Албания

държава в Югоизточна Европа
(пренасочване от Южна Албания)
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата на Балканския полуостров. За историческата държава в Кавказ вижте Кавказка Албания.

Република Албания (на албански: Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (на албански: Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа.

Република Албания
Republika e Shqipërisë
      
Национален химн
Himni i Flamurit

Местоположение на Албания
Местоположение на Албания
География и население
Площ 28 748 km²[1]
(на 140-о място)
Води (%) 4,7
Климат средиземноморски
Столица Тирана
Най-голям град Тирана
Официален език
Религия светска държава
Демоним албанец
Население (2020) Понижение 2 845 955[2]
Население (2017) 2 876 591
Гъстота на нас. 105 души/km²
(на 63-то място)
Градско нас. 62,1%
(на 95-о място)
Управление
Форма унитарна парламентарна конституционна република
Президент Илир Мета
Министър-председател Еди Рама
Организации Съвет на Европа, НАТО, ООН, ОИС, ОЧИС
История
Княжество Арбърия 1190
Албанско кралство февруари 1272
Княжество Албания 1368
Лежка лига 2 март 1444
Независимост 28 ноември 1912
Първа република 31 януари 1925
Соц. република 11 януари 1946
Трета република 28 декември 1976
Четвърта република от 29 април 1991
Икономика
БВП (ППС, 2020) 42,594 млрд. щ.д.
БВП на човек (ППС) 14 866 щ.д.
БВП (ном., 2020) 16,753 млрд. щ.д.
БВП на човек (ном.) 5847 щ.д.
ИЧР (2018) Повишение 0,791 (висок)
(на 69-о място)
Джини (2017) Понижение 33,2 (среден)
Прод. на живота 76,4 години
(на 46-о място)
Детска смъртност 19,2/1000
(на 91-во място)
Грамотност 99,0%
(на 45-о място)
Валута Лек (ALL)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Лятно време CEST (UTC+2)
Формат на датата дд/мм/гггг
Авт. движение дясно
Код по ISO AL
Интернет домейн .al
Телефонен код +355
ITU префикс ZAA-ZAZ
Официален сайт www.e-albania.al
Република Албания в Общомедия

Граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ.

ЕтимологияРедактиране

Топонимът „Албания“ произлиза от средновековното латинско название на страната. Възможно е то да е произлязло от наименованието на илирийското племе албани (на албански: Albanët), отбелязано от Клавдий Птолемей, географ и астроном от Александрия, който съставя карта през 150 г. от н.е., на която е посочен градът Албанополис, разположен на североизток от град Дуръс[3]. От него, вероятно, е произлязло названието на средновековното селище под името Арбърия (Албанон или Арбанон), въпреки че няма никаква сигурност, че то се е намирало на мястото на древния Албанополис[4]. В своята история, написана през XI век, византийският историк Михаил Аталиат за пръв път споменава за албани, участвали във въстание против Константинопол през 1043 г., и за арбанити като поданици на херцога на Дирахия. През Средните векове албанците са наричали страната си Арбъри (на албански: Arbëri) или Арбъни (на албански: Arbëni), а себе си – арбъреши (на албански: Arbëreshë) или арбънеши (на албански: Arbëneshë)[5][6].

Понастоящем албанците наричат страната си Shqipëri или Shqipëria. Още през XVII век те постепенно заменят Arbëria и Arbëresh с топонима Shqipëria и етническия демоним Shqiptarë съответно. Shqipëria и Shqiptarë широко се интерпретират като „Земя на орли“ и „Деца на орли“[7][8]. Според една различна версия албанската дума Shqipëria произлиза от глагола „произношение“ („shqiptoj“), образуван от латинското excipere (разбирам). В такъв случай албанският ендоним по начало би бил термин, значещ „разбира“[9] или „излага мисъл, говори разбрано“.

