Варненски халколитен некропол

(пренасочване от Варненско съкровище)

Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в средата на V хилядолетие пр. Хр. До скоро се смяташе, че находките от т.нар. – „Варненското злато“ представляват най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4600 – 4200 г. пр. Хр.),преди разкопките в Градът на птиците край Пазарджик. Намереното обработено злато край Пазарджик е с 200 – 300 г. по-старо от предметите във Варненския халколитен некропол. Археологическият обект във Варна е един от най-забележителните и значими паметници за праисторията на Балканите и Европа.

Варненски халколитен некропол
Експозиция на скелета и откритите предмети в гроб №43, която може да се види в Археологически музей Варна
Експозиция на скелета и откритите предмети в гроб №43, която може да се види в Археологически музей Варна
Местоположение
Bulgaria Varna Province relief location map.jpg
43.2131° с. ш. 27.8644° и. д.
Варненски халколитен некропол
Местоположение в България Област Варна
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
ОбластОбласт Варна
Археология
ВидНекропол
Период4400 – 4100 г. пр. Хр.
КултураКултура Варна
ЕпохаХалколит
Варненски халколитен некропол в Общомедия

Некрополът е открит случайно при прокопаване на траншея за полагане на електрически кабел в западната промишлена зона на гр. Варна. На площ от около 7500 m² са разкрити 294 гроба от халколита (енеолита), някои от които се оказват от изключително значение за Българската археология. Некрополът е археологически проучван от българския археолог Иван Иванов в продължение на 13 археологически сезона. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети.

Погребенията находки са два вида – в единия присъстват човешки останки (скелет), а а другите са кенотафи – символични погребения без тленни останки. Скелетите са в изпънато положение (принадлежащи предимно на мъжки индивиди) или в поза „хокер“ свити на дясната си страна скелети (принадлежащи предимно на жени). Инвентарът в гробовете е разнообразен, като са разкрити както много богати гробове, така и такива с по няколко дребни предмета, положени около скелета.

По време на разкопките са открити над 3000 златни предмети, чието общо тегло е почти 6 kg. Другаде не е известна подобна концентрация на златни артефакти от V хилядолетие пр. Хр.[1][2][3][4][5][6][7][8]

Разнообразието на погребалните практики, неравномерността на разпределението на находките в гробовете и многочислеността на металните предмети променят теориите за възникването на механизмите на властта в праисторическото общество. Откриването и проучването на Варненския некропол са причина да се приеме, че появата и наченките на държавните образувания, както и на властовите структури се появяват на Балканския полуостров близо хилядолетие преди древните цивилизации в Египет и Месопотамия..

ДатиранеРедактиране

Варненският халколитен некропол е датиран в късния Халколит, като първоначално за абсолютни дати е приет периода в края на IV хилядолетие пр. Хр. – между 3600 и 3200 г. пр. Хр. С налагането в археологията на датирането чрез съдържание на радиоактивен въглерод (14C) и паралелите на находките от некропола с други обекти от Северозападното Причерноморие, датирани чрез този метод - като напр. Дуранкулак, датировката се изтегля във втората половина на V хил. пр. Хр - 4400-4200 г. пр. Хр. [9] Пълното датиране на костните останки от некропола променя още тази дата и днес обектът е датиран между 4530 и 4350 г. пр. Хр.[10][11][12]

История на откриванетоРедактиране

Варненският халколитен некропол е открит случайно през месец октомври 1972 г. по време на строителни работи при планирано прокарването на подземен електрически кабел. Райчо Маринов, който прокопава с багер траншея, в местността „Зарзалината“ – някога в землището село Владиславово (по-късно вече квартал на град Варна) забелязва в изкопаната пръст наличие на метални изделия и каменни сечива. Впоследствие прибраните артефакти са занесени от него в родното му село Аспарухово, където той ги предава на провеждащия там по това време археологически разкопки на къснонеолитно селеище Димитър Златарски, директор на историческия музей в гр. Дългопол. Открити от багериста артефакти са: 27 златни предмета, 6 медни сечива и 3 кремъчни пластини. На 30 октомври Д. Златарски ги предава на научния сътрудник Михаил Лазаров и уредника Александър Минчев, които прибират находките за съхранение във Варненския археологически музей.

На 2 ноември Райчо Маринов показва мястото, където са открити предметите, на служителите на музея. От 4 ноември нататък е организирано разчистване на вече прокопаната траншея. Установено е, че на това място съществува къснохалколитен некропол. Нарушената от багера гробна яма получава номерация Гроб 1.

Първоначалното археологическо проучване протича в рамките на един месец. Пресята и промита е изкопаната пръст. Находките са събрани, а стените и дъното на канала са почистени.

Открити са петна от още три гробни ями и започва тяхното проучване, заедно с разширяването на проучваната площ. В края на декември разкопките са прекратени, районът е ограден, за да бъдат създадени подходящи условия за дългосрочна полева работа.[13]

Археологическо проучванеРедактиране

 
Златни апликации – схематично изображение на бикове, намерени в гроб 36, датирани в 4550 – 4350 г. пр. Хр.
 
Златни модели на скиптър и жезъл, открити в Гроб 36, датирани в 4530 – 4350 г. пр. Хр

Първоначално за научен ръководител е назначен М. Лазаров, а за негов заместник - уредникът на Варненския археологически музей Иван Иванов. И. Иванов фактически ръководи разкопките от самото начало, а след като е назначен за научен сътрудник през 1974 г., е определен и като официален ръководител. Методиката на проучване и документиране - писмено, графично и фотографско - са негово дело.

