Срацимир пренасочва насам. За други значения вижте Срацимир (пояснение).

Срацимировците са последната владетелска династия на Средновековна България, която е клон на династията на Шишмановци (която от своя страна е клон на династиите на Асеневци, Комнин Дука и Неманичи).

Срацимировци
България и Южна Албания
Герб
Герб
Информация
СтранаБългария
Парентална династияАсеневци
ТитлиДеспот на Валона
Деспот на Ловеч
Цар на България
ОснователДеспот Срацимир
Последен владетелРостислав Стратимирович
Настоящ потомъкнеизвестен
Основана12 век
Разпадане1686
Националностбългари
Кадетски линииняма

Основоположник на рода Срацимировци е Срацимир, който се жени за Кераца Петрица. Първият известен аристократ, носил това име, е протоспатарий Срацимир от 11 век, а втори е синът на Завида.

Брат на жупан Срацимир е великият жупан Стефан Неманя, който е прапрапрадядо на Кераца Петрица (виж родословното дърво).

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Шишман I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кераца Петрица
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър (севастократор)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна по име дъщеря на Ана-Теодора Асенина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Асен I
 
 
 
 
 
 
 
Иван Асен II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елена (Иван Асен I)
 
 
 
 
 
 
 
Ана-Теодора
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Теодор Комнин
 
 
 
 
 
 
 
Ирина Комнина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Патралифена
 
 
 
 
 
 

Деспот Срацимир редактиране

Първите известни представители на рода са братята Срацимир, Димитър, Радослав и Самуил, които по времето на династията на Тертеровци играят важна роля в управлението на държавата. В края на 13 век най-важният сред тях – Срацимир, се жени за известната болярка Кераца Петрица, произхождаща от „две страни от царско коляно“. Баща ѝ е деспот Шишман, а майка ѝ е дъщеря на цар Иван Асен II, т.е. е от рода Асеневци. Вследствие на този брак Срацимир получава от своя роднина по сватовска линия на Асеневци Теодор Светослав деспотска титла и владението Крън в днешна Област Стара Загора. Срацимир и Кераца Петрица имат 5 деца [1], които се нареждат сред най-могъщите аристократи на Балканите през 14 век:

Цар Иван Александър редактиране

Цар Иван Александър има 2 брака:

Михаил Асен при възцаряването на баща му е обявен за съцар. Той и двамата Иван-Асеновци са убити, като млади от османците. Цар Иван Александър разделя своята държава между останалите си синове и така възникват:

Цар Иван Срацимир редактиране

Цар Иван Срацимир от двата си брака има само 1 син – Константин II Асен. Неговата дъщеря Доротея става босненска кралица и оттам, през графската фамилия Цили и през династията на Хабсбургите, кръвта ѝ се влива в най-могъщата европейска аристокрация.

Цар Иван Шишман редактиране

Цар Иван Шишман има двама сина. Първият – Александър, след падането на България под османска власт е принуден да приеме исляма и е убит, като воин на турския султан в сражение в Мала Азия. Вторият – Фружин, запазва християнската си вяра и оставя потомци, влели се в дребната унгарска аристокрация. В края на живота си Фружин, заедно с трима свои сина – Станислав, Стойко и Стоян, се завръща в Османската империя и се задоволява със статута на мюселем в района между Пирот и Свърлиг. От тези синове на княз Фружин водят корена си няколко големи рода, чиито имена през следващите столетия се срещат в историческите хроники.

Цар Константин ІІ Асен и княз Фружин редактиране

Престолонаследниците цар Константин II Асен (син на цар Иван Срацимир) и княз Фружин (син на цар Иван Шишман) организират и предвождат през 1408 – 1413 г. първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като въстание на Константин и Фружин.

Потомци на рода редактиране

В края на 16 век (през 1598 г.) в Търново избухва Първото търновско въстание, чийто предводител Шишман е обявен за цар Шишман III.

През 1686 г. отново в Търново избухва нов бунт, чийто ръководител е Ростислав Стратимирович, обявил се за потомък на цар Иван Срацимир и цар Константин ІІ Асен и титулувал се „княз Търновски Страшимирович“. Твърде е възможно той наистина да е потомък на Константин II Асен, преките му прародители са се установили в Русия, по което и името Ростислав.

През 18 век във Видин се налага чорбаджийската фамилия Шишманоглу.

Сред известните личности от по-ново време, които произхождат от този род, могат да се цитират писателят Алеко Константинов и литераторът Иван Шишманов.

Родословно дърво на династия Срацимировци / Шишмановци редактиране

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.