ИсторияРедактиране

Днешна Албания в древността е била северната част на Епир, а по-късно там е разположена част от римската област (провинция) Нов Епир. За първи път понятието „албански“ се среща в текст на „бащата на съвременната география“ Клавдий Птоломей през II век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в летописите на ромейските историци. След като са част от България през IX-XIII век и за кратко са в ромейската и сръбската държави, албанските земи са завладени от Османската империя през 1478 г.

По време на Балканската война, на 28 ноември 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора.[10] След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили налагат за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче няма необходимия административен и дипломатически опит, поради което напуска албанския трон само 6 месеца след като го е заел. Малко след това, с началото на Първата световна война, територията на страната е окупирана от Сърбия, Гърция и Италия, а след това и от войски на Австро-Унгария и Франция, като остава под чужда окупация до 1920 г.[11]

През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. В 1921 г. католиците геги в Северна Албания, подкрепени от Югославия, провъзгласяват Република Мирдита, която съществува само няколко месеца. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу I и управлява до 1939 г.

Страната е окупирана от Италия по време на Втората световна война. Съпротивителното движение постепенно е овладяно от новосъздадената комунистическа партия с водач Енвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със СССР и останалите държави от Източния блок, но след смъртта на Сталин той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимален досег с останалия свят.

До 1990 г., 5 години след смъртта на Ходжа, Албания е затворена комунистическа държава, която има минимална комуникация дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, развихрилата се организирана престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.

През 1992 г. се провеждат първите демократични избори в Албания след Втората световна война.[12]

По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. Албания приема близо 500 000 бежанци – етнически албанци от граничещото със страната Косово.[12]

НАТО официално кани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. На 1 април 2009 г. те официално се присъединяват към Алианса.

През 2009 г. Албания официално кандидатства за членство в ЕС.[12]

ГеографияРедактиране

Площта на Албания е 28 750 km², с 362 km брегова линия на Йонийско и Адриатическо море, 282 km граница с Гърция на юг и общо 438 km граници със Северна Македония на изток, Косово на североизток и Черна гора на северозапад.[13] Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, а близо 20% е крайбрежна равнина.[14]

Албанските Алпи или Проклетия са част от Динарите и на много места са труднодостъпни или изцяло непристъпни. Реките на север образуват дълбоки долини, които представляват допълнително естествено препятствие.[15] В Централна Албания е разположен хребетът Черменика, който не се отличава с особено високи възвишения – предимно между 305 и 915 m н.в. Планините в този централен регион са главно от варовик и пясъчник, и седят върху разлом с повишен земетръсен риск.[16] Източно от Черменика се намира най-високата планина в страната, Кораб, чийто връх Голям Кораб се издига на 2764 m н.в.[17] Това са най-недостъпните райони на целия Балкански полуостров. Най-ниски са хълмовете и възвишенията в южна Албания, където речните долини са широки, а условията за земеделие са добри.[16]

 
Долината на река Валбона в Албанските Алпи

По-равнинни са бреговата ивица, чиято широчина достига до 50 km в района на Елбасан, но е средно не повече от 16 km, както и преходните равнини между крайбрежието и планинските райони.[18] Тези райони са предимно сухи, с бедни почви, но в подножията на планинските вериги дъждовете са редовни и почвите са плодородни.[18] На югоизток се намират живописните Охридско, Преспанско и Малко Преспанско езера, които Албания споделя с Република Македония и Гърция. Границите на трите страни се срещат в Преспанското.[16]