Разкопките продължават почти без прекъсване през 1972 – 1977 г., след това през 1980 – 1982 г., 1984 г., 1985 г. и за последно - през 1991 г. Те обхващат общо тринайсет сезона за двадесетгодишен период - от 1972 до 1991 г. За това време е проучена е площ от 7500 m² - около 2/3 от целия некропол.[14]

1972 – 1975Редактиране

До края на археологическия сезон на 1975 година са разкопани 1500 m² площ и са разкрити общо шестдесет гроба. Пет от тях са т.нар. кенотафи – символични гробове, с наличието на златни халки, кремъчно оръдие и керамични съдове, както и един меден предмет. Останалите петдесет и пет са разкрити с наличието на скелети в тях. Те са разделени на два вида – такива, в които скелетите са положени по гръб в изпънато положение и такива, в които скелетите са поставени в свито положение на една страна – в поза хокер.

Инвентарът на погребенията е разнообразен и включва както керамични съдове и сечива, така и множество украшения от разнообразни материали - злато, мед, черупки от миди, минерали и скали.[15]

1976Редактиране

В този сезон проучената площ е 900 m². Открити са нови двадесет и един гроба, които са разделени в три основни групи – кенотафи, хокери и със скелети в изпъното положение положени по гръб. Символичните гробове (кенотафи) са 5 на брой, като три от тях са със „беден инвентар“, а в два са открити натрошени човешки кости. В гробовете с изпънати скелети са установени едва три на брой с части от девет човешки скелети. Хокерите също не се различават от намерените по-рано. Само един от тях е по-различен – в него скелетът е разкрит положен надясно със силно свити долни крайници, положени почти до гърдите.

Сред находките, представляващи инвентар на гробовете са открити нови предмети – разновидност на златните антропоморфни пластини, медна игла с двойноспирална глава, два плоски костни идола (открити положени върху гърдите на скелетите в свито положение).

1977Редактиране

През този археологически сезон са открити още петдесет погребения. Три от гробовете са символични, деветнадесет скелета са положени по гръб, единадесет са в поза хокер и седемнадесет гроба са силно разрушени. За пръв път са открити гробове на деца до шест години, с богат гробен инвентар, включващ златни накити. От научен интерес е намерената огърлица със златна антропоморфна пластика, фланкирана от редуващи се червени кварцови, бели минерални мъниста и златни спирали. Намерен е и меден връх на копие с правоъгълно сечение на тялото.

Проучванията през 1977 година доказват, че некрополът е заемал голяма площ, като са оформени три своеобразни центрове на различни видове погребения – хокер, кенотафи и скелети в изпънато положение.[16]

1980Редактиране

През този археологически сезон проучването е проведено на площ от 350 m². Открити са нови двадесет и шест гроба, като броят на разкритите погребения е вече сто седемдесет и девет на брой. Открит е един кенотаф с наличието на ритуално разтрошаване на костите; три гроба със скелети в изпънато положение по гръб – с инвентар от мед, камък, спондилус и керамика; хокерите са общо девет на брой. Един от скелетите в хокерните гробове е открит в свито положение по очи. В един от гробовете са открити общо 417 предмета. [17]

1981Редактиране

Проучени са 25 гроба, като в 12 от тях скелетът е открит разрушен и е невъзможно да се определи ориентацията му. Осем от погребенията са символични, а пет тялото е положено изпънато по гръб. Гробният инвентар е от медни, кремъчни, костени и глинени предмети, които повтарят вече откритите в предишните сезони. Открити са и десет златни предмета и нова разновидност на антропоморфна златна пластина, сходна с находка от същия период открита в Мойград, Румъния.[18]

1982Редактиране

Установено е че гробовете продължават в посока на бреговата ивица на езерото и че наситеността им е по-голяма от средната. Разкрити са общо 11 погребения. Съпътстващият погребенията инвентар не е по-различен от открития в по-ранните сезони такъв. Иван Иванов съобщава, че със сигурност в бъдещите проучвания трябва да се следва топографията на праисторическия терен.[19]

1984Редактиране

Проучена е площ от 550 m². Главната цел на проучването е да се установи източната и североизточната граница на некропола. Разкрити са 38 гроба. Установена е североизточната страна на некропола, която потвърждава подозрението, че обектът е със значителни размери. В тази част на некропола погребенията са на дълбочина от 0,70 m. Потвърдено е че символичните гробове са в периферията на некропола. Иванов изказва предположението, че некрополът е свързан вероятно с наколните селища от Варненското езеро, които са синхронни на обекта и в които са намерени подобни артефакти от рог, керамика и кост.[20]

1985Редактиране

В този археологически сезон са проучени 450 m² и са открити нови 13 гроба. В посока изток некрополът стига до някогашната тераса на езерото и по този начин е установена източната граница на обекта. Откритите артефакти не се различават от вече намерените по-рано на обекта – преобладават керамични съдове, кремъчни сечива, медни артефакти и четири златни изделия. Планирано е проучване в северна и северозападна посока.[21]

1991Редактиране

Разкопките са съсредоточени в най-източната част на некропола. Проучени са 300 m². Открити са нови 13 гроба. Това е последният археологически сезон в проучването и разкритите погребения достигат до 294 броя.

