Иван Костадинов Смичков е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Иван Смичков
български революционер
Роден
1878 г.
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Биография редактиране

 
Прилепските войводи след Хуриета в Битоля. На знамето пише: „Прилеп. Околия, 1908, Да Живеят Народа, Конституцията и Свободата!“. Седнали от ляво надясно:Кочо Хаджиманов, Иван Смичков, Тане Николов и Мирчо Найденов. Снимка на Пол Зепджи от книгата на Георги Трайчев „Принос към Историята на революционното дело в Македония: Прилепско“.

Смичков е роден в 1878 година в село Варош, днес квартал на Прилеп, в учителско семейство. Ангел Лилов Смичков открива частно килийно училище в дома си пред 1838 година, а след това е игумен на манастира Трескавец, неговите синове Георги и Костадин също са учители и свещеници в Прилеп.[1]

От 1903 година до Младотурската революция в 1908 година Иван Смичков е войвода на чета. По време на Илинденско-Преображенското въстание е секретар на Мукоския район, чийто войвода е Анте Дунски. След въстанието освен с турски части се сражава и с появилите се в Мариово чети на гръцката пропаганда.[2] Негови четници тогава са Марко Христов и Стоян Христов от Витолища, Кръсте от Гърбовец, Злате от Върбско, Трайко Зойката от Живово. През 1907 година е подвойвода на Тане Николов, който му оставя и своите четници Васил Балевски, Никола Василев от Казанлък, Никола Ангелов от Хебибчево, Аргир Господинов от Хасково, Милуш от Карлово и Колю (Веке) от Кратово. Васил Балевски си спомня за Иван Смичков:

Войводата Иван Смичков беше неспособен и страхлив. Той често се разболяваше и те, когато ни предстоеше акция към селата, които държаха гръцките чети и се заместваше от Никола Василев, който се указа още по негоден от Смичков, той беше само на приказка.[3]

След това за кратко оставя четата си под ръководството на Никола Василев, старши подофицер от Казанлък,[4] като след Младотурската революция от юли 1908 година се легализира. По-късно се установява в България и е член на Илинденската организация. Умира на 17 октомври 1933 година.[5][6][7]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
Лило Смичко
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Смичков
(1825 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Костадин Смичков
 
Георги Смичков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Милан Смичков
 
Иван Смичков
(1878 - 1933)
 
Никола Смичков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сотир М. Смичков
 
Кочо Смичков
 
Бранко Смичков
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки редактиране

  1. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 601.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 152.
  3. Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.40.
  4. Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.51.
  5. VI. Покойници // Илюстрация Илиндень 10 (60). Илинденска организация, Октомврий 1934. с. 9.
  6. Парцел 5 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 430.