Езерата, както и повечето потоци и реки в източна Албания, се оттичат в Черни Дрин, който се влива в Адриатическо море.[19] Повечето реки са силно непостоянни. Често нивата им са прекалено ниски, за да са полезни за напояване на селскостопански площи; от друга страна, при пълноводие вследствие на планински валежи, нивата им се покачват драстично и непредвидимо. Изключение прави река Буна, единствената плавателна в Албания.[20] Захранваната от планинско снеготопене и сезонни валежи река Дрин също е относително спокойна, пълноводието ѝ варира с не повече от ⅓ между сезоните. Тя е и най-дългата река в Албания, с дължина 282 km, а водосборният ѝ басейн възлиза на 15 540 km².[21] Други големи реки са Вьоса и Девол, а Шкумбини (Шкумба) тече в централната част на страната. С цел оползотворяване на реките за селскостопански нужди са изградени напоителни канали, какъвто е каналът Вьоса-Леван-Фиер. Благодарение на следвоенните усилия за усвояване на реките, напояваните площи нарастват от 29 000 хектара през 1938 година до 400 000 хектара през 1986 година.[21]

 
Крайбрежието на Йонийско море, известно и като Албанска Ривиера

Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Поради разположението си на брега на Йонийско и Адриатическо море и планински вериги във вътрешността, страната има необичайно климатично разнообразие.[22] Средните температури в низините са около 7 °C през зимата и 24 °C през лятото, предопределяйки мек климат, макар и с висока влажност. В южните низини средните температури са по-високи. Температурните амплитуди във вътрешността се предопределят най-вече от разликите във височините. Средните валежни количества са високи поради срещане на средиземноморски и континентални въздушни маси.[23] Навлизането на средиземноморския въздух предизвиква вертикални течения, които пораждат и чести гръмотевични бури със силни ветрове и поройни дъждове. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 – 1500 mm. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 mm, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.[23]

Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са нефт, природен газ, битум, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никел. Има големи солни находища.[24] Климатичните и релефни особености дават на Албания и голям хидроенергиен потенциал, който е усвоен чрез няколко мащабни водноелектрически централи. Сериозно засушаване през 1980-те години обаче показва рисковете от прекалената зависимост от ВЕЦ.[25]

НаселениеРедактиране

Населението на Албания е 3 170 048 (2009).

   
Население (1961 – 2003)
Възрастова структура (2005)

Албанците са по-силно родово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. В 2001 г. в Албания мюсюлманите са 38,8%, християните общо са 35,4% (от които католици 16,8%, православни 16,1%, протестанти 0,6%, други 0,6%), нерелигиозни са 25,6%, отчетени са и 0,2% бахайци и др.[26]

След забраната на религиите от 1967 г. в по-стари нестатистически най-общи оценки на ЦРУ и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се счита 70% от населението, 20% са православни и 10 – католици.[27]

На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се определили за етнически албанци (известни и като арнаути), а за гърци – 1,2%.[28] Етническите албанци се делят на две основни етнолинвгистични групи – геги и тоски, населяващи съответно регионите на север и юг от река Шкумба.[14] Останалите официално признати малцинства са арумъни (власи), черногорци, българи, цигани и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като българи, други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика.

Хората с български произход в посочените райони (близо до Охридското езеро) са признати от албанското правителство и се считат за българи.[29] Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания „Дружество Преспа“, Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество „Гора“ от Кукъс, дружество „Мир“ от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище.

ЕзициРедактиране

В Албания албанският е официален език, но се говорят също гръцки, български и македонски език, арумънски (румънски език) и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Гърция и по-малки общности – в Черна гора.

БългариРедактиране

В днешно време българите в Албания са групирани главно в 3 района:

Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици заявява, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни учени и международни организации, както и по данни на Екзархията, доклади на Българското консулство в Албания, книгата на Светлозар ЕлдъровБългарите в Албания“ и други.

Според вестникМонитор“ броят на българите в някои на градовете в Албания е следният: 4 – 5 хиляди в Елбасан, 3 – 4 хиляди в Тирана, 2 – 3 хиляди в Драч, около 1000 в Пешкопия.

Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в български висши и средни училища.

Въпреки пропагандата от много страни (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка), както и заплахи, на които са били подложени българите там през вековете, някои са запазили своите български корени.