Погребенията обхващат трите вече познати вида – хокер, кенотаф и трупополагане по гръб. Общият брой на находките е 298. Открити са 4 златни артефакти, сред които един антропоморфен амулет, медни брадви и шило, кремъчни и каменни сечива, мъниста от малахит и фрагменти от 47 керамични съда. Не са установени различия в погребалния ритуал нито в трупополагането.[22]

ИнтерпретацииРедактиране

 
Находки от Гроб 4, където са открити 348 златни предмета с общо тегло 1554,7 g – сред които 50 апликации,19 спирални ленти, 7 обковки, 7 халки, 5 тръбички, 2 наконечника, 3 златни гривни, пекторал, 1 апликация, 1 пластинка и 1 сфероид.

Учените възприемат, че погребалните обреди в къснохалколитното общество, създало некропола, отразяват социалното, а не имущественото положение на починалите. На това предположение се предполага евентуалната значителна социална стратификация, която е възникнала в резултат от навлизането на нови аспекти в социално-икономическото развитие – появата на рудодобива и металургията и свързания с тях търговски обмен. Приема се, че в този етап от развитието на култура Варна е започнало отделянето на занаятите и търговията от земеделието и скотовъдството, който процес създава предпоставки за промяна на обществените структури и концентрирането на властта в ръцете на неголяма група хора – погребаните с повече и по-богати гробни дарове. Така протичат първите етапи от зараждането на класово общество, което превръща некропола в свидетелство за появата на първата праисторическа цивилизация в Европа, а вероятно и в целия свят.[23]

Златните предмети са разглеждани като своеобразни атрибути, свидетелстващи социалния статут на притежателите им и се предполага, че са имали по-скоро сакрално-символично значение, отколкото са белег на благосъстояние. Някои учени предполагат, че във Варненския некропол са погребани вождове с голямо значение за територията на голям междуплеменен съюз.[24]

Друга по-вероятна интерпретация е, че некрополът представлява гробище на едно от селищата, построени по бреговете на Варненското езеро.

В годините, непосредствено след обявяването на първите резултати от откритието на Варненския халколитен некропол, в отзивите си водещи експерти по праистория като проф. Колин Ренфрю и проф.Мария Гимбутас разглеждат находките от обекта като своеобразен цивилизационен връх в развитието на праисторическата Култура Караново. В следващите научни публикации култура Варна е обособена като самостоятелно явление и в интерпретациите, свързани с нея, като определения се появяват термините „пред-цивилизация“ и „пред-държавна организация“.[25][26][27][28][29]

Последните проучвания на находките от некропола показват че 55,1% от медта, използвана за производство на сечивата и оръжията, открити в гробовете, е добивана в рудните райони в южната част на Черноморското крайбрежие, а 38,8% от метала е добита в източната част на Горнотракийската низина (Ай-бунар и др. находища). Едва 6,1%от медта идва от други източници. Данните свидетелстват, че Западно-причерноморските източници на метала са под пълен контрол на т.нар. „Варненски център за металообработване“.[30][31]

Характерна особеност за „мъжките гробове“ сред погребенията от некропола е, че съдържат голямо количество оръжие - предимно бойни брадви от мед или еленов рог, но и лъкове и върхове на копия. Някои от тях не са били използвани, а вероятно са положени в гробовете във вид на политически символ. Предполага се, че бойната брадва-чук, чиято дръжка е обкована със злато, се е превърнала в скиптър, който обозначава най-високопоставения индивид в обществото.

Според проф. Дъглас Бейли, телата открити в халколитния некропол край Варна и некропола при Дуранкулак, не отразяват йерархия или социална структура. Той разглежда полагането на телата на мъртвите, даровете и погребалните ритуали като важни елементи от „сценичен реквизит“ в създаването на въображаеми идеологии за власт и социална йерархия, където такива не са съществували или където действителните правила в ежедневието са неуловими.[32][33]

Сред артефактите на Варненския халколитен некропол са открити множество карнеолови (оранжев до червен халцедон) и по-рядко ахатови мъниста, основно в три хабитусни стандартизирани варианта: късоцилиндрични, бъчвовидни и сложно фасетирани, като в последния случай се отчитат константно сложно изработени 16+16=32 фасети от двете страни на мънистото (геометрична форма - пресечен 16-гонален трапецоедър) (Костов и др., 2004; Костов, 2007; Kostov, Pelevina, 2008; Kostov, 2017). Тeзи данни, както и проследените основни гемологични подходи на обработка на ювелирни материали, както и златарски технологии [31], представя ВХН и региона като прародина на съвременната гемология и бижутерия. В отверстието на едно от карнеоловите мъниста от гроб №35 беше открит най-малкият златен артефакт - златен микроцилиндър с диаметър ~2 mm (пример на миниатюризация наред с най-леките гагатни мъниста) (Костов, 2007; Kostov, Pelevina, 2008).

Поради наблюдаваната стандартизация и на златните, и на минералните мъниста, както и на случаи с тяхното тегловно припокриване, е предложена хипотеза за наличие на праисторическа тегловна система с единица 1 ван (от Варненски некропол) = 400 mg или 2 карата (Костов, 2004; 2007; Kostov, 2017).

Златните артефакти са анализирани за микропримеси с оглед на идеи за произход на суровината и данните са обнародвани като дисертация от немска изследователка, включително с няколко публикации в съавторство (Leusch et al. 2014, 2015; 2016; 2017; Leusch,  2019).

