Валонско княжество
Валонското княжество или Валонското деспотство (1346-1371) е средновековно княжество/деспотство на територията на днешна южна Албания. Обхващало е територия на част от предходната старобългарска Кутмичевица, която днес се простира в съвременните албански области с центрове Вльора, Фиер и Берат.[1]
| Валонско княжество | |
| 1346 – 1417 | |
 | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Валона |
| Най-голям град | Валона |
| Официален език | среднобългарски |
| Религия | православие |
| Форма на управление | княжество |
| Династия | Срацимировци Асеневци Комнини Балшичи |
| цар: деспот, княз | |
| 1346-1355 1355-1371 | Стефан Душан Стефан Урош V |
| История | средновековие, ренесанс |
| |
| Днес част от |  Албания |
.svg){kind=small}
След прогласяването на Сръбско царство царят на сърби и гърци Стефан Урош IV Душан превзема региона и го поставя под непосредственото владение на своя шурей (брат на жена му Елена) Иван Комнин, който е и брат на търновския цар Иван Александър, давайки му най-високата възможна титла в царството - деспот.[2]
Валонското княжество има четири градски средища – Валона, Канина, Берат и Химара, като в състава му е адриатическият остров Сазани, от който се осъществява търговия по море с Венецианската република.[3]
Сериозно изпитание за княжеството била известната битка при Балши.
Владетели – деспоти и князе редактиране
- 1346–1363 – Иван Комнин
- 1363–1372 – Александър Комнин
- 1372–1385 – Балша II
- 1385–1396 – Ксения Комнина
- 1396–1414 – Мъркоша Жаркович
- 1414–1417 – Ружица Балшич
Източници редактиране
- ↑ Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век
- ↑ Под сянката на Полумесеца. Балканите в периода на османската междуособица (2), архив на оригинала от 30 януари 2016, https://web.archive.org/web/20160130170303/http://istorianasveta.eu/pages/posts/pod-sjankata-na-polumeseca.-balkanite-v-perioda-na-osmanskata-mezhduosobica-2-1242.php, посетен на 21 октомври 2015
- ↑ От Галиполи до Лепанто. Глава четвърта - От криза към апогей (2)[неработеща препратка]