Варош (квартал на Прилеп)

(пренасочване от Вароша (квартал на Прилеп))
Вижте пояснителната страница за други значения на Варош.

Вижте пояснителната страница за други значения на Вароша.

Ва̀рош (на македонска литературна норма: Варош) е краен квартал на град Прилеп, Северна Македония.

Варош
Варош
Варош и Прилеп в дъното
Варош и Прилеп в дъното
Прилеп 
41.3567° с. ш. 21.5322° и. д.
Варош
Северна Македония
41.3567° с. ш. 21.5322° и. д.
Варош
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областПелагония
Надм. височина681 m
Население3458 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Варош в Общомедия

География

редактиране

Варошът е разположен западно от центъра на града.

В края на X век Варош е седалище на епископия.[1] Църквите „Свети Димитър“ и „Свети Никола“ са от ХІІІ век, „Св. св. Петър и Павел“, „Свети Атанасий“ и манастирът „Свети Архангел“ са от XIV век,[2] а „Въведение Богородично“ („Света Богородица Пречиста“) е от XV век.[3]

През ХІХ век Варош е чисто българско село в Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Варош (Varoch) е посочено като село със 113 домакинства и 585 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Варош има 1380 жители българи християни и 12 цигани.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Варош е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 210 къщи.[6]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Варош (Varoche) има 1680 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Варош са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 3458 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 3436
албанци 0
турци 0
роми 7
власи 1
сърби 11
бошняци 0
други 3

Личности

редактиране
Родени във Варош
Починали във Варош
  •   Григор Марков Соколов (1901 – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[14]
  1. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 31-32.
  2. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 443-444.
  3. Holy Mary, church in Varosh, Prilep (Св. Богородица Пречиста, Варош, Прилеп) // Where is Macedonia. Архивиран от оригинала на 2014-05-07. Посетен на 3 март 2014 г.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 151-151. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 октомври 2008 
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 126.
  11. а б в Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  12. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 112.
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 246