След 50 години от откриването на некропола, още няма пълен каталог, както и съответна компетентна библиография по темата. Написани са редица научни и научнопопулярни статии и книги върху различни аспекти на находките от некропола, например, тяхната символика (Маразов, 1994), размери и пропорции (Smolenov, Michailov, 2010; Smolenov, 2016; 2022). Некрополът и артефактите от него са включени дори и в филми от поредиците на Discovery и National Geographic, но без ясен акцент върху уникалността и значението им за световната праистория.

СтратиграфияРедактиране

Археологическият обект е разположен върху върху полегат скат с югоизточно изложение на незаливна тераса на надморска височина от 12,50 до 20 m. Разстоянието от некропола до северния бряг на Варненското езеро днес е около 600 m. Интензивното отлагане на наноси, както и изкуственото насипване на значителни земни маси по протежение на брега в този участък, са променили съществено естествения ландшафт. Най-горният пласт е хумусен с черно-сив цвят. В междинния пласт са смесени хумусизирана пръст, глина, пясък и дребни варовикови включения. Следващият пласт е неогенен – необичайно тънък и плитък, поради близкото разположение на морския басейн. Различните му слоеве се дължат на заливания и оттегляния на морската вода.

Гробовете са откривани на различни дълбочини, като разположението им на терена и дълбочината на вкопаване обуславя и намирането им в различни геологически напластявания. Наклонът на терасата, върху която лежи некрополът, е около 12° от северозапад на югоизток. Гробовете в цялата югоизточна половина достигат и нарушават слоя пясък, като най-източните от тях, вкопани от най-ниската част на терена и югоизточната половина, пресичат и пясъка и са вкопани в слоя чакъл. Гробовете в северозападната половина са вкопани в слоя глина и не достигат до пясъчния слой.

Продължителната селскостопанска работа на терена и извършеното през 1950-те и 1960-те риголване затрудняват реконструкцията на праисторическия релеф. През V хил. пр. Хр. нивото на Черно море е било значително по-ниско и съответно конфигурацията на днешното Варненско езеро напълно различна от праисторическата.[34]

Състоянието, в което са открити повечето гробове, варира от ненарушени, частично нарушени до напълно разрушени. В по-голямата част са констатирани намеси от различно естество, в резултат от които скелетът и/или инвентарът са унищожени в една или друга степен, като повечето от тях са надлежно документирани в полевата документация.

Първоначално се смята, че около 6% от по-ранните погребения са нарушени от по-късни халколитни гробове, вероятно поради липсата при тях на трайни и ясно различими маркери на повърхността. Регистрирани са само два случая на такава интервенция, макар че в полевата документация и в съставения работен каталог на некропола са описани три. Наличните данни, както и наблюденията на Иван Иванов, отразени в полевите дневници обаче дават основание тази бройка да бъде значително увеличена. В повечето случаи застъпващите се гробове са останали под един и същ номер в дневниците и работния каталог, дори когато проучвателят ясно ги е разграничил на терена. В някои гробове с разбъркани кости при лабораторната им обработка, приключила окончателно едва след кончината на Иванов, е установено наличието на останки от повече от един индивид, което също е свидетелство за нарушаване на един гроб от друг.[35]

ПогребенияРедактиране

 
Изображение на човешко лице от Гроб № 2. Със златни пластинки са маркирани устата и очите. В Гроб № 2 са открити 35 златни предмета с общо тегло 33,4 g.
  • Кенотафи (Символични погребения)

В някои от гробовете липсват човешки останки, но въпреки това присъстват богати погребални дарове – тези гробове са интерпретирани като символични погребения.

В гроб № 36 са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „бумеранг“ или „сърп“, две златни пластинки, представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал (ашик). Предметите са били покрити с тъкано покривало, украсено в краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти – шило и длето. Златните предмети са струпани на малка площ, като според И. Иванов са открити на четири последователни редуващи се нива едно над друго.

Друг тип символични погребения са гробове, които съдържат глинени „маски“ на човешки лица, чиито елементи са означени със злато – очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци. Върху "шиите" им е имало огърлица, на която са висяли златни антропоморфни амулети. Като дарове в тези погребения присъстват керамични съдове и накити от различни материали, но отсъстват масивни медни сечива.[36]

Близостта на символичните погребения с изображения на човешки лица (гробове № 2, 3 и 15) и символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) е интерпретирано от някои български учени като участието им в някакъв общ ритуал и общо религиозно вярване, което значително по-късно е дискутирано в научната литература като Хиерогамия – ритуално изиграване на свещен брак между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за брака между първия мъж и първата жена. Изказано е и предположението, че тези символични гробове са своеобразно „ядро на халколитния некропол“ и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване. Това предположение е в рамките на една доста широка научна интерпретация, която не е потвърдена по никакъв начин.[37][38] Изследването на "маските" с компютърен томограф показва, че те всъщност са били формувани от глина обемни модели на човешки глави, които са се смачкали в гробната яма от тежестта на затрупалата ги пръст. Изглежда, че тези глави са част от цели статуарни човешки изображения, телата на които са били направени от нетраен материал (дърво, слама). Погребването на тези фигури вероятно трябва да се свърже с особеностите на древните вярвания и ритуали. [39]

  • Гроб №43
 
В Гроб № 43 са открити 1003 златни предмета, с общо тегло 1524,3 g. От тях 902 мъниста от злато, разположени в осем различни наниза с цилиндрични, биконични, сферични и др. разновидности мъниста

Сред гробовете, в които са открити изпънати по гръб скелети, се откроява Гроб № 43. При него богатството на гробните дарове е изключително. С тялото му са положени златни предмети с тегло надвишаващо 1.5 kg. С мъртвия е положена и каменна брадва с дръжка, обкована със златни тръбички и пръстени. Тя се приема за скиптър и затова учените предполагат, че се касае за погребение на вожда на тази високоразвита общност. допуска се, че освен политическа, вождът е притежавал и религиозна власт.

