактиране

  1. Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените места (с изключение на населението за 1934 г.) – справки по години в Националния регистър на населените места
  2. По данни от "Списък на населените места в Царството"; Царство България – Главна дирекция на статистиката; София, Държавна печатница, 1937 за с. Бял извор (Ак-бунар) – област Стара Загора, околия Ардино (Егри-дере), община Бял извор
  3. След присъединяване на село Диамандово, община Ардино, област Кърджали – с население към 31 декември 2001 г. 556 души – Справка за село Бял извор, община Ардино, област Кърджали към 26 март 2002 г..
  4. Енциклопедия "България", том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
  5. В смисъла на кварталите като наименувани части от населено място.
  6. До 2002 г. – самостоятелно населено място. Присъединено към село Бял извор Справка за село Бял извор, община Ардино, област Кърджали към 26 март 2002 г.
  7. а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 53.
  8. Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
  9. По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино
  10. Към 31 декември 1934 г. към село Диамандово спадат махалите Бойчева, Годен (Дере махле), Жеден (Къдалар) и Звегор (Ходжилар).
  11. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 96 – 98.
  12. Справка за събитията за кметство Бял извор
  13. Интегрирана информационна система на държавната администрация, АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР – Кметство Бял извор – към май 2019 г.
  14. Отчет за проектите в Община Ардино (в doc формат)
  15. „Красива България 2006“ (в pdf формат)

Външни препраткиРедактиране