Отваря главното меню

Валонското княжество или Валонското деспотство (1346-1371) е средновековно княжество/деспотство на територията на днешна южна Албания. Обхващало е територия на част от предходната старобългарска Кутмичевица, която днес се простира в съвременните албански области с центрове Вльора, Фиер и Берат. [1]

Валонско княжество
1346 – 1417
Кутмичевица
Континент Европа
Столица Валона
Най-голям град Валона
Официален език среднобългарски
Религия православие
Форма на управление княжество
Династия Срацимировци
Асеневци
Комнини
Балшичи
цар: деспот, княз
1346-1355
1355-1371
Стефан Душан
Стефан Урош V
История средновековие, ренесанс
Предшественик
Душаново царство Душаново царство
Наследник
Османска империя Османска империя
Днес част от Флаг на Албания Албания

След прогласяването на Сръбско царство, по-известно като Душаново такова, царят на сърби и гърци Стефан Урош IV Душан превзема региона и го поставя под непосредственото владение на своя шурей (брат на жена му Елена) Иван Комнин, който е и брат на търновския цар Иван Александър, давайки му най-високата възможна титла в царството - "деспот".[2] След края на царството през 1371 г. деспотската титла се превръща в княжеска - за самостоятелен владетел, т.к. Епирското царство продължава да съществува само номинално.

Валонското княжество има четири градски средища – Валона, Канина, Берат и Химара, като в състава му е адриатическият остров Сазани, от който се осъществява търговия по море с Венецианската република. [3]

Сериозно изпитание за княжеството била известната битка при Балши.

Владетели – деспоти и князеРедактиране

ИзточнициРедактиране

Вижте същоРедактиране