Флавий Валентиниан Млади (на латински: Flavius Valentinianus Iunior), или също Валентиниан II, е император на Западната римска империя, син на император Валентиниан I и втората му жена Юстина.

Валентиниан II
68-и император на Римската империя
Statue of emperor Valentinian II (cropped enhanced).JPG
Управление22 ноември 37515 май 392
Лични данни
Роден
371 г.
Починал
15 май 392 г. (21 г.)
Семейство
ДинастияВалентинианова династия
БащаВалентиниан I
МайкаЮстина
Валентиниан II в Общомедия

След смъртта на Валентиниан I на 17 ноември 375 г., управлението на Западната империя наследява 16-годишният Грациан, полубрат на едва 4-годишния Валентиниан Млади, който обаче почти веднага е издигнат за съимператор, по настояване на дунавските легиони, намиращи се в Панония. За да избегне гражданска война Грациан приема малолетния Валентиниан II за свой колега.

Западната империя формално е разделена между между двамата братя: Грациан управлява Испания, Галия и Британия, а Валентиниан II получава Италия, Илирик и Африка. Източната империя продължава да се намира под властта на Валент, чичо на Грациан и Валентиниан Млади.

Съимператор на западРедактиране

Императорският двор на младия Валентиниан се установява в Медиолан, дн. Милано, Северна Италия. Поради своята възраст Валентиниан II няма реален контрол над управлението и се намира под влиянието на майка си Юстина. Последователка на арианството, императрицата влиза в религиозен конфликт с епископа на Милано, Амвросий Медиолански, авторитетен поддръжник на никейското православие.

Гражданска войнаРедактиране

За няколко години Валентиниановата династия губи своето върховенство в империята - през 378 г. Валент загива в катастрофалната битка при Адрианопол, а през 383 г. Грациан става жертва на военен преврат в Галия, където местните армии издигат военачалника Магн Максим като претендент за трона. Настойниците на Валентиниан II постигат мирно споразумение с узурпатора, което оставя Италия и африканските провинции под номиналната власт на непълнолетния император, докато в същото време Максим е признат за владетел в Галия, Британия и Испания.

Използвайки като предлог про-арианската политика на правителството в Милано, през 387 г. Магн Максим подновява военните действия, напада и прогонва от Италия Валентиниан II, който търси убежище в Тесалоника при своя съюзник, източния император Теодосий I. Също както узурпатора Магн Максим, Теодосий е поддръжник на никейското християнство и е против арианството, изповядвано от Валентиниан II. Независимо от това политическите съображения надделяват и Теодосий се съгласява да започне военна интервенция на запад в помощ на законния Валентинианов наследник.

 
Солид на Валентиниан ІІ. Изображението на реверса ознаменува съвместното управление на Валентиниан Млади и Теодосий Велики

В започналата война между Източната и Западната империя, Теодосий I настъпва в Илирик и Италия, побеждава Магн Максим и възстановява правата и владенията на Валентиниан II (388 г.). Съюзът между западния и източния двор е скрепен чрез брак между Теодосий и Гала, сестра на Валентиниан Млади. След това Теодосий остава няколко години на запад, за да уреди администрацията и поставя свои доверени хора на повечето постове, в резултат на което арианската партия губи позиции в управлението.

Край на управлениетоРедактиране

Сред водовъртежа на политическите борби младият владетел остава една незабележителна марионетка, зависима от по-силните фигури около него. След като се завръща на запад, той установява двора си във Виен, Галия, но главният военачалник – франкът Арбогаст фактически контролира армията и държи властта. Между него и Валентиниан II, който не приема подчиненото си положение, назрява конфликт. Императорът уволнява своя magister militum при бурен скандал, но скоро след това е намерен обесен в резиденцията си (15 май 392 г.), несъмнено жертва на заговор от страна на Арбогаст, въпреки съмненията за самоубийство.

ИзточнициРедактиране


Римски императори
Грациан
(375-383)
Валентиниан II
(375-392)

Съимператор с Магн Максим и Теодосий I

Теодосий I (379-395)
Римска империя