Вапа

селище в Република Македония

Ва̀па (на македонска литературна норма: Центар Жупа; на турски: Merkez Jupa) е село в Северна Македония, център на община Вапа,

Вапа
Центар Жупа
— село —
41.4775° с. ш. 20.5578° и. д.
Вапа
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаВапа
Географска областЖупа
Надм. височина750 m
Население800 души (2002)
Пощенски код1258
Вапа в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в областта Жупа в северозападните склонове на планината Стогово. Селото традиционно се състои от две махали – Горна и Долна Вапа.

История редактиране

Етимология редактиране

Името на селото произхожда от думата вапа, която няма аналогия в другите славянски езици и означава вдлъбнатина, котловина. Сродна е със староиндийското vāpī, дълго блато и с литовското ùpé, река, латвийското upe, река, поток, старопруското wupyan, облак.[1]

В Османската империя редактиране

В XIX век Вапа е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Горна Вапа е посочено като село с 15 домакинства, като жителите му са 47 българи, а Долна Вапа – с 15 домакинства и 43 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горна Вапа има 116, а Долна Вапа 60 жители българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горна Вапа и Долна Вапа са чисто български села в Дебърската каза на Дебърския санджак с по 20 къщи всяко.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вапа има 320 българи екзархисти.[5]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година във Вапа (Горна и Долна) има 32 български екзархийски къщи.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Вапа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония редактиране

Селото се оформя като център на областта Жупа, в него се заселват много помаци от околните села и е прекръстено на Центар Жупа, тоест Център Жупа. Помаците във Вапа са с турско самосъзнание.

Според преброяването от 2002 година селото има 800 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 80
албанци 4
турци 714
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 2

Бележки редактиране

  1. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 118.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007