Скелетът е разкрит изпънат по гръб, с горните крайници свити в лакътните стави, като костите на китките са разчистени в областта на раменните кости; двата долни крайника са скръстени в областта на глезените. Ориентацията на погребания е 24º – измерена е по линията на гръбначния стълб. Според антропологическото проучване, скелетът е принадлежал на мъж, на възраст около 40 – 45 г.[40]

Погребалната яма е правоъгълна, със заоблени ъгли, оформена малко по-широко в северната част. Размерите – 2,70 х 1,05 m, а максималната дълбочина – 2,20 m от нивото на съвременния терен.

В пълнежа на ямата са събрани части от керамична подставка, както и фрагменти от няколко керамични съда.

Зад лявото рамо на скелета е разкрита група от 11 златни предмета, оприличени на „кабърчета“, част от които са разкрити с остриетата нагоре. При лявото рамо са положени един меден и един кремъчен връх за копия, сочещи на север. Върху долния край на медното копие, под лявата раменна кост, е открита керамична паница с положени седем карнеолови мъниста. 11 златни халки са разкрити положени около главата, а под и около нея са открити големи златни апликации с полирана част надолу.

Зад черепа са разчистени два керамични съда, като още един е лежал отдясно, непосредствено до устата на погребания, като при разлагането на трупа челюстта е паднала върху него.

Върху дясното рамо на погребания, с острие към гърдите, е положена медна брадва – чук, а върху нея – каменна брадва – жезъл. Дръжката на „жезъла“ е със златен наконечник в горния си край и е облицована с три златни тръбички, всяка от които фланкирана със златни халки. Върху двете мишници на погребания са поставени по две златни гривни. На лявата ръка под чифта златни гривни е поставена една гривна от черупката на мида Спондилус, която е била счупена и поправена, като местата на счупванията са покрити със златни обковки. Върху предмишниците, над китките на двете ръце, е имало по един наниз от златни халки. Тялото на покойния е било положено и с няколко наниза от златни мъниста на врата.

При лявата мишница са били открити две костени игли, отляво на кръста са били поставени две златни правоъгълни пластини, а отдясно – кремъчна стъргалка. До левия лакът са намерени капак и части от керамичен съд. До лявото бедро са открити части от още един керамичен съд, кремъчна пластина с връх на север и медно шило.

Медно длето, медно шило и каменна тесличка са открити отляво на колената; а между самите колена – медна брадва с отвор, медна плоска тесла и каменна тесла. Върху ханша е лежала кремъчна пластина, а отдясно на него, до горната част на дясното бедро – златен модел на фалос. Между бедрата са били открити две кръгли златни апликации.

Лък, обкован с шест златни лентести обковки – по-малките в краищата и по-големите в средата - са положени отляво на тялото. В областта на средната и долната му част са установени следи от органична материя, върху и в които – голяма кръгла апликация и последователно редуващи се златни и карнеолови биконични мъниста.

Почти върху цялото тяло, но повечето в областта на гърдите са намерени кръгли златни конвексни апликации, част от които са групирани в областта на стъпалата. Някои от апликациите са били открити с изпъкналата си страна надолу. В отделни участъци между тях са лежали биконични златни и карнеолови мъниста. При вдигането на скелета между костите между тях е открит кремъчен трапец – микролит.

При промиване на изкопаната пръст са открити 26 мъниста от серпентин и 19 от черупките на мекотелите спондилус и денталиум.[41][42]

Антропологическо проучванеРедактиране

Скопичното и метричното изучаване на костения материал от некропола е проведено от проф. Йордан Йорданов от Института по морфология и антропология при БАН.

Изследван е черепът от Гроб 43, тъй като той е най-запазеният образец от обекта. Черепът е европеиден и може да се отнесе към динаро-нордик вариант на динарския расов тип, което потвърждава местния произход на погребания. Изследвани са и 98 на брой зъби от постоянното съзъбие на пет броя черепа от некропола. Одонтометричните данни са идентични с данните за другите европейски народи и потвърждават, че съзъбието е такова каквото е у съвременния човек – с най-голям размер на първите кътници. Проучването констатира и добре развити костни гребенни възвишения, което обстоятелство свидетелства за силно развитие на скелетната мускулатура – този факт затруднява категоричното полово определяне на някои скелети.

От особен научен интерес е не особено високият ръст на погребаните – средният ръст на женските скелети е 1.48 m, а на мъжете 1.61 m.[43] Образецът ANI152 (4683 – 4406 години пр. н. е.) от гроб 43 определя Y-хромозомна хаплогрупа T (Haplogroup T-M184).[44]

СтатусРедактиране

До 1991 г. парцелът, в който се намира Варненският халколитен некропол (Варна I) е бил собственост на Държавно Предприятие „Водно строителство“. През 2012 г., след издаден акт за публична държавна собственост, управлението на имота е предадено на Министерство на културата. На 28 октомври 2015 г. правителството на Република България предоставя на Община Варна стопанисването на имота за срок от десет години. Общината го оставя за управление на Регионалния исторически музей - Варна. Археологическите разкопки са възобновени през 2021 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Ivanov, I. 1977. La nécropole chalcolithique de Varna. – Obzor, 38, 87 – 96
  2. Gimbutas, M. 1977. Varna: a sensationally rich cemetery at the Karanovo civilization: about 4500 B.C. – Expedition, Summer, 39 – 47
  3. Ivanov, I. 1978. Les fouilles archéologiques de la nécropole chalcolithique а Varna (1972 – 1976). – Studia Praehistorica, 1 – 2, 13 – 26
  4. Ivanov, I., M. Avramova. 2000. Varna Necropolis. The Dawn of European Civilization. Sofia, Agató, 55 p.
  5. Renfrew, C. 1986. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective (A. Appadurai, Ed.). Cambridge, Cambridge University Press, 141 – 168
  6. Ivanov, I. 1977. La nécropole chalcolithique de Varna. – Obzor, 38, 87 – 96
  7. Славчев, В. 2012. Керамиката като извор за погребалните практики през късния халколит (по данни от гроб №43 от Варненския некропол). – Collegium Historicum, T. 2, С., 11 – 27
  8. Bahn, P. G. (ed.). 1995. 100 Great Archaeological Discoveries. New York, Barnes & Noble, No. 34
  9. Todorova, H. 1982. Kupferzeitliche Siedlungen in Nordostbulgarien. München, Beck, Materialien zur Allgemeinen und Vergleichenden Archäologie, Band 13
  10. Higham, T., J. Chapman, V. Slavchev, B. Gaydarska, N. Honch, Y. Yordanov, B. Dimitrova. 2007. New perspectives on the Varna cemetery (Bulgaria) – AMS dates and social implications. – Antiquity, 81, 313, 640 – 651
  11. Tom Higham, John Chapman, Vladimir Slavchev, Bisserka Gaydarska, Noah Honch, Yordan Yordanov, Branimira Dimitrova „New perspectives on the Varna cemetery (Bulgaria) – AMS dates and social implications“
  12. R. Krauß, C. Schmid/D. Kirschenheuter/J. Abele/V. Slavchev/B. Weninger, Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. Documenta Praehistorica 44, 2017, 282 – 305
  13. Руси Русев, Владимир Славчев, Георги Маринов, Йордан Бояджиев „ВАРНА – ПРАИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР НА МЕТАЛООБРАБОТКАТА“, Варна 2010 г., ИК Данграфик
  14. Праистория – Уебсайт на Варненски исторически музей – Най-ранните следи от човешко присъствие
  15. АОР през 1975 – НАК XXI Преслав, Смолян, 1976
  16. АОР през 1977 – НАК XXIII Видин, София, 1978
  17. АОР през 1980 – НАК XXVI Преслав, София, 1981
  18. АОР през 1981 – НАК XXVII Михайловград, 1982
  19. АОР през 1982 – НАК XXVIII Плевен, 1983
  20. АОР през 1984 – НАК XXХ Сливен, 1985
  21. АОР през 1985 – НАК XXХI Велико Търново, 1986
  22. АОР през 1991 – НАК XXХVI София, 1992
  23. Chapman, J. Social inequality on Bulgarian tells and the Varna problem. – In: Samson, R. (ed.). The Social Archaeology of Houses, Edinburgh, 1990. 49 – 98; Chapman, J. The creation of social arenas in Varna. – In: Garwood, P. (ed.). Sacred and Profane. Oxford, 1991 (Oxford University Committee for Archaeology, Monograph 32), 152 – 171; Renfrew, C. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: Appadurai, A. (ed.). The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective, Cambridge, 1986, 141 – 168
  24. Радунчева, А, „Разкопки и проучвания Книга XXXII. Късноенеолитно общество в Българските земи“, БАН, София, 2003 г.
  25. Gimbutas, M. 1977. Varna: a sensationally rich cemetery at the Karanovo civilization: about 4500 B.C. – Expedition, Summer, 39 – 47
  26. Renfrew, C., P. Bahn. 1996. Archaeology: theories, methods, and practice. New York, Thames and Hudson
  27. Черньiх, Е. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. София, 1978, 394 с.
  28. Fol, A., J. Lichardus (eds.). 1988. Macht, Herrschaft und Gold: das Graberfeld von Varna (Bulgarien) und die Anfänge einer neuen europäischen Zivilisation. Saarbrücken, Moderne Galerie des Saarland-Museums
  29. Ivanov, I. 1986. Der kupferzeitlishe Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hrsg.). Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 30 – 42
  30. Kostov, R. I., T. Dimov, O. Pelevina. 2004. Gemmological characteristics of carnelian and agate beads from the Chalcolithic necropolis at Durankulak and Varna. – Geology and Mineral Resources, 11, 10, 15 – 24
  31. Русев Р., Славчев В., Маринов Г., Бояджиев Й., Варна – Праисторически център на металообработка, ИК ДАнграфик, Варна, 2010
  32. Проф. Бейли аргументира ново разбиране за неолитното представяне на човешкото тяло и ролята му в създаването на идентичност и политика, което той тълкува на базата на антропоморфните фигурки открити на много археологически обекти датирани от Неолита и Халколита.(Bailey, 2008)
  33. Bailey D.W. Neolithic Bodies Beyond the Grave: Corporealities of Being" Published in Slavchev, V. (ed.) 2008. The Varna Eneolithic Necropolis and Problems of Prehistory in Southeast Europe (Acta Musei Varnaensis 6), pp. 57 – 74. Varna: Regionalen Istoricheski Muzei., 2008
  34. H. Todorova. Die geographische Lage der Gräberfelder. Paläoklima, Strandverschiebungen und Umwelt der Dobrudscha im 6.–4. jahrtausend v. Chr. – In: H.Todorova (Hg.). Durankulak, Band II. Die Prähistorischen Gräberfelder, Teil 1. Sofia, 2002, 17 – 23.
  35. I. Ivanov. Der Kupferzeitliche Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hg.), Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 1986, 30 – 42.
  36. Поради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на Богинята-майка, или като ритуализация на мит, подобен на познатия от гръцката митология мит за създаването на първата жена Пандора от бога ковач Хефест.(Маразов;1994)
  37. Marazov, I. 1997. The blacksmith as 'King' in the necropolis of Varna. – In: J. Marler (Ed.)
  38. Fol, A., J. Lichardus (eds.). 1988. Macht, Herrschaft und Gold: das Graberfeld von Varna (Bulgarien) und die Anfänge einer neuen europäischen Zivilisation. Saarbrücken, Moderne Galerie des Saarland-Museums
  39. Slavchev, V. и др. Die Komplexe 2, 3 und 15 mit Gesichtsdarstellungen aus dem kupferzeitlichen Gräberfeld von Varna.. // V. Nikolov, W. Schier (Hrsg.). Der Schwarzmeerraum vom Neolithikum bis in die Früheisenzeit (6000–600 v. Chr.). Kulturelle Interferenzen in der zirkumpontischen Zone und Kontakte mit ihren Nachbargebieten. Prähistorische Archäologie in Südosteuropa, Band 30. 2016. с. S. 141-164.
  40. Yordanov, Y.A. Anthropologic Study of Bone Remains from Persons Buried in the Varna Eneolithic Necropolis. – Studia Praehistorica, 12, 1978, 50 – 59
  41. Ivanov, I. 1991. Les objets metalliques de la necropole chalcolithique de Varna. – In: Découverte du metal. Paris, 9 – 12
  42. Ivanov, I. 1982. The Varna Chalcolithic necropolis. – In: The First Civilization in Europe and the Oldest Gold in the World – Varna, Bulgaria. Nippon Television Network Cultural Society, 21 – 24
  43. Йорданов, Й. Антропологическо проучване на костния материал от раннохалколитни гробове до гр. Варна, ИНМВ, том XIV(XXIX), 1978 94 – 103
  44. Iain Mathieson et al. The Genomic History Of Southeastern Europe, 2017

Допълнителна литература

Иванов, И. 1974. Енеолитният некропол при Варна. – Музеи и паметници на културата, 3-4, 44-47.

Иванов, И. 1975. Енеолитният некропол при Варна. – Векове, 1, 106-111.

Иванов, И. 1975. „Золотой“ некрополь Варны. – Природа, 2, 50-57.

Иванов, И. 1978. Раннохалколитни гробове до град Варна. – Известия на Народния музей Варна, ХIV, 81-93.

Иванов, И. 1978. Съкровищата на Варненския халколитен некропол. С., Септември, 126 с.

Иванов, И., М. Аврамова. 1997. Варненски некропол. С., „Агатó“, 50 с.

Костов, Р. И. 2004. Праисторическа тегловна система при златните изделия от Варненския халколитен некропол. – Геология и минерални ресурси, 11, 3, 25-28.

Костов, Р. И. 2007. Археоминералогия на неолитни и халколитни артефакти от България и тяхното значение в гемологията. С., Изд. къща “Св. Иван Рилски”, 126 с., I-VIII.

Костов, Р. И., О. Пелевина, В. С. Славчев. 2003. Минералогична и гемологична характеристика на неметалните ювелирни изделия от среднохалколитния некропол Варна II. – Геология и минерални ресурси, 10, 9, 23-26.

Костов, Р. И., Т. Димов, О. Пелевина. 2004. Гемологична характеристика на карнеолови и ахатови мъниста от халколитните некрополи при Дуранкулак и Варна. – Геология и минерални ресурси, 11, 10, 15-24.

Маразов, И. 1994. Митология на златото. С., Изд. къща "Христо Ботев", 334 с.

Русев, Р., В. Славчев, Й. Бояджиев, Е. Русева, Т. Василев. 2006. Начало на металолеенето на златото в Европа през халколита (каменно-медната епоха – V хил. пр.Хр.). Първите прецизни отливки с леярски сърца. – Известия на Съюза на учените, Варна, 36-42.

Русев, Р., В. Славчев, Е. Русева, Й. Бояджиев, Т. Василев. 2007. Най-ранното обработвано злато: структурен анализ на находките от

Варненския халколитен некропол (4400-4200 пр.Хр.) и технология на изработката им. – Международна научна конференция

„Златото – металът на всички времена“, 7-9 юни 2007, Варна, Доклади. С., 388-398.

Русев, Р., И. Кулев, В. Славчев, Й. Бояджиев. 2008. Нови данни за вероятните суровинни източници за изработка на златните предмети от Варненския халколитен некропол. – Спис. БГД, 69, 1-3, 87-90.

Toдорова, Х. 1979. Энеолит Болгарии. С., София-пресс, 1979, 115 с.

Тодорова, Х. 1986. Каменно-медната епоха в България (пето хилядолетие преди новата ера). С., Наука и изкуство, 280 с.

Тодорова, Х. 1994. Най-ранната металургия в България. – В: Проблеми на най-ранната металургия. Трудове на Минно-геоложкия

университет, 4, С., 5-13.

Dimitrov, K. 2013. Evolution of the gold working technology in the necropolis of Varna. – International Conferenece Where Are the Sities? Research,

Protection and Management of Cultural Heritage, 5-8 December 2013, Ahtopol, Bulgaria – Turkey IPA Cross-Border Programme CCI No:2007CB16IPO008, 55-80.

Echt, R., W.-R. Thiele, I. Ivanov. 1991. Varna – Untersuchungen zur kupferzeitlichen Goldverarbeitung. – In: Die Kupferzeit als historische

Epoche. B. 2, Saarbrücker Beiträge zur Altertumskunde 55, Bonn, 633-665.

Éluére, C. 1995. Gold and society in prehistoric Europe. – In: Prehistoric Gold in Europe: Mines, Metallurgy, and Manufacture (Ed. G. Morteani, J.

P. Northover). Kluwer, 29-31.

Éluére, Ch., D. Raub. I1991. nvestigations on the gold coating technology of the great dish from Varna. – In: Découverte du métal (Ed. J.-P. Mohen). Picard, Paris, 1991, 13-30.

Kostov, R. I. 2017. Symmetry of form and weight: standardization of gold and mineral artifacts from the Varna Chalcolithic necropolis (5th millennium BC). – Symmetry: Culture and Science, 28, 4, 421-430.

Kostov, R. I., O. Pelevina. 2008. Complex faceted and other carnelian beads from the Varna Chalcolithic necropolis: archaeogemmological analysis. – In: Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). Proceedings of the International Conferencе, Sofia, 29-30 October 2008. Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 67-72.

Kuleff, I. 2009. Archeometric investigation of gold in the Chalcolithic necropolis of Varna (5th millennium BC). – Advances in Bulgarian Science, 2, 16-22.

Leusch, V. A. 2019. Zur Rolle der kupferzeitlichen Goldmetallurgie im westlichen Schwarzmeerraum Untersuchungen der Goldfunde aus dem Gräberfeld Varna I (Bulgarien). Eberhard Karls Universität Tübingen, PhD Thesis.

Leusch, V., Pernicka, E., Armbruster, B. 2014. Chalcolithic Gold from Varna – Provenance, circulation, processing, and function. – In: H. Meller, R. Risch & E. Pernicka (Hrsg.), Metalle der Macht - Frühes Gold und Silber (Internationale Tagung in Halle, Saale), 17. bis 19. Oktober 2013), 165-182.

Leusch, V. et al. 2015. On the Invention of Gold Metallurgy: The Gold Objects from the Varna I Cemetery (Bulgaria). Technological Consequence and Inventive Creativity. - Cambridge Archaeological Journal, 25, 1, 353-376.

Leusch, V., et al. 2016. Precise and Accurate Analysis of Gold Alloys: Varna, the Earliest Gold of Mankind – A Case Study. – In: Dussubieux, L., Golitko, M. & Gratuze, B., Recent Advances in Laser Ablation ICP-MS for Archaeology. Berlin - Heidelberg: Springer-Verlag, 95-113.

Leusch, V. et al. 2017. Rich metallurgists’ (?) graves from the Varna I cemetery. Re-discussing the social role of the earliest metalworkers. – In: Brysbaert, A. & Gorgues, A., Artisans versus nobility? – Multiple identities of elites and ‘commoners’ viewed through the lens of crafting from the Chalcolithic to the Iron Ages in Europe and the Mediterranean. Leiden: Sidestone Press, 101-124.

Manolakakis, L. 2006. Les très grandes lames de Varna: quelle fonction? – In: La fin de l’âge de pierre en Europe du Sud : matériaux et productions lithiques taillées remarquables dans le Néolithique et le Chalcolithique du sud de l’Europe: actes de la table ronde de l’EHESS, Carcassonne, 5-6 septembre 2003 (Eds. Vaquer, J., Briois, F.) Archives d’Ecologie Prehistorique Vol. 18, Éditions des Archives d’Écologie Préhistorique, Toulouse, 5-24.

Nikolov, V. 1994. Der soziale und religios-mythologische Kontext des Goldes in der Nekropole bei Varna. – Год. Департамент археология, НБУ, I, 4-7.

Nikolov, V. 2010. Salt and gold: Provadija-Solnitsata and the Varna Chalcolithic cemetery. – Archäologisches Korrespondenzblatt, 40, 487-501.

Smolenov, H. 2016. Sharing Genius with the Universe. 132 p.

Smolenov, H. 2022. Cosmic Roots of the First Civilization. 160 p.

Smolenov, H., H. Michailov. 2010. The Lost Aurolithic Civilization? Codes from a Black Sea Atlantis. Sofia, Magoart, 232 p.

Zanotti, D. G. 1984-1985. Varna: the necropolis and the gold finds. – Talanta, 16-17, 53-73.

Външни препраткиРедактиране