Ружица Балшич или Ружина Балшич е последната средновековна управителка на Канина и Валона (1415-1417), като част от Валонското княжество.

След превземането на двата града от османците тя се спасява в бащините си владения в Зета, където нейният племенник Балша III ѝ предоставя управлението на град Будва. Ружица е прославена героиня от народния епос от онова време (виж бугарщици).

Дъщеря е на Балша II и Ксения Комнина. По майчина линия е внучка на Иван Комнин, който е брат на царица Елена и Търновския цар Иван Александър.Ружица е съпруга на Мръкша Жаркович, който е внук на велбъждския деспот Деян Драгаш. Умира след 1421 г., най-вероятно и след 1426-1430 г. По силата на нейното завещение, тялото и било отнесено и погребано в един малък параклис на остров Понтикониси ( Мишият остров) на Корфу.

Ружица става символ на съпротивата срещу османските нашественици на Балканския полуостров. През 15 век е издигната църквата „Ружица“ в нейна чест и памет, която да поддържа жив българския дух срещу поробителите в Белградската област, ведно с мощите на света Петка Българска. През 1521 г. Сюлейман Великолепни превзема Белград (виж Обсада на Белград (1521)) и на следващата 1522 г. българите от града и околността са изселени по Виа Милитарис в Източна Тракия, с което се слага край на българската съпротива срещу османските поробители в района.[1]

Народни песниРедактиране

Ой, Ружице Румена

Що си се рано развила?

Ой, Ружице Ружо Румена

Що си се рано развила?

Рано си се развила

Що си ми главу спустила?

Рано си се рано развила

Що си ми главу спустила?

Драги ми е отишал

отишал ми е далеко

Драги ми е отишал

отишал ми е далеко

Драги ми е отишал

отишал ми е далеко

За три горе високе

За три горе дубоке

За три горе високе

За три горе дубоке

За три горе високе

За три горе дубоке

Не че ми се вратити

За две, за три, године

Не че ми се вратити

За две, за три, године

Ой, Ружице Ружо Румена

Що си се рано развила?

Ой, Ружице Ружо Румена

Що си се рано развила?

бугарщица

Забележка: Драги е название на нейния съпруг по неговия род Драгаши.

ИзточнициРедактиране

  1. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Balša II“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​