Валонското княжество или Валонското деспотство (1346-1371) е средновековно княжество/деспотство на територията на днешна южна Албания. Обхващало е територия на част от предходната старобългарска Кутмичевица, която днес се простира в съвременните албански области с центрове Вльора, Фиер и Берат.[1]

Валонско княжество
1346 – 1417
Кутмичевица
КонтинентЕвропа
СтолицаВалона
Най-голям градВалона
Официален езиксреднобългарски
Религияправославие
Форма на управлениекняжество
ДинастияСрацимировци
Асеневци
Комнини
Балшичи
цар: деспот, княз
1346-1355
1355-1371
Стефан Душан
Стефан Урош V
Историясредновековие, ренесанс
Предшественик
Душаново царство Душаново царство
Наследник
Османска империя Османска империя
Днес част от Албания

След прогласяването на Сръбско царство царят на сърби и гърци Стефан Урош IV Душан превзема региона и го поставя под непосредственото владение на своя шурей (брат на жена му Елена) Иван Комнин, който е и брат на търновския цар Иван Александър, давайки му най-високата възможна титла в царството - деспот.[2]

Валонското княжество има четири градски средища – Валона, Канина, Берат и Химара, като в състава му е адриатическият остров Сазани, от който се осъществява търговия по море с Венецианската република.[3]

Сериозно изпитание за княжеството била известната битка при Балши.

Владетели – деспоти и князе

редактиране

Източници

редактиране

Вижте също

редактиране