 
Сградата на парламента в Тирана

Държавно устройствоРедактиране

Държавният глава е президентът, избиран от Кувенди Популор (Народното събрание). По-голямата част от 155-те члена на парламента се избират от албанците на всеки 5 години. Президентът се подпомага от Министерски съвет, назначаван от него.

Административно делениеРедактиране

Албания е разделена на 65 общини, групирани в 12 области. Столицата Тирана има специален статут.

 
Области в Албания
  1. Берат – Берат
  2. Дебър – Пешкопия
  3. Драч – Драч
  4. Елбасан – Елбасан
  5. Фиер – Фиер
  6. Аргирокастро – Аргирокастро
  7. Корча – Корча
  8. Кукъс – Кукъс
  9. Лежа – Лежа
  10. Шкодра – Шкодра
  11. Тирана – Тирана
  12. Вльора – Вльора

ИкономикаРедактиране

Албания е аграрна страна, тя е сред най-бедните държави в Европа[30] БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа.[31] Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високи правителствени нива, и организираната престъпност.

Основният износ на Албания е на хром и продукти на хранително-вкусовата промишленост.[12] Вносът е главно от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания, са важен източник на приходи за страната.[12]

Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на 21,28 милиарда щатски долара или около 6000 щатски долара на глава от населението – в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП 20,6% се падат на земеделието и селското стопанство, 19,9% – на промишлеността, и 59,5% – на услугите. Въпреки че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души, или по-малко от ⅓ от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието – 58%.

По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.

Липсата на адекватна инфраструктура и корупцията спират чуждестранните инвеститори.[12]

КултураРедактиране

Грамотността в Албания е 99,0%[32], което поставя страната на 21-во място в световен мащаб[32] и значително пред България.

ДругиРедактиране

ГранициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. CIA World Factbook
  2. ec.europa.eu
  3. Madrugearu A, Gordon M. The wars of the Balkan Peninsula. Rowman & Littlefield, 2007. p. 146.
  4. The Illyrians by J. J. Wilkes, 1992, ISBN 978-0-631-19807-9, p. 279
  5. Pinocacozza.it Шаблон:It icon
  6. Casanova. Radio-Arberesh.eu. // Radio-Arberesh. Посетен на 2019-06-04.
  7. Kristo Frasheri. History of Albania (A Brief Overview). Tirana, 1964.
  8. Lloshi, Xhevat. The Albanian Language. // United Nations Development Programme. Архивиран от оригинала на 2011-07-09. Посетен на 2019-06-04.
  9. Албанцы
  10. Мете 2007, с. 249.
  11. Мете 2007, с. 260 – 261.
  12. а б в г д е BBC News – Albania country profile. // Посетен на 17 февруари 2011.
  13. БК, 1992, pp. 57 – 58
  14. а б БК, 1992, p. xxviii
  15. БК, 1992, p. 59
  16. а б в БК, 1992, p. 60
  17. Europe Ultra-Prominences, peaklist.org, посетен на 2 ноември 2012
  18. а б БК, 1992, pp. 59 – 60
  19. БК, 1992, p. 61
  20. БК, 1992, pp. 63
  21. а б БК, 1992, p. 64
  22. БК, 1992, pp. 64 – 65
  23. а б БК, 1992, p. 65
  24. БК, 1992, p. 140
  25. БК, 1992, pp. 142 – 143
  26. World Christian Encyclopedia, 2001, Oxford University Press. Vol 1: p 51
  27. CIA – The World Factbook – Albania. // Cia.gov. Посетен на 21 август 2013.
  28. www.state.gov
  29. Правната комисия на албанския парламент призна българското малцинство. // Mediapool.bg, 12 октомври 2017 г.. Посетен на 5 декември 2017 г..
  30. Albania Country Brief. Министерство на външните работи и търговията (Австралия), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.
  31. Albania's GDP per capita in PPS (2008). // Eurostat. Посетен на 2 октомври 2009.
  32. а б Human Development Report 2009, посетен на 31 януари 2011

БиблиографияРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране